DeFakto.bg DeFakto.bg
Втората инстанция драстично намали парите за защита
Държавата дължи на Йордан Лечков 50 000 лв обезщетение и нито лев повече за воденото срещу него дело за неизгодна сделка и опит за принуда върху данъчен, по което бившият кмет на Сливен първо бе осъден, а после изцяло оправдан. Това постановява Пловдивският апелативен съд по дело за отговорността на държавата. Председател на състава е зам.-шефът на съда Станислав Георгиев, до неотдавна кандидат за ВСС, докладчик е Елена Арнаучкова.
Решението е любопитно с мотивите как се доказват вреди, но най-вече дали и какви адвокатски хонорари се зачитат. Още повече, че по въпроса дали парите за защита, пратени по наказателно дело, могат да се коригират от съда, разглеждащ иск за обезщетение по ЗОДОВ, има образувано тълкувателно дело във Върховния касационен съд.
Лечков заведе дела срещу прокуратурата за незаконни обвинения заради три наказателни производства срещу него, след като и трите пъти бе окончателно оправдан от съда. Исковете са по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а присъдените на легендарния футболист обезщетения бяха съответно 20 000 лв., 15 000 лв. и 50 000 лв. Решението на пловдивския апелативен съд е по последното, най-голямо обезщетение.
По това дело Лечков бе поискал компенсация от 450 000 лв., сочейки че наказателното преследване по обвиненията за незаконна сделка и опит за принуда върху данъчен служител е продължило 3 години и първоначално той е бил осъден по него. Но най-вече – фактът на обвиняването му и наложената забрана да напуска страната, гръмко огласени по медиите, са довели до замразяването на неговото членство в УЕФА и до загубването на местните избори, в които Лечков е бил кандидат за кмет на Сливен трети мандат. За това той оспорва отказа на първата инстанция да му присъди пълния размер на поисканото от него обезщетение. Прокуратурата също атакува решението на първата инстанция, но в обратния смисъл – че парите са твърде много.
Обезщетението от 50 000 лв. е справедливо, в случая претърпените вреди са над обичайните – става дума за изтъкнат спортист и общественик, два мандата кмет, а обвиненията и широкото им медийно отразяване са повлияли на отношението на гражданите на Сливен към него и изобщо са формирали „обществен негативизъм“, заявяват тримата от пловдивския апелативен съд. Държавата обаче не дължи на Лечков нито лев повече от това, защото не е доказана връзката между обвиняването и загубата на местните избори, както и със замразеното членство в УЕФА – изпратеното удостоверение от Българския футболен съюз за това не било годно доказателство.
В същото време апелативният съд драстично намалява присъденото от първата инстанция обезщетение за имуществени вреди – направените разходи за защита, транспортни разходи за пътуванията до София и Пловдив и др. По този параграф Окръжният съд в Сливен на базата на съдебно-счетоводна експертиза е присъдил на Лечков 7317 лв. – 3007,98 лв. за транспорт и хотели и 3080 лв. за защита – минимумът за такова дело според Наредбата за минималните адвокатски хонорари. Втората инстанция обаче свежда разходите за защита до 500 лв., защото само този хонорар бил доказан с представяне на договор за правна помощ. Той е платен за присъствието на адвокат на 23 декември 2010 г. при предявяване на разследването. За всички останали фази на разследването, както и за защитата пред три съдебни инстанции нямало доказателства, обявява апелативният съд. За направените разходи за транспорт и хотели – също. За това обезщетението за имуществени вреди се намалява от 7317 лв. на 500 лв.
Любопитното е, че при образуването на тълкувателното дело във ВКС по въпроса за адвокатските хонорари и присъждането им като обезщетение в делата по ЗОДОВ ситуацията изглежда друга. ВКС е констатирал противоречива съдебна практика за това дали държавата дължи обезщетение за адвокатски хонорар над минималния размер или не. А че минимумът е дължим, като „разумен и обичаен размер“ спор няма.
