Последни новини
Home / Законът / Защо Стефан Милев, временен шеф на СРС, наказа съдия – пълен текст на заповедта му

Защо Стефан Милев, временен шеф на СРС, наказа съдия – пълен текст на заповедта му

Defakto.bg

 

Вчера, сряда, De Fakto информира, че 31 наказателни съдии – 16 от Софийския районен съд и  15 от Софийския градски съд протестираха срещу решение на и.ф. шефът на СРС Стефан Милев да наложи дисциплинарно наказание на съдия ,  задето е върнал на два пъти  дело на прокуратурата”.  Съдиите бяха  категорични –  дали разпорежданията на съдията са правилни и как са обслужили нуждите на наказателното производство заедно с изискването за разглеждането му в разумен срок, могат да преценят единствено горестоящите съдебни инстанции по реда на закона.

Дотук – пълна подкрепа.

Заповедта на Милев обаче, с която De Fakto се сдоби неофициално, е доста изненадваща.   От нея се вижда, че  дисциплинарно наказание “забележка” е наложено за “неоправдано забавяне” на производството по едно дело, а не за решенията му по него

Изненадващо е и,   че  на три пъти в СРС не са изпълнени указания на по-горната инстанция за насрочването на същото наказателно дело, а в резултат –  четири години то не  прекрачва прага на съдебната зала.  А както пише в закона,  актовете на по-горните  инстанции са задължителни за долустоящите.  Извън конкретния спор, се очертаха и други  юридически въпроси –  докъде се простират границите вътрешното убеждение,  така че да не се превръщат в пречка за правораздаването?   Когато магистратът е убеден в решението си (в случая, че едно дело няма място в съдебна зала),  но то е отменено,  не е ли редно вместо производството да стои на  “на трупчета”,  съдията да си направи отвод и друг да поеме случая?

Въпроси много, все като доказателства, че във всеки спор се крие повече от една истина.

Ето и заповедта на и.ф. Стефан Милев, запазени са задължителините юридически атрибути в подобни случаи.

                                                 

                                                         ЗА П О В Е Д 

                                      № АС – 225 , 12 юли 2017 г.

 

СТЕФАН МИЛЕВ, изпълняващ функциите председател на Софийския районен съд (СРС), като се запознах с материалите по дисциплинарната преписка, образувана със Заповед № АС – 215/29.06.2016 г., намерих за установено следното:

По указания на СГС/НО – ІХ въззивен състав, на вниманието на председателя на СРС е бил изпратен препис от Определение № 2658/23.06.2016 г. по в.ч.н.д. № 2832/17 г., с което е било отменено поредно Разпореждане на председателя на СРС/НО, 106 с., за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 22573/11 г. и връщане на делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

След запознаване с материалите по н.о.х.д. № 22573/11 г. на СРС/НО, 106 с., със Заповед № АС 215/29.06.2017 г.  административният ръководител на СРС е образувал дисциплинарно производство срещу съдия МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ  за допуснато от него дисциплинарно нарушение  по чл. 307, ал.3, т.т. 2 и 4 ЗСВ – „действия, които неоправдано забавят производството“ и „неизпълнение на други служебни задължения“ (тези по чл. 252 и сл. НПК).

По дисциплинарната преписка са постъпили писмени обяснения от съдия Петров, вх. № 9004091/03.07.2017 г. Приложени са и заверени преписи на относимите към случая материали от н.о.х.д. № 22573/11 г. на СРС/НО, 106 с.

Прегледът на събраните материали сочи на следните фактически изводи:

На 28.11.2011 г. Софийската районна прокуратура (СРП) е внесла в СРС обвинителен акт срещу Борислав Георгиев Васев и Лидия Стефанова Михайлова за осъществена от тях в съучастие в периода 04.08-06.08.2003 г. с две деяния измама по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК. Образувано е н.о.х.д.  22573/11 г. на СРС/НО, 106 състав, председателстван към посочения период от съдия Ралица Герасимова.

С Разпореждане от 06.02.2012 г. съдия-докладчикът Герасимова прекратила съдебното производство и върнала делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, изразяващи се (според нея) в липсата на постановление за частично прекратяване на наказателното производство за едно от деянията, което не е било включено в обвинителния акт. Въпросното разпореждане е било съобщено на СРП на 29.02.2012 г., като на 01.03.2012 г. срещу него е постъпил частен протест до СГС.

В периода между постъпване на протеста (01.03.2012 г.) и администриране на делото до въззивната инстанция (05.01.2016 г.) материалите са престояли в Софийския районен съд[1]. Считано от 01.10.2012 г.  за председател на 106 състав в СРС/НО е определен съдия Мирослав Тодоров Петров. Делото му е докладвано на 03.11.2015 г., когато същият е разпоредил да бъдат назначени служебни защитници на двамата обвиняеми с цел връчване на препис от разпореждането и препращане на производството в СГС за произнасяне по чл. 341 и сл. НПК.

СОпределение № 3589/03.11.2016 г. по в.н.ч.д. № 41/16 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав, е отменил  като незаконосъобразно протестираното Разпореждане, връщайки делото на СРС с указания да се упражнят правомощията на съдията – докладчик по чл. 252 и сл. НПК (т.е. насрочване на делото в о.с.з.). Въззивният съдебен състав е констатирал, че твърдяното от съдията – докладчик процесуално нарушение не е било допуснато, тъй като по делото е налице изготвено от СРП постановление за частично прекратяване на производството.

Върнатото на разположение на СРС н.о.х.д. е било докладвано на новия съдия – докладчик Мирослав Петров на 08.11.2016 г. Вместо да изпълни указанията на въззивната инстанция за насрочване на делото, изрично формулирани в диспозитива на Определението от 03.11.2016 г., с Разпореждане от 16.11.2016 г. съдия Петров е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, позовавайки се на други процесуални нарушения – неяснота на описаните факти на измамата и липса на доказателства, че постановлението на СРП за частично прекратяване е било връчено на лицата, имащи право да го обжалват.

Софийска районна прокуратура (СРП) е депозирала втори пореден протест срещу връщането на делото и с Определение № 92/11.01.2017 г. по в.н.ч.д. № 12/17 г. Софийският градски съд (НО, 16-ти въззивен състав) е приел протеста за основателен, отменил е като неправилно Разпореждането на съдията – докладчик Мирослав Петров и отново е указал в диспозитива на постановения акт, че връща делото на СРС/106 с. за упражняване на правомощия по чл. 252 НПК.

Делото е върнато на разположение на СРС/106 с. на 12.01.2017 г. и вместо да изпълни за втори път дадените указания на въззивната инстанция за неговото надлежно насрочване, с ново Разпореждане от 30.01.2017 г. съдията – докладчик Мирослав Петров е постановил на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК поредно прекратяване на съдебното производство и връщане на материалите на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. В това разпореждане съдия Петров е продължил да застъпва тезата, че няма доказателства, удостоверяващи връчване на изготвеното от прокурора постановление за частично прекратяване на досъдебното производство.

По трети пореден протест на СРП срещу връщането на делото, същото е изпратено на Софийския градски съд, който с Определение № 2658/23.06.2017 г. по в.н.ч.д. № 2832/17 г. отново е отменил като неправилно и това Разпореждане на съдия Мирослав Петров. Във въпросното Определение въззивната инстанция изрично е обърнала внимание, че двукратно не са били изпълнени указанията за насрочване на делото по реда на чл. 252 и сл. НПК, както и че от приложените документи може да се направи извод за надлежно връчване на постановлението на частично прекратяване. В диспозитива на въззивното определение за пореден път се съдържат указания съдията – докладчик да упражни правомощията си по чл. 252 и сл. НПК, както и препис от определението да бъде изпратен на председателя на СРС, за сведение.

Преценявайки изяснените обстоятелства, от правна страна намирам, че с поведението си в периода от 16.11.2016 г. до 30.01.2017 г. съдия Мирослав Петров, като председател на 106 състав в СРС/НО и съдия – докладчик по  н.о.х.д. № 22573/11 г., е допуснал с две последователни деяния дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т. 2 ЗСВ, като е извършил действия, които неоправдано забавят производството по делото – постановил е две отменени като незаконосъобразни разпореждания по чл. 248, ал.1, т.3 НПК от 16.11.2016 г. и от 30.01.2017 г., въпреки указанията на СГС да бъдат упражнени правомощията по чл. 252 и сл. НПК.

Нарушението е разкрито в срока по чл. 310, ал.1 ЗСВ, доколкото препис от определението на СГС от 23.06.2017 г. е бил докладван на председателя на СРС на 29.06.2017 г.

          Не приемам за основателна лансираната в писмените обяснения на съдия Петров теза, че постановявайки двете коментирани разпореждания, същият се е ръководил изцяло от закона и вътрешното си убеждение и не е бил длъжен да спазва указанията на въззивната инстанция за насрочване на делото, които (според него) нямали задължителен характер.

Възприемането на подобна теза, на практика означава да се обезсмисли частният инстанционен контрол върху разпорежданията по чл. 249, ал.2 НПК, който се провежда по реда на глава 22 НПК именно с цел правилното приложение на закона. Или казано по друг начин, ако указанията на въззивния съд (при това – в случая двукратно и недвусмислено отправени към съдията – докладчик) нямаха задължителен, а пожелателен характер, процедурата по глава 22 във връзка с чл. 249, ал.3 НПК щеше да е изцяло безпредметна. Както изрично е посочено в чл. 345, ал.2 НПК, при отмяна на разпореждането въззивната инстанция „решава въпросите“ по частната жалба или протест, т.е. произнася се по предмета на частното производство – налице ли е основание за връщане на делото на прокурора или същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Пренебрегването на така регламентирания ред води до процесуални своеволия, злоупотреба с правомощия и ненужно забавяне на движението на делото, което в конкретния случай е можело да бъде насрочено още през м. ноември 2016 г., т.е. 7 месеца преди развитието на настоящото дисциплинарно производство.

Приемайки, че не е съгласен с указанията за насрочване на делото, формулирани още с отменителното определение на СГС от 03.11.2016 г., новоопределеният съдия – докладчик Мирослав Петров е следвало да прецени предпоставките за отвеждането си по чл. 29, ал.2 НПК, вместо да влиза в процедура по ненужно „заяждане“ с горестоящата инстанция и впоследствие – двукратно да прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора с разпореждания, обявени за незаконосъобразни с влезли в сила съдебни актове.

Цялостното поведение на съдия Мирослав Петров при постановяване на неговите разпореждания от 16.11.2016 г. и 30.01.2017 г. е довело като резултат до неоправдано забавяне на производството в периода от м. ноември 2016 г. до настоящия момент.  В случая е следвало да бъдат съобразени не само първоначалните указания на въззивната инстанция, но и обстоятелството, че абсолютната давност на преследваната измама изтича през м. август 2018 г. Друг е въпросът каква е причината местонахождението на делото за времето между м. февруари 2012 г. и м. ноември 2015 г. в СРС да е неизвестно, но това следва да е предмет на отделна дисциплинарна проверка срещу съответните деловодни служители.

Като съобразих, че административният ръководител е компетентен да наложи единствено дисциплинарното наказание „забележка“ измежду регламентираните в чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ, преценявам, че тежестта на нарушението, формата на вината (умишлена) и обстоятелствата, при които е извършено нарушението обуславят именно посочената дисциплинарна санкция. Не се налага упражняване на правомощието по чл. 314, ал.2 ЗСВ.

И не на последно място – налагането на дисциплинарно наказание за разгледания случай по никакъв начин не съставлява вмешателство в пряката правораздавателна дейност на съдия Мирослав Петров по н.о.х.д. № 22573/11 г., тъй като касае негови виновни действия (чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ), които неоснователно са довели до забавяне на производството.

Съобразно изложеното и на основание чл. 311, т.1, вр. чл. 308, ал.1, т.1, вр. чл. 307, ал.3, т.2  ЗСВ:

                                                                                         Н А Р Е Ж Д А М

 НАЛАГАМ на МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ, съдия и председател на 106 състав в СРС/НО, дисциплинарно наказание „забележка“, за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.2 ЗСВ – описаните в обстоятелствената част на заповедта действия, които неоправдано са забавили производството по н.о.х.д. № 22573/11 г. по описа на СРС/НО, 106 с., за времето между м. ноември 2016 г. и м. юли 2017 г.

ПРЕПИС от заповедта да се връчи срещу подпис на съдия Мирослав Петров.

ПРЕПИСКАТА, ведно със заповедта, да се изпрати на Съдийската колегия към ВСС незабавно след връчването й на съдия Мирослав Петров.

Заповедта е подписана от и.ф. Председател на СРС: Съдия Стефан Милев

[1] Причината, поради която близо 4 години делото не е било изпратено за произнасяне в СГС, следва да се изясни в друга дисциплинарна проверка, насочена към организацията на деловодната дейност на състава в посочения период.

Още по темата в De Fakto: 31 наказателни съдии от СРС и СГС: Г.н Милев, спрете да “наказвате” колеги заради решенията им  

About De Fakto

Проверете също

Официално: 40 съдилища от общо 153 продължават да работят с ЕИСС

Общо 40 съдилища няма да спират да работят с Единната информационна система (ЕИСС). Това официално …

Есенната национална конференция: Адвокатите обсъдиха принципите на бъдещия си закон

През уикенда във  Варна се проведе Есенната национална конференция на българската адвокатура. На форума присъстваха …

2 коментара

  1. Като че ли е редно да публикувате и другата гледна точка, предвид че в заповедта някои детайли са спестени.

    https://www.facebook.com/ralitsarbg/posts/10212939231090908

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.