DeFakto.bg DeFakto.bg
Забраната за „външно“ финансиране на организациите на служителите ще е противоконституционна
Поредна организация се обяви срещу проекта на ГЕРБ и патриотите за промени в съдебния закон.
Предлаганите рестрикции във финансирането на професионалните организации на съдебните служители ще е противоконституционно, се казва в становище на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт. Становището е изпратено на премиера Бойко Борисов с копия до шефа на правната комисия Данаил Кирилов, председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров, ВСС.
Прави впечатление, че сдружението изрично настоява да отпаднат забраните за финансирането на професионалните организации на служителите, но не и за тези на магистратите.
Ето пълният му текст:
С Т А Н О В И Щ Е
на Управителния съвет на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт, относно Законопроект за изменение и допълнение на съдебна власт – сигнатура № 754-01-35 от 04/07/2017 г.
Уважаеми господин Борисов,
Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт /САОСВ/ обединява служителите в органите на съдебната власт, в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието.
Въпреки че е новоучредено, понастоящем сдружението е най-широкообхватно като членственост и представителност. Обединяват ни целите, посочени в чл. 6 от Устава на САОСВ, а именно – създаване условия за обучение, повишаване квалификацията, създаване на реална конкурентноспособност на членовете ни, организиране на специализирани издания, експертни проучвания, организиране на специализирани образователни и езикови квалификационни курсове, международно сътрудничество и т.н.
Считаме, че с оглед предвижданията на постъпилия на 04/07/2017 г. и подлежащ на обсъждане в правната комисия на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ЗИДЗСВ/, тези цели стават практически неосъществими и същността на нашето сдружаване, а и на сдружаването като основно конституционно право – се обезсмисля.
Поради това бихме желали да представим основните си съображения в тази насока:
С разпоредбата на параграф 5 т. 2 от цитирания ЗИДЗСВ, се предвижда към сегашната редакция на чл. 358б да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание: „източници на имуществото на организациите по ал.1 могат да бъдат само членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове. Не се допуска друго финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е била форма”.
На първо място считаме, че така формулираното предложение не кореспондира с мотивите, които са изложени за внасяне на самия законопроект.
Видно от аргументите, обосноваващи необходимостта от законодателна промяна в частта относно сдружаването в органите на съдебната власт, основната цел от една страна е да се въведат стриктни правила и гаранции за свободата на професионално сдружаване на магистратите, а от друга страна да бъде изолирана възможността от външна намеса, свързана с начина на формиране на имуществото на сдруженията с идеална цел, създадени от съдии, прокурори и следователи. Акцентът е поставен върху статута на магистратите, които с оглед упражняваната дейност /правораздаване, съответно държавно обвинение и надзор за законност/ трябва да бъдат подложени на определени ограничения, които са в обществен интерес.
Липсват обаче аргументи защо подобно рестриктивно законодателство е необходимо да бъде въведено към организациите на администрацията в органите на съдебната власт. Съгласно чл. 340 от ЗСВ основното задължение на съдебните служители е да подпомагат органите на съдебната власт, като законът не вменява никакви властнически правомощия на съдебните служители. В този смисъл последните имат вторична, спомагателна и в голямата си част техническа функция в процеса на правораздаване, съответно държавно обвинение и надзор за законност. Предвид липсата на всякаква решаваща роля на съдебните служители в правораздавателния процес, се поставя въпросът защо е необходимо да бъдат въвеждани ограничения и рестрикции в свободата им на сдружаване, каквито са предвидени за магистратите, които осъществяват правораздавателната власт? Отговор на този въпрос липсва в мотивите на внесения законопроект, което считаме се дължи на факта, че липсва правна и житейска логика в поставеното ограничение към организациите на съдебните служители.
На следващо място считаме, че предварителна оценка на въздействието към настоящият проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт съгласно изискванията на ЗНА не е осъществена по отношение на допълнението на чл. 358б, с новата ал. 3.
Видно от текста, отразяващ направената предварителна оценка на въздействието, като непосредствено заинтересована група лица са посочени единствено съдиите, прокурорите и следователите, но съдебните служители не фигурират в този кръг лица. Считаме, че този пропуск в законопроекта се дължи на факта, че изменението и допълнението на ЗСВ в частта относно сдружаването на съдебните служители е необосновано и неоправдано от правна гледна точка и противоречи на духа на предложените изменения и допълнения, аргументи за което вече бяха изложени по – горе.
На следващо място считаме, че в законопроекта не е осъществен анализ върху ползите, които допълнението на чл. 358б, с новата ал. 3 ще окаже върху засегнатите лица – съдебните служители.
Прави впечатление, че отново фокусът е поставен единствено върху съдиите, прокурорите и следователите и гарантирането в по – голяма степен на тяхната независимост. Липсва обаче анализ върху ползите, които ще настъпят за съдебните служители. Причина за това е фактът, че ползи за съдебните служители и обществото като цяло липсват.
Нещо повече предложеното изменение ще доведе единствено до тежести, както за съдебните служители, така и за съдебната система и обществото. Поставеното ограничение в източниците на финансиране на съсловните организации на съдебните служители неминуемо ще доведе като правна последица до невъзможност за реализиране на поставените цели на тези организации. В този смисъл съдебните служители ще бъдат лишени от възможността да финансират значимите инициативи, които са и основната причина да се сдружат. Конкретно ще бъде препятствана възможността за организиране на квалификационни и преквалификационни курсове за повишаване на квалификацията им, ще бъде невъзможно установяването и поддържане на сътрудничество със сродни и други чуждестранни и международни неправителствени организации и фондации, ще бъде препятствано осигуряването на по – добри условия на труд и като цяло ще бъде невъзможно насърчаването на професионалното развитие на съдебната администрация.
На следващо място, считаме, че въведеното ограничение с параграф 5 т. 2 от цитирания ЗИДЗСВ, по своята същност ограничава и конституционно закрепеното право на сдружаване. Защото право без средства за реализирането му не е право. То е имагинерно, илюзорно и лишено от същност и полезен ефект. Ограничавайки възможността на сдруженията да търсят и осигуряват финансиране на своите идеални цели, означава те никога да не могат да ги постигнат. И индивидуално пренесено на плоскостта на САОСВ – съдебните служители, получаващи сред най-ниските в цяла Европа възнаграждения, не могат, нито обективно, нито субективно да съберат чрез членски внос средства необходими за повишаване на квалификацията им чрез провеждане на тематични обучения /каквато както бе посочено е една от основните цели на сдружението/. Всъщност, пряка последица от текста на параграф.5 т.2 от процесният ЗИД е фактът, че ако даден служител иска повишаване на квилификацията си, той следва да самофинансира обучението си изцяло, в която хипотеза отпада както нуждата, така и възможността за сдружаване. По аналогичен начин стои въпросът и с всички останали заложени в дейността на САОСВ цели. Чрез посоченото изменение целите на САОСВ се свеждат не до желаното и необходимото за членовете, а до възможното. Както вие сами знаете, възнагражденията в публичния сектор, и в частност – тези на съдебните служители са далеч от необходимото. И много далеч от достатъчното за провеждане на сериозна професионално-обучителна квалификация, каквато отдавна е възприета в европейските стандарти на допълнително професионално обучение.
В този смисъл считаме, че така предложеното изменение всъщност ограничава не просто САОСВ, но лишава и органите на съдебната власт от възможността да имат постоянно развиващи и самоподготвящи се в отделни професионални аспекти служители. В този смисъл и съобразно заложеното в чл. 11 ал. 2 ЕКПЧОС условие – изменението е непропорционално на преследваната с него цел.
Успоредно с това, липсата на индивидуален, диференциран подход спрямо отделните форми на сдружение и финансирането им, също отива отвъд преследваната легитимна цел. И докато за магистратите държавата е създала различни законови условия за независимост и макар и недостатъчна, то поне прилична финансова обезпеченост, позволяваща известни икономически рестрикции, то по отношение на съдебните служители такава политика не е провеждана. Нито на ниво нормативен акт, нито дори на ниво дискусия.
Общо казано – целите на едно сдружаване могат да бъдат синдикални, битови, духовни и образователни. В рамките на съдебната власт законът не допуска синдикална дейност, каквато единствено би могло да се осъществява донякъде без финансов ресурс. Всяка от другите цели се реализира на стопански принцип или поне изисква достъп до средства. В този смисъл нормата на чл. 12 от Конституцията, съгласно която сдруженията на гражданите служат за защита на техните интереси, не просто е нарушена, а изцяло зачеркната. Сдруженията не могат по никакъв реален начин да служат за защита на интересите на съдебните служители.
На следващо място – процесното изменение е и противоконституционно на основание чл.6 ал.2 и чл. 8 от Върховния закон. Текстът на чл. 6 ал. 2 КРБ не допуска „ограничения на правата или привилегии, основани на лично и обществено положение”, като нормата на чл. 8 от Върховния закон постановява разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Липсата на ограничение, подобно на настоящето по отношение на сдруженията на служителите в законодателната и изпълнителната власт, налага без допълнителен коментар извода за дискриминация, противоконституционност и нарушаване равенството на властите, посредством третиране служителите на съдебната власт далеч по-неблагоприятно от служителите на останалите две форми на държавна власт.
Без излишни референции, с цел подкрепа на гореизложеното ще посочим само Решение № 21 от 14 ноември 1996 г. по к.д. № 19/96 г. на Конституционният съд, в което се подчертава изискването за „строго спазване на конституционните принципи, между които е и принципът за равнопоставеност и независимост на законодателната, изпълнителната и съдебната власт”.
В унитарната държава, каквато е България, всяка държавна власт се упражнява от и в името на народа. Разделението на властите е функционално с оглед специфичните компетенции и дейности. А работодател на всички бюджетни служители е държавата. В този смисъл държавата няма право да дискриминира част от своите служители за сметка на други. В своето Решение от 10 юли 2008 г. по дело C 54/07, Сentrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding срещу Firma Feryn NV, Съдът на ЕС експлицитно се произнася относно задължението на работодателите да третират служителите си и кандидатите си за работа еднакво. Всъщност, юриспруденцията на СЕС в материята е изключително богата и възпроизвеждането и би обременило излишно вече дотук изложеното. Същественото за настоящия казус е липсата на обективно различие при упражняване правото на сдружение на служителите в различните власти, налагащо извода за дискриминационен и противоконституционен характер на различното третиране, което настоящият ЗИД въвежда.
На следващо място считаме, че предлаганото изменение на ЗСВ е в пряка колизия и с текста на чл. 12 и чл. 15 от Хартата за основните права на Европейския съюз, засягаща правото на сдружаване, както и правото на свободно упражняване на професията, посредством въвеждане на ограничения на конституционно признати права, пряко разубеждаващи гражданите да упражняват професия в рамките на администрацията на съдебната власт
За да не бъдем голословни и като илюстрация на всички гореизложени аргументи, следва да бъдат посочени и конкретните негативни последици, които разпоредбата на параграф 5 т. 2 от цитирания ЗИДЗСВ ще нанесе:
САОСВ кандидатства в процедура по Оперативна програма Добро управление BG05SFOP001-3.003 – Граждански контрол върху реформата в съдебната система с проект „Подобряване функционирането на органите на администрацията в съдебната система чрез анализ на работата, въвеждане на добри практики и удовлетвореност на гражданите“.
В рамките на проекта са предвидени дейности, свързани с анализ на действащите правила за работа на администрацията в органите на съдебната власт, както и подобряването на процедурите и правилата за работа в администрацията на органите на съдебната власт чрез разработване на единни, унифицирани и стандартизирани правила за дейностите, които се осъществяват от всички органи на съдебната власт и създаването на софтуерен продукт за обмяна на информация между служителите в администрацията на органите на съдебната власт.
Резултатите от всички тези действия ще бъдат обобщени и анализирани, като ще бъдат предложени и необходимите конкретни промени в цитираните документи, с оглед оптимизиране на работата в органите на съдебната власт.
С разпоредбата на параграф 5 т. 2 от цитирания ЗИДЗСВ обаче всички тези позитивни за съдебната система инициативи и действия биха останали нереализирани, поради липсата на възможност за финансиране.Считаме, че по този начин се лишава съдебната система от желанието, волята и амбицията на служителите й да бъдат подготвени, образовани и постоянно развиващи компетенциите си, което смятаме не е преследваната от законодателя цел.
Александър Николов
Председател на УС на САОСВ
