DeFakto.bg DeFakto.bg
С 8 на 5 гласа Георги Ушев бе избран за председател на апелативния спецсъд. Случи се половин година, след като той получи доверието на ВСС за втори мандат начело на първоинстанционния специализиран наказателен съд.
Конкурент на Ушев днес бе Румяна Илиева, която работи в апелативния спецсъд от старта му през януари 2012 г. Тази година Илиева за втори път кандидатства за поста, предния път се конкурираше с доскорошния председател на апелативния спецсъд Даниела Росенова.
Ушев спечели с възможния минимум – за да има избор в съдийската колегия, се искат поне 8 „за“. Любопитното е, че 8-ият – Димитър Узунов отсъстваше близо час, но през това време в залата вървеше протяжен дебат.
Изслушването на двамата кандидати и дебатът след това траяха над три часа. А основният спор бе дали в случая е налице „изключението”, при което Законът за съдебната власт позволява за административен ръководител да бъде избран кандидат от по-нисък по степен съд. Случаят с Ушев бе именно такъв.
Мнозинството реши, че е приложимо законовото изключение, позовавайки се на управленския опит на Георги Ушев и на създадената от него добра работна атмосфера в първоинстанционния спецсъд. Този път към мнозинството се присъедини и Камен Иванов.
Даниела Костова изтъкна „разликата в класата” между двамата кандидати и „чудесните отношения”, създадени под ръководството на Ушев в спецсъда, докато в апелативния колективът е разделен.
Камен Иванов мотивира изключението с доверието, с което Ушев се ползва сред съдиите.
Галя Георгиева обяви, че заради влошения микроклимат в апелативния спецсъд ръководителят му трябва да е от друга структура.
Кандидатите са равностойни като атестации и концепции, къде е изключението, питаха несъгласните Соня Найденова, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Лозан Панов. Те, както и Юлия Ковачева гласуваха „за” Румяна Илиева.
А неуспялата кандидатка може да оспори днешното кадрово решение пред ВАС.
Общото събрание на апелативния спецсъд не е издигало кандидат за свой ръководител, макар че вече има тази възможност по закон.
Има кулоарна мълва, че след избора на Ушев за шеф на спецсъда ще кандидатства сегашният временен председател на Софийския районен съд Стефан Милев. И още една – че Галя георгиева се стяга за заместник на Ушев в апелативния спецсъд.
„На 10 януари т.г. се явих пред вас и получих доверието ви за председател на специализирания наказателен съд втори мандат. Благодаря ви за това. Шест месеца по-късно моля за подкрепата ви за председател на апелативния специализиран съд, кандидатствам като съдия от по-ниско ниво. Правя го не воден от кариеристични амбиции или бягство от отговорност, а от искреното желание за повишаване на авторитета на специализираното правосъдие в България”, обяви при изслушването си Георги Ушев. И очерта като проблем „твърде ниското доверие към ръководството на АСпС от магистратите”. Каза, че ще работи за „трайно установяване на спокойна и добронамерена професионална атмосфера”.
Румяна Илиева изтъкна, че познава ”директно и отвътре този нов за България правораздавателен орган”. Очерта ситуацията в съда – загуба на доверие в административния ръководител, съмнения дали се спазва случайното разпределение на делата, липсата на прозрачност. Ангажира се да въведе „професионално самоуправление”.
Любопитни бяха част от зададените въпроси, например за предлаганата промяна на подсъдността, при която делата за ВИП-корупция да преминат от СГС към спецправосъдието. Ушев бе предпазлив, обявявайки че него никой не го е питал и той няма категоричен отговор дали е „за” или „против” промяната. Но призова да се види „какво ще влезе за второ четене”.
Илиева също не зае позиция.
Калин Калпакчиев пък полюбопитства защо при намаляване на делата от общ характер в спецсъда, в пъти са нараснали исканията за разрешаване на спецразузнавателни средства, стигнали вече до 2500?
Ушев отговори, че наистина има около 1000 искания повече в сравнение с предни години, но „там е наболелият въпрос за тероризма, националната сигурност, множеството преминаващи през България лица”. Каза обаче, че сроковете за прилагане на СРС стриктно се следят и спазват от съдиите. В същото време за едно лице в рамките на разрешения 6-месечен срок можело да има и по 6 искания. Като понякога това се дължало на практиката „за всеки установен нов телефон да се прави ново искане”, защото например един наркодилър от организирана престъпна група непрекъснато си сменял телефоните. За м.г. са дадени разрешения спрямо 1328 лица.
