Комисия на ВСС предлага: Да остане само един военен съд

Апелативните военен и спецсъд са излишни

От сегашните четири да остане само един военен и то първоинстанционен съд у нас – това предлага в свой анализ комисията по натовареността на ВСС, чийто председател е Калин Калпакчиев.

След първото съкращение на магистратите в пагони от петте първоиинстанционни военни съдилища останаха три – в София, Пловдив и Сливен плюс военноапелативния съд. Ако идеята на комисията се приеме и от законодателя, военното правосъдие няма да има своя втора инстанция, делата ще отиват в цивилните апелативни съдилища. А кадровиците трябва да решат къде да е единственият военен съд – в София, Пловдив или Сливен.

Идеите обаче не свършват дотук. На базата на проучването на натовареността на съдилищата за 2016 г. комисията е установила, че излишен се явява и апелативният спецсъд, който е традиционно слабо натоварен със същински дела и те могат да преминат към общите съдилища. Заличаването на втората инстанция на спецправосъдието обаче също изисква законодателна промяна. А дали депутатите ще склонят, не е сигурно – спецправосъдието си има лоби, нещо повече – приетите вече на първо четене промени в НПК пренасочват към него цялата ВИП-корупция.

Любопитното е, че днес тези изводи на комисията по натовареността бяха приети миролюбиво, почти без обструкции от мнозинството в съдийската колегия на ВСС. А анализът ще бъде публикуван на страницата на съвета.

Спорадични възражения се чуха само към подялбата на съдилищата на ниско, средно и високо натоварени. Имаше и пожелание към законодателя за административните съдилища.

А внимателният прочит на заключенията на комисията откроява още нещо – че пет общи апелативни съдилища също са ни твърде много. И при определянето на новата съдебна карта трябва да се реши дали е целесъобразно оставането им в Бургас и Велико Търново. Другите три са в София, Пловдив и Варна, като последният също не е затрупан с дела.

Иначе трайно се запазва тенденцията столичните съдии да поемат най-много дела на всички нива. За това препоръката е да се открият процедури за преместване на магистрати от страната в София.

Ето някои от заключенията в анализа:

1. С изключение на Апелативен съд – София, Военно-апелативен съд и Апелативен специализиран наказателен съд за останалите апелативни съдилища – Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив продължава тенденцията от 2015 г. да са с приблизително еднаква натовареност. Открояват се АС – София, който е високо натоварен и двете специализирани съдилища – наказателния и военния, които са изключително ниско натоварени.
2. В Софийския апелативен съд се разглеждат повече от половината дела, подсъдни въобще на апелативните съдилища. Това обстоятелство не съответства на броя на съдиите, които работят в този съд. Съдиите, които разглеждат над 50% от делата са едва около 1/3 от общия брой на съдиите в апелативните съдилища (общо 166 щатни длъжности за съдии при 64 в АС – София). Особено чувствителна е разликата в натовареността на гражданските и търговските съдии в АС – София. Докато наказателните съдии в АС –София са с близка и по-ниска натовареност от наказателните съдии в останалите апелативни съдилища, гражданските и търговските съдии в АС –София са в пъти по-натоварени от колегите си в другите апелативни съдилища. Високата натовареност на гражданските и търговските съдии в АС–София може да се редуцира чрез увеличаване на щатните длъжности за съдии в тези отделения, както и чрез приемане на изменения в процесуалните закони, които да премахнат свръхконцентрацията на определени граждански и търговски дела в софийските съдилища. Отделно от мерките за регулиране на натовареността на гражданските и търговските съдии в АС–София, следва сериозно да се обмислят в контекста на т.нар. реформа на съдебната карта броят и границите на апелативните съдебни райони. Пет апелативни района за страна с територията и населението на България са много, а това затруднява допълнително администрирането на апелативните съдилища. В системата на общите съдилища апелативните съдилища в Бургас и Велико Търново са най-малките, като брой съдии и натовареност по общ брой дела. Тези обстоятелства водят до системни проблеми в администрирането на двете съдилища, което не им позволява ефективно да изпълняват ролята на специализиран въззивен контрол върху правораздавателната дейност на окръжните съдилища.

Изключително ниската натовареност на двете специализирани апелативни съдилища – наказателния и военния, поставя необходимостта от провеждане на сериозна дискусия за продължаване на съществуването им в този вид и структура. Специализираното наказателно правосъдие съществува вече шеста година, а съдиите в апелативната инстанция разглеждат и решават под три дела на месец, докато съдиите от военно-апелативния съд разглеждат и решават под две дела на месец. Доколкото съществуването на тези съдилища е уредено в устройствените и процесуални закони (ЗСВ и НПК), наложително е провеждане на професионално и обществено обсъждане за промяна в законите, която да позволи цялостно преуреждане на съдебните райони на апелативните съдилища, включително и на специализираните, чиято компетентност може да бъде поета от общите съдилища. В този смисъл следва да се имат предвид и анализите, приети от ОСНК на ВКС за ефективността на военните и специализираните наказателни съдилища.