Здравка Калайджиева: Не е възможна ефективна съдебна власт без „разбирачи” *

Скандалните промени в Закона за съдебната власт, внесени от името на петима депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти начело с шефа на правната комисия Данаил Кирилов и въвеждащи нови кариерни бонуси за кадровиците и рестрикции за съсловните организации на магистратите, скорострелно бяха приети на първо четене от парламента.

Случи се въпреки протестите на най-големите съсловни организации на съдиите и прокурорите у нас, на авторитетния Съюз на юристите, на 19 известни НПО. Нещо повече – в пленарна зала поправките бяха защитени включително с примера на Унгария като държава, която ограничава влиянието на неправителствените организации.

Очаквано, мнозинството във Висшия съдебен съвет не взе становище по проекта, идната седмица се очаква окончателното му одобряване на второ четене от НС.

Представяме ви коментара на Здравка Калайджиева, юрист с авторитет, адвокат, наш бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург

С ратификацията на договорите за членство на България в Съвета на Европа и Европейския съюз, страната ни прие да стане част от тяхното правно пространство като спазва техните правила и стандарти. Това общо пространство е изградено на принципа на диалога между националните съдилища, Съдът по правата на човека в Страсбург и Съдът на ЕС в Люксембург. Годността на националните магистрати да се придържат към общите правила зависи от това общуване, от познанията им и от осигурената им независимост да ги прилагат. Тъкмо поради техния недостатъчен капацитет, през 2007 г. членството на България в ЕС стана възможно при условие, че ще се извърши адекватна съдебна реформа с помощта на специално създадения от ЕК „Механизъм за сътрудничество и проверка”.  Десет години по-късно българските власти оспорват необходимостта от него и от неговите препоръки, а същевременно изглежда не разполагат с капацитета, или не желаят да определят и приемат сами необходимите адекватни мерки за реална съдебна реформа.

Последиците от яловите промени в Конституцията и ЗСВ от 2015-2016г. станаха ясни през последните дни на бурна законодателна дейност, когато стана ясно, че влиянието на политическата класа и на прокуратурата в Пленума на ВСС върху основни елемента от независимостта на съдилищата – бюджет, квалификация, избор на ръководители на върховните съдилища не само е запазено, но и се упражнява интензивно. Това мнозинство, а не мнозинство от съдии избрани от самите съдии, решава дали бюджетът на съдебната власт да се употреби за обслужващ персонал на почивните бази, за екскурзии на избрани чиновници, които се запознават с европейските съдилища като с мечки на мегдана, или за командировки на одобрени от него магистрати за специализации и квалификационни стажове извън страната (и как точно в този случай магистратите ще употребят отпуснатите им от външни донори средства – за книги, или за билети за градски транспорт).

Управлението и финансирането на Националния институт по правосъдието (създаден да осигури необходимата квалификация на магистратите) също останаха в ръцете на това мнозинство и то решава заедно с министъра на правосъдието дали и какво да учат магистратите и кои лектори са подходящи за тях. Любопитно е да се научи каква част от квалификацията на магистратите по правото на Европейския съюз и Европейската конвенция по правата на човека е получена със средства от националния бюджет на съдебната власт и каква – благодарение на предоставената от „добри” и „лоши” „чужди държави и лица” подкрепа за ВСС и НИП, но и така е ясно, че нито един от тези източници не се контролира от „мнозинство на съдии, избрани от съдии”. Изглежда в представите на законотвореца магистратите не бива да „знаят много-много”, а ефективността на съдебната власт се свежда до бързото решаване на делата (компетентно, или не)… Ако пък има забавяне – нали вече работи избран също от политиците Инспекторат и ВСС наказва строго (някои от) онези съдии (но не и прокурори), които работят бавно – все в изпълнение на функциите си по защита на независимостта на съдебната власт и осигуряването на нейната ефективност.

В допълнение към осигурения контрол на мнозинството на ВСС върху бюджетните и отпуснатите от други държави средства за квалификацията на магистратите, с последните скоростни предложения за изменения на ЗСВ се посяга и на възможността им да се обединяват в съсловни организации, за да получат „външна” подкрепа за своята квалификация и специализация, както и за общуването им с техни колеги и с национални и международните съсловни организации на юристи. Както целите и дейностите по техните проекти, така и получената до сега „външна” подкрепа за тях се предоставят всяка година в регистъра на Министерството на правосъдието за организации учредени „в публичен интерес”. Законотворците, обаче,  не обясниха с кои от тях вече са запознати и кои според тях са потенциален извор на заплаха за независимостта на магистратите.

В отговор на „вътрешни” и „външни” въпроси за необходимостта и целите на законопроекта, обществото получи обещание, че замислените ограничения ще се отнасят само до „лошите”, но не и яснота по какъв критерий ще разграничават „доброто” от „лошото” „чуждо” влияние, под което, недай Боже, може да попаднат станалите след изменението на Конституцията вече „по-независими” магистрати?

Предложените изменения на ЗСВ очевидно целят да осигурят ако не закриване, то поне контрол върху магистратските съсловни организации, създадени в опит за алтернативна защита на тяхната независимост. Впрочем, вносителят на тези предложения и председател на Правната комисия на Народното събрание, открито заяви по други поводи, че на управляващите не са им нужни някакви „разбирачи” в кавички” и че „убедителните аргументи” на представители на съдебната власт срещу други предложения за законодателни промени „не могат да го уплашат”. Очевидно и въпросите на европейските институции и протестите на неправителствени организации не могат.

И докато мнозинството на ВСС вече повече от половин година отказва да обсъди препоръките на европейските институции за конкретни мерки за адекватна реформа на прокуратурата като част от обещаната реформа на съдебната власт, днес вместо тях законодателите обсъждат мерки за контрол върху съсловните организации на съдиите, които уж станаха „по-независими” след промените в Конституцията „без да се плашат”,