Съдът по човешките права осъди България заради формално правосъдие

Автор Светла Маргаритова

Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес.

 Фактите

През януари 2007 г. е извършен обиск в дома на жалбоподателя и са иззети 5 банкноти от по 100 USD, които впоследствие се оказва, че са фалшиви. През май същата година на жалбоподателя е повдигнато обвинение, че е придобил и държал фалшиви парични знаци – престъпления по чл. 244, ал. 1 и 2 от НК. Обвинението е изменено през юли 2007 г., като в постановлението е записано, че жалбоподателят е придобил банкнотите в периода между 2002 и 10 януари 2007 г., знаейки, че те са фалшиви. В обвинителния акт при описанието на фактите е отбелязано, че през 2002 г. жалбоподателят е продал апартамент и с част от парите е закупил долари от лице на улицата. В този вид обвинителният акт е внесен в съда. Пред окръжния съд в Пазарджик жалбоподателят дава показания, че неговият брат е продал апартамент през 2002 г. и му е дал левове, които жалбоподателят разменил за долари, като купил 1000  USD и половината от тях заделил за „черни дни“. Тези показания са потвърдени от брата на жалбоподателя, който е разпитан като свидетел. Последният обяснява, че  през следващите години двамата редовно са разменяли левове срещу долари и че не знае дали откритите фалшиви банкноти са придобити през 2002 г. С присъда от 25.01.2008 г. жалбоподателят е признат за виновен за това, че в  периода между 26 март 2005 и 10 януари 2007 г. той е придобил фалшиви банкноти (преди датата 26 март 2005 г. придобиването на фалшиви парични знаци не е въздигнато в престъпление, а държането на такива знаци е престъпление, само ако е в големи количества – ред. на чл. 244 НК изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.; с изменение на нормата през 2005 г. в престъпление е въздигнато и придобиването на подправени парични знаци (ДВ, бр. 24 от 2005 г.)- бел. моя, Св.М.)

За периода 2002 – 26 март 2005 г. окръжният съд оправдава жалбоподателя. В своята жалба срещу осъдителната присъда той изтъква довода, че няма доказателства, че като е закупил 500 – те долара, той е знаел, че са фалшиви. Присъдата е оставена в сила от Апелативния съд в Пловдив, който споделя изцяло мотивите на долната инстанция. Не е коментиран въобще въпросът кога жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти. Ключово доказателство е бил подслушан телефонен разговор на жалбоподателя с трето лице от 9 януари 2007 г. В жалбата си до ВКС жалбоподателят излага отново аргументи относно недоказаността на обвинението – ако е установено, че  е закупил доларовите банкноти през 2002 г. с пари, дадени от брат му, а по това време деянието не е въздигнато в престъпление, къде е доказателството, че той е придобил тези парични знаци след 25 март 2007 г. За осъждането му само предположения и убеждения не са достатъчни. В окончателното си решение от 24.11.2008 г. ВКС оставя в сила съдебните актове на долните инстанции и   не се произнася  по този основен  довод на жалбоподателя.

Оплакването на жалбоподателя

Жалбоподателят повдига оплакване, че националните съдилища, когато са разглеждали  делото и обвиненията, съдържащи се обвинителния акт, са пропуснали да дадат отговор на неговия аргумент, че не е било доказано, че той е придобил подправените парични знаци след 26 март 2005 г. – т.е. след датата, когато това деяние е въздигнато в престъпление.

Пред Европейския съд е повдигнато оплакване по чл. 6§1 и по чл. 7 от Конвенцията.

Мотивите на Европейския съд

Европейският съд напомня в решението си, че чл. 6§1 задължава вътрешните съдилища да посочат с достатъчна яснота доводите, на които основават решенията си.(Hadjianastassiou v. Greece, 16 December 1992, § 33, Series A no. 252, and Taxquet v. Belgium [GC], no. 926/05, § 91, ECHR 2010) Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото (Ruiz Torija v. Spain, 9 December 1994, § 29, Series A no. 303‑A; Boldea v. Romania, no. 19997/02, §§ 29-30, 15 February 2007; and Tchankotadze v. Georgia, no. 15256/05, § 103, 21 June 2016).

В конкретния случай жалбоподателят е твърдял, че е закупил банкнотите през 2002 г., а именно тогава придобиването на подправени парични знаци не е било престъпление. Той защитава този версия  пред първоинстанционния   съд, а Европейският съд констатира , че е повдигнал въпроса по достатъчно ясен начин пред Апелативния  и Върховния касационен съд.

Съдът отбелязва, че не е негова задача да прецени дали доводът на жалбоподателя е обоснован и подкрепен от доказателства, тъй като това е от компетентността на националните съдилища да решават въпроси от такова естество (Ruiz Torija v. Spain,§30). За Европейския съд обаче това е достатъчно, за да заключи, че твърдението е било добре  аргументирано, тъй като версията на събитията на жалбоподателя е била поне частично потвърдена от свидетелските показания на брат му.

Освен това доводът на жалбоподателя е бил очевидно релевантен, тъй като националното право не криминализира само притежаването на фалшиви банкноти, а  притежаването на такива банкноти в големи размери . Затова и  първоначалното обвинение срещу жалбоподателя за притежание на фалшиви банкноти впоследствие е отпаднало  и той е обвинен и предаден на съда, че е „придобил“ такива банкноти. Придобиването на фалшиви банкноти обаче е  криминализирано едва на 26 март 2005 г., поради което е от решаващо значение да се докаже както че жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти след тази дата, така и факта, че е бил наясно, че те са фалшиви, което е в съответствие с презумпцията за невиновност, а тя поставя тежестта на доказване на всички елементи на престъплението  върху обвинението и  изисква всяко съмнение да бъде в полза на обвиняемия.( Barberà, Messegué and Jabardo v. Spain, 6 December 1988, §§ 76-77, Series A no. 146, and Melich and Beck v. the Czech Republic, no. 35450/04, § 49, 24 July 2008).

Следователно, заключава Съдът, националните съдилища са били длъжни да разгледат доводите на жалбоподателя и да му дадат мотивиран отговор. Това задължение, съдържащо се имплицитно в член 6 § 1 от Конвенцията,  е предвидено и в чл.чл. 301 и 339 от НПК.

Европейският съд посочва, че  не е убеден, че националните съдилища са дали достатъчно основателен отговор на спорния аргумент. Те не обясняват защо и въз основа на какви доказателства са сметнали, че жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти много по-късно, а именно – след 26 март 2005 г. Още повече, че освен показанията на жалбоподателя и на неговия брат не са били събрани други доказателства по този въпрос. „Изглежда, че съдилищата просто „коригират“ времето, през което е извършено престъплението, като поправят първоначално посоченото в обвинението, за да се вземе предвид датата, на която такова престъпление е било криминализирано.“(§32)

Върховният касационен съд също не коментира разглеждания аргумент, въпреки че жалбоподателят   е изложил  ясно в жалбата си това оплакване.

Ето защо Съдът заключава, че националните съдилища не са представили достатъчно мотивирани решения, както се изисква в член 6 § 1 от Конвенцията и установява нарушение на тази разпоредба.

Източник pravanachoveka. com