Последни новини
Home / Законът / Изследване на „Медиана“: Министърът на правосъдието да наказва и уволнява съдиите за неправилни присъди

Изследване на „Медиана“: Министърът на правосъдието да наказва и уволнява съдиите за неправилни присъди

Defakto.bg

 

Национално представително изследване за отношението към правораздавателната система е направено от  агенция „Медиана“ в периода от 12 до 18 юли 2017 година с 1002 човека в 125 точки  в страната. Публикуваме резултатите,  за да е ясно колко слабо обществото познава проблемите на третата власт,  нещо,  което е благоприятна почва за всякакви законодателни  експерименти с нея.

Ето и основните изводи, съобщени от шефа на „Медиана“ Кольо Колев: 

Обществото, като цяло, е дълбоко не наясно какво в крайна сметка, представлява „Съдебна реформа“ – в какво се състои, какво се предлага. (86 % (!) не знаят.)

На практика, призивите за „съдебна реформа“, „истинска съдебна реформа“ и дебатите за това кой е виновен са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че „всинца са маскари“. (Което може да се разглежда и като положителен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и ще предприемат действия, за да изчистят „лицето“ си.)

В битката за правосъдна реформа няма „добри“ в очите на обществото! Има само „лоши“ и още „по-лоши“.  „Реформаторите“ са „лоши“, защото зад действията им се привижда преследване на лични политически, властови и други цели (48 %). Останалите са „лоши“, просто защото служат на система, която работи лошо!

Опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на „съд“ срещу „прокуратура“ завършва печално и за двете страни. Най-потърпевш от предлагането на тази схема е съдът. Оценките за неговата работа са по-ниски дори от тези  на прокуратурата (които също са ниски).

Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана. Според една четвърт (25%) от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично; 20 % вярват, че прекият избор на ВСС може да подобри работата на правосъдната система; 10 % считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила. (Съответно има условия да се върне доверието на обществото в системата като цяло!)

Като цяло, корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта:

    • Корупция;
    • Политическа и олигархични зависимости;
    • Безконтролност и безнаказаност на магистратите.

(Прави впечатление непосочването на такива характеристики като тъпота, безхаберие, некадърност, систематична негативна селекция. Очевидно се приема, че магистратите са умни! Съответно грешките и безобразията очевидно не могат да бъдат резултат от некадърност и безхаберие, а единствено в резултат от корупция и политически натиск.)

Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно (под 4 % приемат това). Финансирането от ЕС се приема малко по-добре, но също не се прима като цяло. (18 % приемат за нормално магистратските организации да могат да бъдат финансирани от ЕС.)

Като цяло, въвличането на обществото в публичен дебат за „съдебна реформа“ е твърде опасно. Общественото мнение е силно радикализирано, без идея за разделение на властите, за „силна ръка“ и за „народно правосъдие“ вън от правото! („Народен съд“, който да накаже „виновните“, които правото не може да накаже! Любопитно е, че за „виновни“ априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години). Така например, идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65 % от запитаните („Министърът на правосъдието да може да наказва и уволнява съдиите които издават неправилни присъди“). Всеки шести (!!!) одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.

Като цяло, рецептата на  масовите обществени нагласи за  „съдебната реформа“ са:

– оставка на всички;

– съд (извънреден специален, народен) за всички;

– откриване на чисти, светли, некорумпирани и независими магистрати (които да заменят всички);

– контрол и санкции върху магистратите (в т.ч. и от страна на изпълнителната власт);

(Една трета от хората си признават, че не знаят какво трябва да се прави; 10 % смятят, че нищо радикално не трябва да се прави, а просто трябва стъпка по стъпка да се усъвършенства системата.)

Основен извод

  • Юристите трябва да предложат на обществото (а не обратното!) ясна и разбираема идея за „правосъдна реформа“, в основата на която трябва да е изчистване на съда и прокуратурата от „черните овце“, вътрешен контрол  и намаляване на политическата и корпоративна зависимост.
  • Въвличането на общественото мнение (общественото недоволство) като форма на натиск върху магистратите за реформиране на съдебната система е позитивно! 
  • Въвличането обаче на обществото в механизмите на съдебната реформа („Как да се направи!“) е път към ада!!!   В този случай, в битката за правосъдна реформа може да не остане камък върху камък от правото!

Защото първите жертви на обществено приветстваната „правосъдна реформа“ ще бъдат самите магистрати, правото и обществото като цяло!  

От какви промени, според вас, се нуждае правораздавателната система в България? 

 (Въпросът е „отворен” – т.е. интервюираните имат възможност свободно да споделят мнението си.)

Ранжирани според тежестта, отговорите, като цяло, са:

 

  1. Бърз, справедлив и безпристрастен процес (правосъдие);
  2. Борба с корупцията и политическата зависимост;
  3. Контрол, прозрачност и санкции в системата;
  4. Промени в законите и конституцията;
  5. Нови хора, смяна на ръководните кадри;

Една трета от хората си признават, че не знаят какво трябва да се прави;

10 % смятят, че нищо радикално не трябва да се прави, а просто трябва стъпка по стъпка да се усъвършенства системата

 

About De Fakto

Проверете също

Правителството прие нова наредба за придобиване на висше образование по специалността „Право“

Правителството прие днес Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността …

Увеличават щата на СГП с пет длъжности от спецпрокуратурата, в страната подсилват прокурорските шефове със заместници

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет предлага на Пленума на Висшия съдебен съвет да съкрати …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.