DeFakto.bg DeFakto.bg
Национално представително изследване за отношението към правораздавателната система е направено от агенция „Медиана“ в периода от 12 до 18 юли 2017 година с 1002 човека в 125 точки в страната. Публикуваме резултатите, за да е ясно колко слабо обществото познава проблемите на третата власт, нещо, което е благоприятна почва за всякакви законодателни експерименти с нея.
Ето и основните изводи, съобщени от шефа на „Медиана“ Кольо Колев:
Обществото, като цяло, е дълбоко не наясно какво в крайна сметка, представлява „Съдебна реформа“ – в какво се състои, какво се предлага. (86 % (!) не знаят.)
На практика, призивите за „съдебна реформа“, „истинска съдебна реформа“ и дебатите за това кой е виновен са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че „всинца са маскари“. (Което може да се разглежда и като положителен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и ще предприемат действия, за да изчистят „лицето“ си.)
В битката за правосъдна реформа няма „добри“ в очите на обществото! Има само „лоши“ и още „по-лоши“. „Реформаторите“ са „лоши“, защото зад действията им се привижда преследване на лични политически, властови и други цели (48 %). Останалите са „лоши“, просто защото служат на система, която работи лошо!
Опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на „съд“ срещу „прокуратура“ завършва печално и за двете страни. Най-потърпевш от предлагането на тази схема е съдът. Оценките за неговата работа са по-ниски дори от тези на прокуратурата (които също са ниски).
Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана. Според една четвърт (25%) от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично; 20 % вярват, че прекият избор на ВСС може да подобри работата на правосъдната система; 10 % считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила. (Съответно има условия да се върне доверието на обществото в системата като цяло!)
Като цяло, корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта:
-
- Корупция;
- Политическа и олигархични зависимости;
- Безконтролност и безнаказаност на магистратите.
(Прави впечатление непосочването на такива характеристики като тъпота, безхаберие, некадърност, систематична негативна селекция. Очевидно се приема, че магистратите са умни! Съответно грешките и безобразията очевидно не могат да бъдат резултат от некадърност и безхаберие, а единствено в резултат от корупция и политически натиск.)
Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно (под 4 % приемат това). Финансирането от ЕС се приема малко по-добре, но също не се прима като цяло. (18 % приемат за нормално магистратските организации да могат да бъдат финансирани от ЕС.)
Като цяло, въвличането на обществото в публичен дебат за „съдебна реформа“ е твърде опасно. Общественото мнение е силно радикализирано, без идея за разделение на властите, за „силна ръка“ и за „народно правосъдие“ вън от правото! („Народен съд“, който да накаже „виновните“, които правото не може да накаже! Любопитно е, че за „виновни“ априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години). Така например, идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65 % от запитаните („Министърът на правосъдието да може да наказва и уволнява съдиите които издават неправилни присъди“). Всеки шести (!!!) одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.
Като цяло, рецептата на масовите обществени нагласи за „съдебната реформа“ са:
– оставка на всички;
– съд (извънреден специален, народен) за всички;
– откриване на чисти, светли, некорумпирани и независими магистрати (които да заменят всички);
– контрол и санкции върху магистратите (в т.ч. и от страна на изпълнителната власт);
(Една трета от хората си признават, че не знаят какво трябва да се прави; 10 % смятят, че нищо радикално не трябва да се прави, а просто трябва стъпка по стъпка да се усъвършенства системата.)
Основен извод
- Юристите трябва да предложат на обществото (а не обратното!) ясна и разбираема идея за „правосъдна реформа“, в основата на която трябва да е изчистване на съда и прокуратурата от „черните овце“, вътрешен контрол и намаляване на политическата и корпоративна зависимост.
- Въвличането на общественото мнение (общественото недоволство) като форма на натиск върху магистратите за реформиране на съдебната система е позитивно!
- Въвличането обаче на обществото в механизмите на съдебната реформа („Как да се направи!“) е път към ада!!! В този случай, в битката за правосъдна реформа може да не остане камък върху камък от правото!
Защото първите жертви на обществено приветстваната „правосъдна реформа“ ще бъдат самите магистрати, правото и обществото като цяло!
От какви промени, според вас, се нуждае правораздавателната система в България?
(Въпросът е „отворен” – т.е. интервюираните имат възможност свободно да споделят мнението си.)
Ранжирани според тежестта, отговорите, като цяло, са:
- Бърз, справедлив и безпристрастен процес (правосъдие);
- Борба с корупцията и политическата зависимост;
- Контрол, прозрачност и санкции в системата;
- Промени в законите и конституцията;
- Нови хора, смяна на ръководните кадри;
Една трета от хората си признават, че не знаят какво трябва да се прави;
10 % смятят, че нищо радикално не трябва да се прави, а просто трябва стъпка по стъпка да се усъвършенства системата
