Плевнелиев наложи вето на кариерните бонуси за ВСС, очаква се същото от Радев

Когато управляващите започнат да зоват за стабилност и спокойствие в отношенията с юридичeските гилдии, на които преди това са доказвали, че „който държи ножа и хляба, има думата“, значи  през зъби са приели да направят крачка назад.  Но ще воюват за нови хоризонти на въжделенията си.   Такъв е случаят и със скандалния съдебен закон, и с поправките в НПК, които сътвориха супер съд от едно съдилище, което не блести с авторитетно правораздаване.  Нови сблъсъци предстоят наесен и с неясния повод, породил поправки в АПК –  до тук единствено приетите на първо четене високи размери на съдебни такси по административни дела, са някакво обяснение. И още, и още.

Вълкът козината си мени, но нравът – никога, оказва се  мъдра народна поговорка.

Причината – прозаична. Българските управляващи не могат да се отърват от манталитета на задкулисието – тайно да зачеват законопроекти и да ги поднасят в готов вид на  онемялата публика,  а не обратното, какъвто е редът по закон.  Но пък какви скандали избухват и колко  обществена и експертна енергия се хаби нахалос.

От ГЕРБ са ревностни последователи на ремонтите в  съдебната власт.

След като изправиха на нокти най-старите съюзи на магистратите у нас,  дарителски организации и пр., настъпиха мината „Америка за България“, все пак,   им се наложи да оттеглят в последния момент  забраната за  участие на съдии, прокурори и следователи в задгранични проекти и финансиране по тях.    След като мнозинството в правната комисия „великодушно“  се отказа от намерението си всъщност да държи под контрол съюзите на магистратите,  скорострелно вчера, четвъртък, внесе в пленарна зала, „поправките на поправките“ в съдебния закон, минути преди гласуването му. Така родните законотворци дори не прочетоха какво има да гласуват. Но гласуваха.

Гвоздеят са т.нар. кариерни бонуси – тези, които ще позволят на членовете на ВСС , като им изтече мандата, да изберат и работното си място, на практика и местоживеенето.  Със широко затворени очи управляващите се върнаха към старата си тръпка да надарят със светло бъдеще най-скандалния  ВСС –  чрез екстри, в нарушение на принципите за конкурсното начало и атестиране, да си осигурят верни съдии и прокурори там, където те самите пожелаят.  И ако са верни предположенията, задкулисно замислените промени ще сътворят от спец наказателния съд и спец прокуратурата едно действително извънредно съдилище, пълно с „наши” хора, по съвременния „европейски” стандарт, като в Турция, например.

Може би, единственото недомислие на управленците е, че какъвто съд си  направят такъв ще ги съди, като му дойде времето. Няма нищо по-несигурно от магистрата, който е овладял чупката в кръста и вярно служи, но на  силните на деня, а те се сменят, все пак..

И така, да се върнем в далечната 2012 година, когато отново гръмотевици съпътстваха поредните ремонти  в съдебния закон.

На 15 юни 2012 г. тогавашният  държавен глава Росен Плевнелиев обяви, че налага вето на част от съдебния закон, макар че указът за него е бил подписан предишния  ден.  Но междувременно министър председателят  бе „препоръчал“ отлагателния печат на президентството.

Премиерът Бойко Борисов тогава  ни съобщи,  че ще „приветства” подобен ход. Ветото бе наложено само върху кариерните  бонуси за членовете на ВСС и Инспектората –  те предвиждаха, че след изтичането на мандатите, членовете на ВСС ще бъдат назначавани на позиция по-висока от тази, която са заемали преди избирането им.  Ето и мотивите на Плевнелиев: „Независимостта на съдебната власт  е конституционен принцип. Една от гаранциите за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.  Приетите от парламента промени могат да се определят като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната..”

Тогава  Борисов обяви по една от телевизиите, че ако Плевнелиев не наложи вето, ГЕРБ сами ще отменят промените, които току-що бяха гласували.

Депутатите  от ГЕРБ посрещнаха  ветото на Плевнелиев „с хляб и сол”, и със себеотрицателна готовност предложиха нови варианти сред които на първо място бе да има извънредно атестиране на членовете на отиващия си ВСС, за да не се нарушава равенството с останалите магистрати.

Любопитно, е  че по онова време Меглена Кунева, като лидер на политическа партия, също съсредоточи критики върху избора на 11-те членове на ВСС от парламентарната квота, дори я нарече „политически картел”, защото парламентарните  сили предпочитат да си мълчат, за да получат свой представител във ВСС.  Когато Кунева обаче стана коалиционен партньор на ГЕРБ и влезе във властта, си замълча. А вървяха  промени в съдебния закон и в Конституцията, но с мълчанието на политиците, прокуратурата получи бонус да „отхвърля ” и „благославя” дневния ред на промените!

За кариерните подаръци сега мълчи и премиерът Бойко Борисов, а Цветан Цветанов нарече критиките срещу безпринципността  -„манипулативни”.

ВСС героично реши да се изкаже,  след като парламентът прие закона,  и с половин уста мнозинството на надарените уж дава знак,  че може и да поиска от президента да им наложи вето.

Предишният президент, не можем да си кривим душите, имаше добър юридически екип по „съдебните” въпроси.

Надяваме се, че консултантите на  Радев по същите проблеми няма  да свалят гарда. Даже могат да го вдигнат доста по-високо.  Но си е ясно, че Конституционният съд ще има последната  дума за безвкусните драперии,  които час по час  „разкрасяват“  третата власт.