DeFakto.bg DeFakto.bg
Седем от депутатите на Марешки със свой проект за доказване на произход
Българският произход занапред да се доказва и с документи, издадени от чужда държава; от организации на българи, живеещи извън родината, както и от Българската православна църква. Това предлагат в проект за промени в Закона за българското гражданство седмина депутати от „Воля“. Подписите си са сложили Андон Дончев, Пламен Христов, Полина Цанкова-Христова, Дора Христова, Слави Нецов, Кръстина Таскова и Гергана Стефанова.
Поправките са за един от случаите на придобиване на българско гражданство по натурализация, предвиждащ облекчен режим за хора, чиито предци са били българи. Темата е любима на патриотите, най-вече на ВМРО, които не веднъж и дваж от парламентарната трибуна „громяха“ трудностите, създавани от Министерство на правосъдието пред потомците на българи, кандидатстващи за гражданство. Пренебрегвайки факта, че режимът не бе затегнат случайно – случи се след като проверка на Върховната административна прокуратура откри драстични нарушения, при които за „доказателства“ за произход бяха признавани исторически справка от царпетрова България, а наши лични документи бяха получили хора, чийто външен вид и имена очевидно не носеха нищо нашенско.
Какво предлагат сега от „Воля“? Нов запис в закона (чл.15, ал.2), в който се казва, че:
Български произход се доказва с документ, издаден от:
- български или чужд държавен орган
- организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях
- Българската православна църква.
При наличието на такива документи, те директно се изпращат на министъра на правосъдието (който прави предложение до президента за даване на гражданство) и само ако липсват, се иска удостоворение за произход от Държавната агенция за българите в чужбина, предвиждат още поправките.
Друг промени разписват задължително мотивиране на мнението на Съвета по гражданството, което е решаващо за решението на правосъдния министър. А към Министерството на правосъдието да се поддържа електронен регистър на лицата, придобили гражданство по натурализация, възстановили или загубили гражданството си.
В мотивите седмината от „Воля“ сочат, че така се уеднаквява режимът с друг закон – за българите, живеещи извън България, където изброените документи се признават за доказателство за произход. А сегашните изисквания на Закона за българското гражданство много затруднявали хората, живеещи в държави с визов режим с България, принудени да правят значителни разходи за пътуване, за да извадят справка от Държавната агенция за българите в чужбина. За част от тях подобни пътувания били и непосилни.
Мотивите може и да звучат патриотично, но … Поетапното вторачване на разни политически сили в темата за българското гражданство, особено в частта произход и все в посока облекчаване на режима, навежда на мисли всякакви. Ако наистина депутатите са загрижени за българщината, не е ли по-патриотично да радеят за гаранции никой „случаен“ елемент да не се сдобива с български паспорт, та после да ни срами пред света? Защото отдавна се знае – напливът за наше гражданство е наплив за свободен достъп до ЕС. Пък и как никой от народните избраници дотук не поиска кандидатите за наше гражданство поне да говорят български, защото такова изискване в закона няма?
Ще види ли бял свят проектът на „Воля“ ще разберем най-рано наесен, докогато депутатите се разпуснаха във ваканция.
А иначе върху Закона за българското гражданство сме видели упражнения всякакви – последните предложени промени през април родиха скандал заради идеята да се въведе изискване да уседналост като условие за участие във всички избори. Проектът, чрез който се поправяше включително Изборният кодекс, бе оттеглен.
