За специалисти: Влязло в сила решение не се отменя заради последващо тълкуване, обяви ВКС

Върховните съдии ще умуват върху давностното придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост

С едно тълкувателно решение и едно новообразувано тълкувателно дело се отчита Върховният касационен съд (ВКС) днес.

Решението е на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия по дело, образувано през 2014 г. То отговаря на 13 въпроса, свързани с отмяната на влезли в сила съдебни решения. Върховните съдии заявяват, че последващо тълкуване на закона не е основание на отмяна на влязло в сила решение.

Ето съобщението на ВКС за тълкувателното решение:

„С Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 7/2014 г., Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК) на Върховният касационен съд (ВКС) реши:

1. Последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, не представлява изискване за нейната редовност. Когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. „к“ ЗС, администриращият съд следва да укаже на молителя да я впише, като неизпълнението на това указание е основание за връщане на молбата от администриращия съд.
3. Решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.
4. Влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.
5. Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
6. Не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
7. Началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в хипотезата при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане (определение), е моментът, в който страната е узнала за въззивното решение или от датата на влизане в сила на въззивното решение, когато узнаването го предхожда, ако касационната жалба е била просрочена. В останалите случаи началният момент е деня, в който е обявен съдебният акт за потвърждаване на разпореждането (определението) за връщане на подадената срещу него касационна жалба.
8. Недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), подадена при действието на ГПК (ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.).
9. Молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане.
10. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
11. В производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса.
12. ВКС е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
13. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, след отмяната на влязлото в сила решение делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, при отмяна на решение, когато по надлежен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел или заключение на вещо лице и когато по надлежен съдебен ред се установи престъпно действие на страната, на неин представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото, делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд, с изключение на случаите, в които установеното престъпно действие обосновава нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение. В този случай делото се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, когато влязлото в сила решение е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, делото се връща на въззивния съд.

Независимо от основанието за отмяна, когато влязлото в сила решение е постановено от първоинстанционен съд, то се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Когато предмет на молбата за отмяна е решение на ВКС, постановено по чл. 295, ал. 2 ГПК, с което е решен спорът по същество, делото се изпраща за ново разглеждане пред друг тричленен състав на ВКС.

Тълкувателно дело е образувано на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт, по предложение на заместник-председателите и ръководители на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, по противоречиво решавани от състави на ВКС въпроси, свързани с производството за отмяна на влезли в сила решения (Глава 24 ГПК).“

Новото дело

Новото тълкувателно дело за давността, образувано днес, е по предложение на състав на Гражданската колегия.

За него ВКС съобщава:

„С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ, бе образувано Тълкувателно дело № 3/2017 г., за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по материалноправния въпрос:

„Дали с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г.) е постановено спиране на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, който е започнал да тече на  01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС (ДВ бр. 33/1996 г.), преди този срок да изтече.“

Делото е образувано след като с определение № 413 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 9/2017 г. състав на Първо гражданско отделение на ВКС на основание чл. 292 ГПК е спрял производството по делото, като е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по посочения въпрос.“

За ориентация на читателите прилагаме цитираните текстове от Закона за собствеността:

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп. – ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.