DeFakto.bg DeFakto.bg
Съюзът на съдиите в България, най-многобройната професионална организация на съдии, е поискала от президента Румен Радев да наложи вето на току-що приетите Закон за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуален кодекс (НПК), съобщи Дневник, чиято информация De Fakto потвърди.
Сред мотивите е посочено, че и в двата закона има и противоконституционни разпоредби. Съдиите са категорични, че изземванетно на ВИП-корупцията от СГС и прехвърлянето й за разглеждане на Специализирания наказателен съд с промените в НПК,
е девалвация на идеята за държавност и допуска внушения за политически произвол.
„Уважаеми господин Президент,
Съюзът на съдиите в България Ви призовава да упражните правомощието си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да върнете за ново обсъждане в Народното събрание приетият на 26.07.2017 г. Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Считаме, че законът съдържа противоконституционни норми и същевременно въвежда изменения в наказателния процес, които ограничават гарантираното на конституционно ниво право на защита на гражданите.
Едно от основните изменения, въвеждани от закона, е промяната на подсъдността на т. нар. корупционни престъпления, извършени от висши представители на държавната власт, чрез изземването на компетентността на Софийски градски съд да разглежда такива дела и възлагането й на Специализирания наказателен съд. Самата идея висшите представители на държавните власти да бъдат съдени от специализирания по организирана престъпност съд, наред с организаторите и участниците на организирани престъпни групи, представлява девалвация на идеята за държавност и допуска внушения за възможен политически произвол…“
Промените накърняват права на страните в наказателния процес, без да го ускоряват, каквато е официално обявената цел, а напротив, ще го утежнят и усложнят, сочат съдиите.
Съдиите сериозно са мотивирали и поисканото вето заради промените в съдебния закон.
За отстраняването на магистрати:
„Създаването на предпоставки за нарушаване на Конституцията със закона най-ясно се откроява с неговия § 5, с който се изменя разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно приетия от Народното събрание нов текст, вече е възможно отстраняване на магистрат от длъжност във всички случаи на привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.
В така изменения й вид нормата не предвижда осъществяване на преценка от страна на ВСС за връзката между вмененото престъпно деяние и изпълняваните от магистрата функции, за да бъде пропорционално и необходимо такова отстраняване. Съгласно действащото наказателно- процесуално право, привличането на обвиняем е действие на органите на досъдебното производство, което не подлежи на съдебен контрол, поради което на същите органи се дава изключителна и неограничена възможност да инициират отстраняване от длъжност на всеки привлечен като обвиняем съдия, прокурор или следовател. С приетото изменение се дава възможност за отстраняване на магистрати от длъжност, което може да продължи прекомерно дълго, без да може засегнатите съдии, прокурори или следователи да се защитят срещу такова засягане на техни основни права.
Така приетото изменение поставя магистратите в драстично по- неравнопоставено отношение спрямо всички останали граждани,
доколкото относно последните Наказателно-процесуалният кодекс предвижда съдебен контрол и при първоначално отстраняване от длъжност поради привличането им като обвиняеми за извършени умишлени престъпления от общ характер, и възможност за сезиране от съда при прекомерна продължителност на такава мярка
За кариерните бонуси:
Посочен е текстът в ЗСВ за кариерния бонус предвиден за членовете на Висшия съдебен съвет, поставящ в неравностойно положение спрямо тях всички останали магистрати, които се явяват на конкурси за да заемат пожелана от тях длъжност.
Натрапчиво е всеобщото усещане, че законодателят „награждава“ членовете на ВСС. Освен че създаването на такова впечатление не е съзвучно с принципа за разделението на властите, подобен подход поставя редица други тревожни въпроси в публичното пространство. Например – необяснимата и непрозрачна прибързаност на законодателния процес, която неизбежно доведе и до липса на широко обществено обсъждане и на оценка на въздействието на законопроекта,
свързана ли е с предстоящия избор на председател на Върховния административен съд от членовете на ВСС, които получават предварително обещание за привилегии?
При внасянето на проектите възрази срещу промените в ЗСВ и Асоциацията на прокурорите в България, което бе рядък случай в практиката на тази съсловна организация. С остра позиция излезе и Съюзът на юристите в България, който с писмо до президента поиска, ако бъде приет ЗСВ, държавният глава да го върне на парламента.
И двата проекта бяха приети в спешен режим с гласовете на ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС, без обсъждане, като бяха игнорирани възраженията на експерти, и без разбираеми мотиви за бързината.
