DeFakto.bg DeFakto.bg
Има законова разпоредба, но Върховния административен съд отказва да контролира нейното прилагане
Върховният административен е отказал да се произнесе по жалбата на кмета на Ботевград за незаконосъобразността на избора на председател на Общински съвет.В определението си ВАС повтаря мотивите на предходната съдебна инстанция, с аргумента, че „въпросът за избора на председател на ОбС е предоставен на преценката на самия общински съвет, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол”.
Според сайта на „Ботевград“, ВАС не е отчел дори фактът, че гласуването е станало при липса на кворум, защото в него е участвало лице, което е загубило статута си на общински съветник, поради избирането му за народен представител.
„Дори и да са налице съществени процесуални нарушения при свикване и провеждане на заседанието и при извършване на гласуването, същите са ирелевантни за делото и не подлежат на обсъждане при липса на законова възможност за съдебен контрол над самото решение. Ако липсва годен за оспорване административен акт по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, оспорването срещу такъв акт е недопустимо и не може да бъде разгледано по същество”, пише още в окончателното решение на правораздавателен орган, публикувано вчера – 31 юли 2017 год. То е взето от трето отделение в състав: председател – Искра Александрова, (която е от Ботевград), и членове Алена Радославова и Румяна Лилова.
На практика върховните съдии са заявили, че за спазването на разпоредбите в ЗМСМА, които уреждат провеждането на избор на председател на ОбС, не отговаря нито една институция в България, коментира местните медии ! От „Ботевград“ припомнят, че и от областната администрация е отказала да вземе отношение по случая, въпреки множеството нарушения на закона и Правилника на ОбС – Ботевград за избора за председател на ОбС.
Кметът на общината Иван Гавалюгов: Въпреки очевидното нарушение ВАС отказа да се произнесе
С това си определение Върховният административен съд, така както и АС София област, отново отказа по същество да разгледа казуса за законосъобразността на проведената процедура за избор на председател на ОбС Ботевград, мотивирайки решението си с липса на законова възможност за осъществяване на съдебен контрол!
От уважение към институцията ми се иска да тълкувам техните действия, като породени от някакъв законодателен пропуск, а не като едностранчиво тълкуване на законови разпоредби и отказ от правосъдие.
В мотивите за отказа от разглеждане на казуса и двете съдебни инстанции посочват, че изборът на председател е право на общинския съвет и следователно е избор по целесъобразност, а съдът няма право да осъществява съдебен контрол по целесъобразност. Което е абсолютно безспорен факт.
Но в мотивите за оспорване на решението на ОбС Ботевград никъде не се коментира и оспорва целесъобразността на избора. Всички аргументи и доводи касаят само и единствено неспазване на уредената в закона процедура при провеждане на избор на председател на общински съвет. А именно: Според чл. 24, ал.1 на ЗМСМА Общинският съвет избира от своя състав председател на съвета. Изборът се провежда с тайно гласуване. За избран се смята кандидатът, който е получил повече от половината от гласовете от общия брой на съветниците.
Което, все пак, означава, че законодателят ясно, точно и категорично е посочил начина и процедурата за избор на председател.
С оглед предсрочното прекратяване правомощията на Мартин Тинчев като общински съветник, поради избирането му за народен представител (чл. 30 ал. 4 т.4 от ЗМСМА ), събитие, което предхожда провеждането на общинската сесия за избор на нов председател, се оказва, че въпросната сесия, както и самото гласуване за избор, са проведени при липса на необходимия кворум от повече от половината от общия брой съветници – налични с право на глас 14 (Тинчев участва в гасуването, въпреки че е с прекратени правомощия на общински съветник) при минимален необходим брой 15 от общо 29 съветници в ОбС Ботевград. А с това се нарушават и императивните разпоредби на чл.27, ал. 2, който гласи: Заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците. След като присъстват по-малко от половината от общия брой съветници, следва, че проведеното заседанието е НЕЗАКОННО.
От становището на АССО и ВАС обаче излиза, че описаната в ЗМСМА процедура по избор на председател на ОС е препоръчителна, а не задължителна.
Това пък от своя страна означава, че ако общинският съвет реши, може да избере своя председател дори и чрез томбола, жребий, преборване, надбягване или по друг предпочетен от съветниците ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН начин.
Какъв е смисълът тогава от разписване на тази процедура в ЗМСМА, след като се оказва, че няма орган, който да е оправомощен да осъществява контрол по нейното спазване?! От това следва правният абсурд – има законова разпоредба, но няма кой да контролира нейното прилагане. Открит остава въпросът: Коя е институцията, която трябва да следи и да осъществява контрол по спазване на законовите разпоредби?
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/150948a1bc81d8b0c225816c00472a3f?OpenDocument
