Defakto.bg

Тодор Капитанов, юрист*

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.  Тези изключения са уредени в чл. 352, ал.1 от Кодекса на труда. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност.

В Кодекса за социално осигуряване също има хипотези, при които без да се правят осигурителни вноски за определен период, той се зачита за осигурителен стаж. В разпоредбата на закона е посочено, че без да се правят осигурителни вноски, времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж.

Справка: Член 162, ал.1, чл. 352, ал.1 от от Кодекса на труда, член 9, ал.2, т.2 от КСО

*Авторът е изпълнителен секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния