Последни новини
Home / Законът / Георги Гатев подхвана прокуратурата и ДАНС за отнетия допуск до държавните тайни

Георги Гатев подхвана прокуратурата и ДАНС за отнетия допуск до държавните тайни

Defakto.bg

Зам. – председателят на Националното Бюро за контрол на специалните разузнавателни средства настоява ДАНС да отмени решението си за отнетия му допуск до класифицирана информация

“Вчера, 03.08.2017 г, подадох жалба срещу решение на ДАНС от 27 юли 2017 г., с което се отнема достъпа ми до класифицирана информация с изцяло неясни мотиви”.  Това съобщи самият зам. – шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев.  По закон жалбата се адресира до Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и се подава чрез институцията, постановила решението, а именно ДАНС.

В жалбата си до ДАНС, Гатев  настоява да бъде отменено решението за отнетия допуск или жалбата му да  бъде препратена до ДКСИ.  Последна инстанция в случая ще бъде Върховният административен съд, ако се стигне до там, научи De Fakto.  

На 27 юли бе разпространена информация, че ДАНС е отнела допуска до класифицирана информация на зам.шефа на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Това стана по предложение на прокуратурата, според която Гатев  е консултирал обвиняеми и подсъдими как да подават заявления до Бюрото.  И до днес обаче никой не казва какви точно нарушения на закона и правилата е допуснал Гатев.  Обвинението  заложи само на описанието на четири случая на лични срещи и контакти на Гатев с разследвани основно магистрати, в които той им е обяснявал как да поискат проверка дали са били обект на незаконно подслушване. Скорострелно ДАНС провери случая и го обяви за неблагонадежден,  отне му допуска до класифицирана информация, без да мотивира решението си.

И прокуратурата и ДАНС очевидно смятат за маловажно да се знае в какво се състои закононарушението, извършено от Гатев с описаните срещи, както и кои  служебните задължения е  нарушил,  ако тези срещи  са се състояли.Още повече, че  консултирането не е престъпление, вероятно именно с това разбиране и Прокуратурата на сайта си подробно разяснява на  гражданите как да подават жалбите си до нея.  Учебникарско е правилото, че обвиняемите и подсъдимите са невинни до доказване на противното, а именно те са  и обичайният контингент на Бюрото за контрол над СРС, защото всеки има право да знае дали е бил обект на незаконно подслушване, следене и прочее.

Преди десет дни, в качеството ми на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, станах обект на недопустима институционална атака от страна на прокуратурата и ДАНС, а чрез мен бе атакувано и Бюрото, доколкото нападките за моята работа и поведение като член на този орган рефлектират и върху цялата институция. Съвсем съзнателно в началото се въздържах да коментирам този конфликт, тъй като и до момента не разполагам с достатъчно информация за фактите, въз основа на които е осъществена проверката и е взето решението за твърдените нарушения, извършени от мен“, казва Гатев.

Убеден съм обаче, че общественият интерес диктува процедурата по контрола за отмяна на това решение да се осъществи максимално публично“, смята той.

И още: “Националното бюро е създадено като независим държавен орган, който осъществява наблюдение за начина, по който се използват СРС, с основна цел за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС, включително от прокуратурата и ДАНС. Опитите да се атакува член на Бюрото от тези институции без законово основание и мотив, представляват недопустима намеса в дейността на този орган, която е в състояние да подкопае неговата независимост, да постави под съмнение неговата работа и да разруши авторитета му в обществото. Начинът, по който това бе направено публично достояние – манипулативно, без ясни факти, при очевидна съгласуваност в действията на двете институции, е достатъчно показателен в това отношение.

По тези  съображения Георги Гатев прилага и копие от жалбата си срещу решението на ДАНС и настоява тя да стане обществено достояние, защото няма и какво да крие.

Ето и самата жалба, която е издържана в перфектен юридически стил, може да послужи като лекция по право на граждани, студенти, магистрати, юристи и спецслужители.

Ж   А   Л    Б    А

от ГЕОРГИ ТОДОРОВ ГАТЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля в изпълнение на правомощията си по чл. 65, ал. 1 ЗЗКИ да отмените административен акт (ИАА) № 170 от 26. 07. 2017 г. на Държавна агенция „Национална сигуност“ (ДАНС), с който на основание чл.59, ал.2 от ЗЗКИ ми е издадено Отнемане на Разрешение за достъп до класифицирана информация (КИ) до ниво „Строго секретно“  № 110110/28.09.16 г. на основание чл. 59, ал.1, т.1, вр. с чл. 40, ал.1, т.6 и 8 от ЗЗКИ, във вр. с чл. 41 т.4 и чл.42, ал.1 т.2 от ЗЗКИ.

Отказите за издаване, отнемане и прекратяване на разрешение за достъп до КИ съгласно закона не се мотивират, а се посочва само правното основание.  Намирам, че правното основание, посочено в издаденото отнемане на разрешение е абсолютно необосновано, респ. фактическите данни, на които то се основава – неправилни и неверни.

На първо място искам да подчертая безпрецедентния подход в процедурата по отнемане на разрешението. Съгласно закона, ДАНС има пълно право самостоятелно да предприема действия във връзка с разрешенията за достъп до КИ, но по необясними причини в случая инициативата идва от прокуратурата, която по принцип няма компетенции по ЗЗКИ, освен при наличие на данни за извършено престъпление.

В разрез с установената до този момент практика,  прокуратурата за първи път публикува прессъобщение по такъв повод и реално изнесе факти, които не би следвало да се обявяват съгласно закона и практиката на ДАНС.        Няма никакво съмнение, че тези действия са предприети напълно съзнателно и преднамерено, с цел да се даде един вид институционална подкрепа на ДАНС за издаване на този неоснователен акт. В действителност се преследват други цели и задачи, които не намират основание в закона. Този извод също следва от прессъобщението на прокуратурата, където са изложени фактически данни и правни основания, които не кореспондират нито с разпоредбите на закона, нито с правилата за работа на НБКСРС.

В тази връзка считам, че неправилно в нарушение на закона прокурорът от „специализирано“ звено при СГП предлага на председателя на ДАНС да предприеме действия по преценка и произнасяне относно надежността на лица с оглед разпоредбите на ЗЗКИ, вкл. за отнемане на разрешението за достъп до КИ, както е процедирано в този случай.

Това е видно отново от прессъобщението на прокуратурата от 24.07.2017 г., според което, след приключване на преписката в СГП и решаването й по същество, наблюдаващият прокурор е направил предложение до ДАНС. Без съмнение  предложението на прокурора е повлияло на ДАНС, включително и за бързото й произнасяне с позоваване на абсолютно същите основания по ЗЗКИ за отнемане на разрешението за достъп, които се съдържат в предложението на прокурора. Тези основания обаче са били налице за ДАНС и преди да получат указанията на прокуратурата, така че, ако са ги намирали за относими и съществени, не е следвало да изчакват насоки.

Относно правомощията на прокуратурата да поиска отнемане на издадено разрешение следва да се отбележи, че редакцията на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ в сила до 21.06.2016 г., й даваше възможност в определен случай да интервенира в производството по проучване за надеждност на лицата, в това число и в рамките на упражняване на текущия контрол (при досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер). С Решение на Конституционния съд № 7/21.06.2016 г., по к. д. № 8/2015 г., разпоредбата на т. 5, ал. 1 на чл. 40 ЗЗКИ беше обявена за противоконституционна и законодателят я отмени (ЗИД ЗЗКИ, ДВ, бр. 71/13.09.2016 г.). С посоченото решение и след влизане в сила на ЗИД ЗЗКИ от 16.09.2016 г. на практика се преклудира процесуалната възможност за намеса на прокуратурата директно в дейността на органите по проучване за надеждност, още повече когато не се касае за извършено престъпление, както е в настоящият случай.

Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл.145, ал.1, т.5 от ЗСВ и чл.145, ал.1, т.5 от НПК, според които:

„При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

…………………………………………..

             т. 5 – да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на наказателна отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично.“

От цитираните разпоредби става ясно, че прокуратурата е нямала никакви законови основания да изпраща материалите на ДАНС с предложение за предприемане на действия срещу мен при положение, че няма констатация за  извършено престъпление, отнемането на допуск не се явява административно нарушение и ДАНС не се явява административно-наказващ орган.

Поради спецификата на производството по проучване за надеждност по ЗЗКИ, предвиждащо законова пречка за запознаване с мотивите за отнемане, възраженията ми се основават в известна степен на допускане, респ. опровергаване на „вероятно“ основание, което съществено ограничава правото на защита в тези хипотези.

В прессъобщението на сайта на прокуратурата от 24 юли (само два дни преди издаване на ИАА от ДАНС) е посочено, че: „…В Софийска  градска прокуратура-СЗ „Антикорупция“ е постъпил сигнал от Държавна агенция „Национална сигурност“, с информация за установени нарушения на служебните задължения от страна на член на .НБКСРС… Съгласно ЗСРС, Националното бюро уведомява гражданите, когато спрямо тях са били използвани неправомерно специални разузнавателни средства. Всеки гражданин може за подаде заявление за проверка и да бъде уведомен за резултата от нея. При осъществяване на такава дейност са установени случаи, при които член на НБКСРС контактува с подателите на заявления /вкл. обвиняеми или подсъдими/, съветва ги относно съдържанието на тези заявления /жалби/, а дори и лично изготвя такива заявления или нарежда това на служител от администрацията на Бюрото. Установено е, че:

           обвиняем магистрат провел лична среща в заведение с въпросния член на НБКСРС, непосредствено след което посетил сградата на Бюрото, където заявлението му за проверка било прието не по установения ред /по указание на члена на националното бюро то било изготвено от административния секретар на НБКСРС, в служебния й кабинет и на служебния й компютър/;

            – заявление от подсъдим, с когото членът на Бюрото е в близки отношения, е изготвено и входирано по същия начин /на служебния компютър на административния секретар/

            – членът на НБ  провеждал разговори с обвиняем магистрат, в хода на които подробно обяснявал процедурата по подаване на заявление за проверка и възможните официални отговори на Бюрото, както и изводите, които следват за обвиняемия от тях;

            – след среща на члена на НБКСРС с лице, спрямо което са били прилагани СРС, то подало заявление за проверка. Тя била осъществена от въпросния член на Бюрото.

           обвиняем магистрат бил заведен в НБКСРС лично от този член, за да подаде заявление.“ (Заб.-подчертаното мое)

Извън всякакво съмнение е, че именно тези твърдяни факти и обстоятелства в прессъобщението на прокуратурата са били изцяло и безкритично възприети от ДАНС и само и единствено на тези основания почти незабавно са отнели разрешението за достъп. Така изложени, те се явяват абсолютно необосновани, неоснователни и в голяма степен напълно неверни!

Въобще не става ясно кои и какви служебни задължения са били нарушени и в какво се състои нарушението, не се цитира никакъв нормативен акт, в т.ч. и вътрешни правила за работа на Националното бюро, длъжностна характеристика и пр., които да регламентират задълженията на членовете му, дори не е правен опит да бъдат изискани такива. Принципно не смятам, че има смисъл да оспорвам срещи със заявители, доколкото не намирам, че това представлява каквото и да нарушение на служебни задължения.

НБКСРС е независим държавен орган, чиито членове се избират от Народното събрание, работи по свой правилник и вътрешни правила (публикувани в сайта на Бюрото). Дейността му подлежи единствено на парламентарен контрол и други институции не могат да му налагат и вменяват каквито и да е правила и критерии за неговата дейност. Основната задача и функция на Националното бюро е да осъществява наблюдение на процедурите по разрешение, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства (СРС), съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях. Бюрото бе създадено след намесата на Европейския съд като сериозен гарант срещу незаконното вмешателство на държавата в личния живот на гражданите и за защита на техните права и свободи срещу незаконното използване на СРС от съответните държавни институции, в т.ч. прокуратурата и ДАНС. Законът е предвидил при определени условия  Националното бюро да уведомява служебно гражданите, когато установи неправомерно прилагане на СРС спрямо тях.  Всеки гражданин, вкл. обвиняем, подсъдим или осъден, /независимо дали се намира в някакви отношения с член на Националното бюрото/,  може сам да инициира проверка (сигнал, жалба, молба, питане и пр.) дали е бил обект на неправомерни СРС. В редица случаи желаещите да подадат заявление се свързват по телефон, за да получат информация относно процедурата или се явават лично в Националното бюро да подадат документи, за което понякога са подпомагани с разяснения или съвет от негов член, експерт или друг служител от администрацията. Не съществува забрана и не е нарушение на каквито и да е служебни задължения членовете на Националното бюро и служители на  администрацията му да информират, съветват и подпомагат гражданите при подаване на молба (заявление) за проверка, вкл. при необходимост да се даде разяснение на процедурата по проверката, възможните официални отговори (а те са само два!), или лицето да се съпроводи  до Националното бюро. Всичко това, по неясни причини и съвсем фриволно, прокуратурата, респ. ДАНС, са квалифицирали като нарушения на служебни задължения. Така, поднесена некоректно информацията от прокуратурата успя за съжаление медийно да скандализира общественото мнение и да внуши коренно погрешна представа за реалното състояние на фактите, случаят бе определен в някои медии като „огромен скандал“.

Не съществуват и никакви специални изисквания за попълване на молбата/заявление до НБКСРС – кой, как, къде и по какъв начин, с изключение за някои задължителни реквизити (чл. 4 от вътрешните правила на Националното бюро за работа по сигнали). Заявленията/жалбите сами по себе си не съдържат нищо сложно и особено, обикновено са със свободен текст, няма ограничения за обема, така че да не се създават затруднения на гражданите.

В този контекст, твърдението за лично изготвяни от мен заявления е напълно произволно. Същевременно, това не може да е никакво нарушение  на каквито и да е правила и норми. Настоявам, в рамките на правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗКИ, ДКСИ да изиска информация от НБКСРС, след проверка на всички постъпили жалби/заявления, налице ли са такива, които са  попълвани лично от мен. (Чл. 10, ал. 1 ЗЗКИ: При изпълнение на задачите и дейностите по чл. 9 ДКСИ: т. 1. може да изисква информация от  службите за сигурност и за обществен ред; т. 2. получава незабавно и безплатно необходимата информация от държавните органи и органите на местното самоуправление).

 Имам основателни причини да допусна, с оглед на изложените в прессъобщението на прокуратурата мотиви, че отнемането на допуска ми е свързано, на първо място, с казуса със съдията от  Варненския окръжен съд Светослав Георгиев, още повече, че за  този случай е имало преписка в ДАНС и прокуратурата, по която аз и служител на Националното бюро сме давали обяснения. Съдия Георгиев е бил определен за докладчик по наказателно дело за нанасяне на телесна повреда. Заради съмнения за предполагаеми корупционни действия спрямо него са били приложени СРС. Този факт е станал известен на съдия Георгиев при предявяване на материалите от досъдебното му производство. Делото е внесено с обвинителен акт в съда и на първа инстанция той е бил оправдан.

Отделно от това, ползвайки се от правото си по закон (чл. 34ж ЗСРС), съдия Георгиев е подал жалба до НБКСРС (вх. № Ж-10/28.03.2017г.), което станало и публичен факт. Проверката по неговата жалба към настоящия момент не е приключила и в нея аз не  участвам. За пълното изясняване на обстоятелствата по този случай, на основание чл. 10, ал.1, т.1 и т. 2 ЗЗКИ ще моля ДКСИ да изиска от ДАНС (ДАТО) ВДС от приложените по отношение на Светлозар Георгиев и евентуално към мен СРС със съответните разрешения.

Напълно несъстоятелно е и твърдението, че заявлението (явно става въпрос за съдия Георгиев) е било „прието не по установения ред, като по  мое указание то било изготвено от адм. секретар, в служебния й кабинет и на служебния й компютър“.

Националното бюро, като  независим държавен орган, работи по свои правила и установен ред, различни от тези на прокуратурата и ДАНС, и съгласно тези правила не съм допуснал никакви нарушения на служебните  задължения в контакта ми със съдия Георгиев.

За установяване на реда в НБКСРС по сигналите на граждани за проверка, както и на обстоятелствата, при които е подадена жалба вх. № Ж-10/28.03.2017г., явно съзнателно неизяснени от ДАНС и прокуратурата, ще моля да бъдат изслушани пред ДКСИ председателят на НБКСРС – доц. д-р Бойко Рашков, главният и административният секретар на Националното бюро.

За да се направи обективна преценка на обстоятелствата относно твърденията, които от формална страна са дали основание на ДАНС да постанови обжалвания акт, ДКСИ следва да изиска от НБКСРС информация дали по жалба вх. № Ж-10/28.03.2017г. на Светослав Георгиев Националното Бюро има произнасяне и, ако към 26.07.2017 г. няма отговор, по какви причини това не е направено.

Второто предположение, като вероятна причина за отнемането на достъпа, се свързва с  подаване на заявление до НБКСРС от „подсъдим, с когото членът на Бюрото е в близки отношения“, а третото  се отнася до прокурор, с когото според прокуратурата,“членът на НБ  провеждал разговори с обвиняем магистрат, в хода на които подробно обяснявал процедурата по подаване на заявление за проверка и възможните официални отговори на Бюрото, както и изводите, които следват за обвиняемия от тях“ (цитирам прессъобщението на прокуратурата).

Както посочих, с оглед спецификата на настоящото производство и ограничената информация, с която разполагам относно съдържанието на  мотивите за издаване на атакувания акт, фактите и основанията за това могат да се извлекат с голяма степен на вероятност от съдържанието на прессъобщението на прокуратурата, респ.от самото предложение до ДАНС за отнемане на разрешението за достъп. Макар в него да не се посочват имената на подателите, на които се твърди, че съм съдействал, в медиите бяха публикувни имената на прокурорите Захариев и Каменов, несъмнено „изтекли“ от прокуратурата. Без значение за кого от двамата се отнася, това не променя твърдението ми, че и в трите случая не са допуснати каквито и да е нарушения на служебни задължения или други нарушения по смисъла на ЗЗКИ, които да обосновават „ненадежност“ и да са основание за отнемане на достъпа до КИ.

В обобщение категорично подчертавам, че вменените ми във вина действия са абсолютно несъставомерни и не представляват никакви нарушения на правото и морала. Те не засягат по какъвто и да е начин дейността на държавни органи или институции. Вярно е обратното. Те са извършени в изпълнение на служебните ми задължения като член на НБКСРС и са в съответствие с изискванията на международни и национални нормативни актове да не се пречи на заявителите/молителите в контактите им с държавни институции и при необходимост да се подпомагат чрез даване на съвети и разяснения.

Цитираните в ИАА основания за отнемане на достъпа до КИ – чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8, вр. чл. 41, т. 4, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЗКИ са в противоречие и с практиката на НБКСРС, техни изводи и анализи на хипотези по ЗСРС.

Относно позоваването на чл. 41, т. 4 от ЗЗКИ – ненадеждност от гледна точка на сигурността, в  предложението на прокуратурата до ДАНС, намерило отражение и в мотивите на ДАНС за отнемане на допуска, се твърди за допуснати от мен нарушения на установения обществен ред“ (по смисъла на ЗЗКИ)“.

Поначало дефиниция за понятието „обществен ред“ не съществува и е трудно да се определи предвид многообразието на неговото съдържание. То може да се отнася за „конституционен ред,“ „правов ред“ , „ред на държавно управление“ или просто за поведение на обществени места. Най-често се свързва с обществените отношения, с поведението на гражданите, регулирани от съответни правила, със спазването на които се гарантира здравето, живота, правата, неприкосновеността и защитата на гражданите и общественото спокойствие, както и нормалната дейност на определени държавни и обществени органи и интитуции. ВАС на РБ е имал възможност да се произнесе със свое решение в този смисъл, като е приел, че има нарушение на „установения обществен ред“, когато се нарушават важни държавни, обеществени и лични интереси като общественото и личното спокойствие, правата и свободите на хората,  дейността на държавните и недържавните институции и органи или съществено засяга нормите на морала, нравствеността.

Липсата на специална дефиниция в ЗЗКИ  на понятието „установен обществен редозначава, че то не следва да съдържа някакви особени и  изключителни признаци, а трябва да се разбира и тълкува в общоприетия по-горе смисъл.

За да послужи за отнемане на разрешение, нарушаването на обществения ред следва да е обективирано в актове на съответния орган, а       не да се предполага произволно. Ето защо ДКСИ следва да изиска от ДАНС актовете, в които  евентуално има констатации за такива нарушения. Липсата на такива актове не следва да бъде заместена от предположения или разширително  тълкуване. Различията между задълженията на едно лице по длъжностна характеристика и нарушаване на обществения ред са въпроси на различни правни отрасли.

В прессъобщението на прокуратурата и в акта за Отнемане на разрешението за достъп до КИ обаче, не се съдържат никакви данни въз основа на какви факти и обстоятелства се приема, че е налице основание за ненадеждност от гледна точка на опазване на тайната – възможност за изнудване (чл.42, ал.1, т.2 ЗЗКИ).

Във връзка с това правно основание за отнемане на допуска следва да се отбележи, че в практиката в областта на сигурността на международни организации като НАТО и ЕС, като обстоятелства, които могат да послужат за изнудване на лицето се приемат такива факти, чието разгласяване и публично оповестяване би могло да го дискредитира или злепостави. Това са обективни факти и/или обстоятелства, които излизат извън рамките на общоприетите представи за морал и нравствено-етични норми на поведение.

Не се считат като основание за изнудване факти и/или обстоятелства, които са съставомерни, защото техният режим на правно регулиране попада в сферата на обективното право и осъществяването на наказателната репресия е публична, с цел гарантиране справедливостта в съдебния процес от една страна и предупредително-възпиращия ефект на генералната превенция, от друга.

Изложената фактология, свързана с твърдяните уж установени нарушения на служебните ми задължения, освен че е напълно несъстоятелна и произволна, но и по никакъв начин не навежда на извод за каквато и да е възможност да бъда изнудван от някого, още повече във връзка с тези/или от тези лица. Ето защо Ви моля да извършите обективна проверка за законосъобразността и правилността на акта не само по наведените от мен твърдения и възражения, но и по всички онези, относими към спазването на процедурата при отнемане на разрешението. Тази проверка включва и твърденията, за които има предположение, но няма доказателства. Анализът на причината и следствието следва да се прави на базата на информация и доказателства, а не на неправилно и произволно интерпретиране на факти.

 

ПЕТИТУМ:

 

ЗА ДАНС:

1/ Предвид изложените по-горе съображения,моля на основание чл. 65 от ЗЗКИ и в законния 7-дневен срок да отмените  ИАА №160/26.06.2017 г.

2/  В случай, че не удовлетворите жалбата ми, моля да я изпратите НЕЗАБАВНО на ДКСИ ведно с цялата преписка  по делото за проверка за надежност/ДПН/ съдържаща всички процедури по проучването ми за надеждност.

 

ЗА ДКСИ:

1/ Mоля, след  като се запознаете с ДПН и  доказателствата събрани  и присъединени надлежно към него, да отмените постановеното от ДАНС   Отнемане разрешение за достъп д о КИ N 170 от 26.07.2017 г .

2/ За извършването на обективна и професионална преценка дали съдържащите  се в ДПН доказателства/справки, оперативни данни, трафични данни, СРС и пр. отговорят по съдържание на цитираните в ИАА законови квалификации или има само недоказани твърдения, моля да изискате и ми бъде осигурен пълен достъп, в т.ч. на упълномощен от мен процесуален представител до цялата налична информация по делото.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

  1. За установяване на предвидения ред за подаване на заявления/жалби, обработка, подготовка и изпращане на отговор, моля да бъде изискана официална информация от НБКСРС
  2. Моля, да се изиска от НБКСРС информация за предприетата проверка по жалба вх. № Ж-10/28.03.2017г. и по-конкретно дали по тази жалба Националното Бюро има произнасяне и ако към 26.07.2017 г. няма отговор, какви са причините за това.
  3. Моля, да се да изиска от ДАНС (ДАТО) ВДС от приложените по отношение на Светлозар Георгиев СРС, ведно с разрешението за прилагането му;
  4. Моля, да бъдат изслушани в заседание Председателя на НБКСРС –доц. д-р Бойко Рашков, главния и административен секретар на Бюрото.

Жалбата носи подписа на Гатев, който не е пропуснал да я изпрати ” с уважение”.

 

About De Fakto

Проверете също

Гаранция от 40 000 лева за граничен полицай, обвинен за подкуп, постанови Апелативният специализиран съд

Задържаният през юни по обвинение за участие в престъпен сговор за “смачкване” на разследвания за …

Очаквано: КС прекрати делото за комисията “Десислава Атанасова”, от която управляващите “навреме” се отказаха

Очаквано, КС единодушно прекрати делото за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.