Съдът върна на прокуратурата делото срещу Ченалова, обвинението протестира (пълният текст на разпореждането)

Днес, 07.08. 2017 г., Даниела Талева, съдия-докладчик по НОХД № 1993/17 г. по описа на СГС, НО, 12 състав, след като се запознах с повдигнатите срещу Р. М. Ч., обвинения за извършени престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1 от НК, както и с материалите по ДП №56/15г. на СЗА при СГП, пр.пр.№23/14г. на СЗА при СГП, намирам, че по време на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо връщане на делото на СГП за неговото отстраняване.

Обвинителният акт не отговаря на условията на чл.246 от НПК и ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Внесеният в съда ОА е за престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1 от НК.

Спрямо обвиняемата Ч. е възведено обвинение, за това, че в качеството й на съдия по висящо търговско дело /№4574/2013г./, в периода от 19.07.2013г. до 22.01.2015г. – от извършените първи действия по администриране на исковата молба до отстраняване й от длъжност — при условията на продължавано престъпление, с 14 деяния е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения по чл. 8, ал. 1 ЗСВ, чл.129, ал. 1 и ал.2 ГПК, чл. 128, т.2 ГПК; чл. 150, ал.1, ал.2 и ал.3 ГПК, чл.151, ал.2 и ал. 4 ГПК, чл. 374, ал.1 ГПК, чл. 375, ал.1 ГПК, като насрочила и разгледала търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба, изразяваща се в незаплащане на държавните такси за разглеждане на първоначалната искова молба до 24.03.2014г., когато била внесена таксата от ищеца /л.7, абзац 1 от обвинителния акт/ и на допълнителната искова молба, която не била събрана до отстраняването на обвиняемата от длъжност, като двете такси възлизат в общ размер на 434 105,14лв.

Според обвинението, обвиняемата не дала указания и срок за внасяне на държавната такса, с цел да набави облага с имуществен характер за ищеца в общ размер на 434 105,14лв. /д.т. по основната и допълнителната искова молба/ и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разглежда търговското дело въпреки нередовността на основната и допълнителна искови молби, за да гарантира на ищеца възможността за удовлетворяване в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба сума и за да постанови решение по делото въз основа на приложените към исковата молба копия на документи, без да са представени оригиналите им в хода на съдебното производство, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС, а за ответника по делото — невъзможност при осъществяване на търговската си дейност да разполага с незаконно запорираната по делото сума /л. 12 края на първия абзац/.

Твърди се още в обстоятелствената част на ОА, че Д.Т. по първоначалната искова молба е внесена на 24.03.2014г. – два дни преди датата на първото съдебно заседание по делото /26.03.2014г./, преди внасянето на Д.Т. по първоначалната искова молба, обвиняемата е допуснала обезпечение до пълния размер на предявения иск с определение от 24.07.2013г., което било потвърдено от САС с определение от 20.08.2013г., на 26.03.2014г., в първото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца представил в оригинал документи, чиито копия били приложени като доказателства към исковата молба, за да се удостовери от състава на съда съответствието на съдържанието и авторството им, а обвиняемата отразила направените констатации и върнала оригиналите на процесуалния представител на ищеца.

При така посочената фактология, с внесения обвинителен акт, прокуратурата е повдигнала  обвинение в т. I, състоящо се от 14 деяния, формиращи състав на продължавано престъпление по чл. 282, ал.2 вр. ал.1 НК, изразяващо се в следното:

1.В периода от 19.07.2013г. до 24.03.2014г. по описаното търговско дело /от първото действие по администриране на исковата молба до първото открито съдебно заседание/, обвиняемата нарушила служебните си задължения, визирани в чл.8 от ЗСВ и неизпълнила служебните си задължения по чл.128, т. 2 ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, като не проверила редовността на искова молба с вх.№85268/18.07.2013г. на СГС и не съобщила на ищеца да отстрани допуснатата нередовност и не му предоставила срок, в който да направи това, а именно да внесе изискуемата такса по чл. 4, б. „а“ от ЗДТ в размер на 258 396,88 лв. и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, въпреки че била длъжна да стори това, като това станало с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – да не плати дължимата за образуване на търговското дело държавна такса, както и облага с неимуществен характер – създала му привилегия – да насрочи и разглежда делото, въпреки нередовността на исковата молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.

2. На 24.07.2013г. е нарушила служебните си задължения, визирани в чл.8 от ЗСВ и чл.128, т. 2 ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, като допуснала обезпечение на предявения иск с определение от същата дата и издала обезпечителна заповед, въпреки че исковата молба била нередовна (без внесена държавна такса) и това станало с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – да не плати дължимата за образуване на търговското дело държавна такса и с неимуществен характер – създала му привилегия – да насрочи и разглежда делото, въпреки нередовността на исковата молба и да гарантира на ищеца възможността да се удовлетвори в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба сума и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС, а за ответника – невъзможност при осъществяване на търговската си дейност да разполага с незаконно запорираната сума.
3. На 29.07.2013г. обвиняемата нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл.128, т.2 ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, като разпоредила да се изпрати препис на ответника от исковата молба, подадена на 18.07.2013 г. и доказателствата към нея, въпреки нередовността й с цел на набави за другиго – ищеца – облага с имуществен характер – да не плати държавна такса, и с неимуществен характер – създала му привилегия – да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на исковата молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
4. В периода от 15.10.2013г. до 22.01.2015г. /от първото действие по администрирането на допълнителната искова молба до отстраняването на обвиняемата като съдия, съответно – от разглеждането на делото/, нарушила служебните си задължения по чл.8 от ЗСВ и не изпълнила служебните си задължения по чл.128, т.2 и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, като не проверила редовността на допълнителната искова молба и не предприела действията по чл.129, ал.2 ГПК, не съобщила на ищеца да отстрани допуснатата нередовност и не му предоставила срок, в който да направи това, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността и на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
5. На 18.10.2013г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл.8 от ЗСВ и чл.128, т.2 от ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, като разпоредила да се изпрати препис от допълнителна исковата молба на ответника за отговор, въпреки че допълнителната искова молба е била нередовна, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по основната искова молба и сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на исковата молба и на допълнителната такава и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
6. На 25.02.2014 г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл.8 от ЗСВ и чл.128, т.2 от ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл. 374, ал. 1 от ГПК, като предприела действия по реда на чл. 374, ал. 1 от ГПК, за подготовка на делото в закрито съдебно заседание, без да е констатирала липса на доказателства за платени държавни такси, без да е съобщила на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а именно да внесе държавни такси по първоначалната и допълнителна искови молби и без да му е дала срок да направи това, без да е проверила редовността на разменените книжа, по посоченото търговско дело, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по основната искова молба и сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на исковата молба и на допълнителната такава и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
7. На 26.03.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл.8 от ЗСВ и чл.128, т. 2 от ГПК, чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, започнала разглеждане на търговското дело в открито съдебно заседание без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
8. На 22.04.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и не изпълнила служебните си задължения, визирани в чл.150, ал.1 -3 и чл.151, ал.2 и ал.4 от ГПК, като допуснала поправка и допълване на протокол от открито съдебно заседание от 26.03.2014г. без да изслуша изготвения звукозапис от заседанието, както и без да изслуша обясненията на секретаря, въпреки че била длъжна да стори това, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
9. На 22.04.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 128, т. 2 от ГПК и чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, като продължила да разглежда делото в открито съдебно заседание без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
10. На 03.06.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 128, т. 2 от ГПК и чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 375, ал.1 от ГПК, като продължила да разглежда делото в открито съдебно заседание без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.
11. На 23.09.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 128, т. 2 от ГПК и чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, като продължила да разглежда делото в открито съдебно заседание без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.

12.На 14.10.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 128, т. 2 от ГПК и чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, като продължила да разглежда делото в открито съдебно заседание без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.

13.На 21.10.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и чл. 128, т. 2 от ГПК и чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, като продължила да разглежда делото в открито съдебно заседание без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.

14.На 13.11.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и не изпълнила служебните си задължения по чл.128, т.2 от ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, като продължила да разглежда делото без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с Определение №22300, с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер – сумата, представляваща държавна такса по допълнителната искова молба и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разгледа търговското дело въпреки нередовността на допълнителната искова молба и от деянието са настъпили значителни вредни последици – сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие в СГС.

Съдът намира, че с така повдигнатото обвинение по чл.282, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26 НК е допуснато на досъдебното производство, съществено отстранимо процесуално нарушение, засягащо правото на защита на обвиняемото лице.

За да стане ясно в какво се състои допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на защита на обвиняемото лице, на първо място следва да се посочи конструкцията на състава на престъплението по чл.282, ал.1 от НК и по-специално неговата обективна страна.

Нормата на чл.282, ал.1 НК, която описва основния състав на общото престъпление по служба, съдържа няколко отделни изпълнителни деяния, чрез които би могло да се извърши това престъпление. Изпълнителното деяние по чл.282, ал.1 НК би могло да се изрази в нарушаване или неизпълнение на служебните задължения на длъжностното лице, в превишаване правата му или властта му.

В конкретния случай, с описаното в ОА деяние, осъществяващо състав на чл.282 НК, са посочени две от формите, чрез които може да бъде изпълнено – нарушаване и неизпълнение на служебните задължения от страна на обвиняемата. Деянието по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК е описано като продължавано престъпление, извършено в определен период от време с 14 отделни деяния, всяко от които осъществява един и същи състав на престъплението по чл.282 НК. За една част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност са посочени и двете форми на изпълнителното деяние – нарушила и не изпълнила служебните си задължения, за друга част от деянията е посочено само изпълнителното деяние – нарушила служебните си задължения. Нормата на чл.282, ал.1 НК е от типа бланкетни норми, чието съдържание следва да бъде попълнено с конкретните нормативни разпоредби, нарушени или неизпълнени от длъжностното лице.

Прави впечатление, че в обстоятелствената част на ОА са посочени с едно изречение и двете форми на изпълнително деяние /л.21, абзац 2 от ОА/, като в следващите абзаци е посочено, че неизпълнението на задълженията се отнася до визираните в разпоредбите на чл.128, т.2 и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, задължения на съдията-докладчик по образувано търговско дело, свързани с администрирането и движението на исковата молба и останалите книжа по делото, както и с разглеждане на делото.

На /л.22 от ОА/ са посочени разпоредбите, които според прокурора, обвиняемата е нарушила с действията си по разглеждане на делото без да са внесени дължимите държавни такси. Като разпоредби, нарушени с действията на обвиняемата са посочени – чл.8 от ЗСВ, чл.128, чл.129, ал.1 и ал.2, чл.374, ал.1 и чл.375, ал.1 от ГПК. По-надолу на л.22 от ОА подробно е посочено какво предвижда нормата на чл.8 от ЗСВ и защо държавното обвинение приема, че с действията си обвиняемата е нарушила тази разпоредба. Противно на описанието, с което конкретно се посочват действията на обвиняемата, нарушаващи чл.8 ЗСВ, за разпоредбите на чл.128, чл.129, ал.1 и ал.2, чл.374, ал.1 и чл.375, ал.1 от ГПК единствено е посочено, че те са нарушени с разглеждането на делото без да бъдат внесени изискуемите от закона държавни такси. Държавното обвинение е изключително лаконично в описанието на изпълнителното деяние „нарушила служебните си задължения“ и това е напълно обяснимо с обстоятелството, че всички посочени като нарушени норми от ГПК изискват извършването на активни действия от страна на съдията-докладчик. Бездействието на съдията-докладчик води до неизпълнение на задълженията, вменени му от гражданския закон, а не до нарушаване на служебните му задължения, т.е. до извършването на действия, които са извън предвидените в посочените норми. Факти и обстоятелства, сочещи на извършени действия от обвиняемата, които са извън предвидените в закона, не се твърдят от прокуратурата, но въпреки това се посочва като форма на изпълнителното деяние „нарушаване на служебните задължения“. Липсата на фактология, сочеща на нарушени служебни задължения и едновременно с това, посочването на тази форма на изпълнително деяние създават вътрешно противоречие в така построеното обвинение и водят до невъзможност обвиняемата да разбере в какво именно се състоят деянията, вменени й като престъпление.

Изпълнителното деяние по чл.282, ал.1 НК, изразяващо се в „неизпълнение“ на служебните задължения се реализира чрез бездействие от страна на длъжностното лице, което законът задължава да извърши определено действие по служба, но то не го извършва, а бездейства, като с бездействието си осъществява именно тази форма на изпълнителното деяние „не изпълни служебните си задължения“, предвидена в чл.282, ал.1, пр.2 НК.

При другата форма на изпълнителното деяние „наруши служебните си задължения“, се предполага наличието на активни действия от страна на дееца, които обаче са в нарушение или не са съобразени с предвидените от закона действия, т.е. длъжностното лице извършва действие в нарушение на службата си.

Разпоредбите на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК гласят: „(1) Съдът проверява редовността на исковата молба.“

„(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и по чл.128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности…..“.

Така посочените разпоредби изискват активни действия от страна на съдията-докладчик, които законът вменява в задължение на съда, респ. неизвършването им води до тяхното нарушаване.

Всичко това бе изложено, за да може да се аргументира становището на настоящия съдия-докладчик, че едновременното посочване на двете форми на изпълнително деяние „нарушил и не изпълнил служебните си задължения“, по начинът, формулиран в ОА води до невъзможност за обвиняемата да разбере с кои свои действия, коя от формите на изпълнителното деяние е осъществила.

За да бъде ясно и разбираемо повдигнатото обвинение, би следвало по всяка точка, описваща отделно деяние, да се посочи конкретно с кое действие от страна на обвиняемото лице е осъществено изпълнителното деяние  „нарушил служебните си задължения“, да се посочи нарушената, според държавното обвинение норма, предвиждаща съответното действие, което е извършено от обвиняемата в разрез със законовите предписания. В точките, описващи деяние, изпълващо признаците на другата форма на изпълнителното деяние „не изпълнил служебните си задължения“, следва ясно да се посочи в какво се изразява бездействието на дееца, съответно правната норма, задължаваща го да извърши определено действие, което се твърди да не е извършено.

При описание на по-голяма част от деянията, включени в продължаваното престъпление, се сочи „не изпълнил служебните си задължения“ като форма на изпълнителното деяние по чл.282 НК, а като нарушени разпоредби се посочват чл.128, т.2 и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, които биха били нарушени с неосъществяване на предвидените в тях действия. Така формулираното обвинение съдържа вътрешни противоречия, които водят до невъзможност обвиняемото лице да разбере какво му се вменява като извършено нарушение – действие, извършено в противоречие с изискуемото от закона или бездействие, довело до нарушаване на съответното законово предписание. Словесно е описано извършено действие от нейна страна, а като цифрово изражение на нарушени разпоредби се сочат норми, изискващи бездействие от страна на дееца, за да бъдат нарушени. При тази конструкция на обвинението за всяко отделно деяние от продължаваното престъпление, е невъзможно да се разбере коя форма на изпълнително деяние се твърди да е извършена, въпреки изричното им посочване от съставителя на ОА. Това е така, тъй като словесното формулиране на извършеното от обвиняемата нарушение по служба е в противоречие с посоченото цифрово изражение на нарушените разпоредби от закона, което води до невъзможността да се разбере в какво СГП твърди да се състои извършеното престъпно деяние – в нарушение или в неизпълнение на служебните задължения. За да се приеме, че предвидените действия в чл.128, т.2 и чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, са извършени в нарушение на законовите предписания, би трябвало да бъдат описани конкретни действия, извършени в противоречие или извън обсега на предвиденото от законодателя, но такова описание в ОА липсва, което води до неяснота в обвинението, за което лицето е привлечено да отговаря наказателно.

Посочените пороци на повдигнатото обвинение се съдържат в т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13 и т.14 по пункт I от обвинителния акт.

В т.6 по пункт I от ОА е посочено, че обвиняемата е нарушила служебните си задължения, визирани в чл.8 от ЗСВ и чл.128, т.2 от ГПК, и чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, и чл. 374, ал. 1 от ГПК, като предприела действия по реда на чл. 374, ал. 1 от ГПК, за подготовка на делото в закрито съдебно заседание, без да е констатирала липса на доказателства за платени държавни такси, без да е съобщила на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а именно да внесе държавни такси по първоначалната и допълнителна искови молби и без да му е дала срок да направи това, без да е проверила редовността на разменените книжа, по посоченото търговско дело.

Това описание на нарушените разпоредби от ГПК също съдържа вътрешно  противоречие, относно соченото нарушение на чл.374, ал.1 ГПК. Според Чл. 374., ал.1 ГПК „След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.“ Веднъж се сочи, че е нарушила чл.374, ал.1 ГПК като цифрово изражение, а след това се твърди, че е предприела действия по реда на чл.374, ал.1 ГПК. От това описание на допуснатото нарушение по чл.374, ал.1 ГПК, не става ясно в какво точно се изразява нарушението. Тук отново разпоредбите на ГПК изискват извършване на определено действие от съдията-докладчик, което прокуратурата твърди, че не е извършено, а като изпълнително деяние се сочи „нарушила служебните си задължения“, без да става ясно с кое конкретно действие е извършено нарушението, като същевременно се посочват факти на осъществено бездействие – „без да е констатирала липса на доказателства за платени държавни такси, без да е съобщила на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, а именно да внесе държавни такси по първоначалната и допълнителна искови молби и без да му е дала срок да направи това, без да е проверила редовността на разменените книжа“.

Обстоятелството, че като обвиняемо лице по делото е привлечено лице с юридическо образование, което е с дългогодишен опит като съдия, правораздавал с години в областта, както на наказателното, така и на гражданското право, не освобождава прокуратурата от задължението да внесе в съда ОА, съдържащ ясно и разбираемо обвинение, което да бъде разбрано както от лицето, привлечено към наказателна отговорност, така и от неговия защитник. Да се приеме противното би означавало да се създават двойни стандарти, с което ще бъде нарушен един от основните принципи на наказателния процес  за равенство на всички граждани пред закона и еднакво приложение на законите спрямо всички граждани, залегнал в чл.11 от НПК.

От съществен порок страда и описанието на деянието, посочено в т.14 на пункт I от ОА.  „На 13.11.2014г., нарушила служебните си задължения, визирани в чл. 8 от ЗСВ и не изпълнила служебните си задължения по чл.128, т.2 от ГПК и чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, като продължила да разглежда делото без да даде указания на ищеца да внесе дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, без да му определи срок да направи това и да представи документ, удостоверяващ внасянето й, с „Определение №22300„.

От така дефинираното обвинение по т.14 не става ясно какви действия по разглеждане на делото е извършила обвиняемата, с които е нарушила предписанията на закона, което препятства възможността на обвиняемото лице да разбере с кои свои действия е извършило посочените от прокурора нарушения, с които да е осъществило престъпния състав на чл.282 НК. Този пропуск по т.14 се съдържа, както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на ОА и макар описателна и заключителна част на обвинителния акт да представляват едно цяло, липсата на описание на извършеното от обвиняемата действие по разглеждане на делото в целия обвинителен акт, представлява недостатък, който съществено е нарушил правото на защита на обвиняемата още в досъдебната фаза на процеса, поради което и не може да бъде преодолян при разглеждане на делото в съда.

Впечатлява в конструкцията на обвинението по чл.282 НК, описанието на престъпната деятелност на обвиняемата като съвкупност от нейни действия и бездействия, обхващащи периода от първото действие, извършено от обвиняемата по администрирането на първоначалната искова молба до 24.03.2013г., когато е заплатена Д.Т. по първоначалната искова молба, като всяко едно от действията и бездействията на обвиняемата по придвижване на исковата молба е описано като отделно деяние в т.2 и т.3 по пункт I от ОА, като се посочва, че обвиняемата е извършила посочените действия и бездействия с цел да набави имуществена облага за ищеца в размер на неплатената държавна такса по първоначалната искова молба. В т.4 е описан период от 15.10.2013г. до 22.01.2015г., в който обвиняемата е извършила действия и бездействия по служба, с цел да набави облага за ищеца, с имуществен характер в размер на дължимата и неплатена Д.Т. по допълнителната искова молба. На следващо място, в т.5 е посочено, че на 18.10.2013г., обвиняемата е осъществила действия с цел да набави облага за ищеца с имуществен характер в размер на дължимите държавни такси по първоначалната и допълнителната искова молба. В т.6, се сочат извършени от обвиняемата действия на 25.02.2014г., с цел да набави облага за ищеца облага с имуществен характер в размер на дължимите държавни такси по първоначалната и допълнителната искова молба. Очевидно при съпоставка на периода, посочен в т.4 и датите, описани в т.5, и т.6 от обвинението, е налично припокриване между описания в т.4 период и датите, посочени в т.5 и т.6. Във времевия период, очертан в т.4 се твърди, че обвиняемата е извършила действия с цел да набави имуществена облага за ищеца в размер само на дължимата държавна такса по допълнителната искова молба, а на датите в т.5 и т.6, които се обхващат от посочения в т.4 период от време, се сочи обвиняемата да е извършила действия с цел да набави за ищеца облага с имуществен характер в размер на държавните такси по основната и допълнителна искова молба. Тази конструкция на обвинението води до неяснота в крайна сметка, в периода, посочен в т.4 на ОА, в какъв размер е целяла да набави имуществена облага за ищеца, обвиняемата.

Неяснота в повдигнатото по този начин обвинение внася и отделянето на всички действия и бездействия, извършени от обвиняемата на отделни деяния, което води до невъзможност да бъде разбрано в какво точно се изразяват твърдените от СГП, извършени нарушения, както и набавянето в какъв размер на имуществена облага за ищеца, е целяла обвиняемата.

Безспорно един от съществените елементи от субективната страна на деянието по чл.282, ал.1 от НК, е предвидената специална цел, която деецът преследва с деянието си. В случая, като специална цел, преследвана от обвиняемата, СГП е приела, че е набавянето на облага за ищеца с имуществен характер – размера на дължимите държавни такси по основната и допълнителна искови молби и с неимуществен характер – създала му привилегия да насрочи и разглежда търговското дело въпреки нередовността на основната и допълнителната искови молби.

Неясно е структурирано обвинението по чл.282 от НК и по отношение на твърдяната от обвинителя специална цел, преследвана от обвиняемата, изразяваща се в набавянето на облага за ищеца с имуществен характер. Сочи се, че при всяко едно от 14-те деяния, за които се твърди да са извършени от обвиняемата, последната е целяла да набави имуществена облага за ищеца в размер на неплатените държавни такси по основната и допълнителна искови молби. Недоумение буди това описание на целената имуществена облага, според което при дължима еднократно държавна такса, би могло с 14 отделени деяния да се цели всеки път имуществена облага в размер на дължимото еднократно плащане. Този недостатък на предявеното обвинение също следва да бъде отстранен, за да бъде формулирана ясно и недвусмислено обвинителната теза, а обвинението да бъде разбираемо за привлеченото към наказателна отговорност лице, за да не бъде допуснато нарушаване на едно от най-съществените му права – правото  му на защита.

Що се отнася до обвинението по чл.311, ал.1 от НК, съдията-докладчик намира, че с предявяването му не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на обвиняемата или на нейния защитник.

Всичко, изложено по-горе, налага прокуратурата да конкретизира и прецизира обвинението, за да не нарушава правото на обвиняемата и нейният защитник да се бранят по ясно и точно обвинение, а и на съда да разбере какъв е предметът на доказване по делото. Изложените съображения налагат да се върне обвинителният акт за неговото преработване.

Доколкото самото обвинение, повдигнато на досъдебното производство страда от абсолютно същите недостатъци, това само по себе си налага да се повдигне ново прецизно обвинение от органите на досъдебното производство, за да се избегне ново връщане на делото от съда.

Р А З П О Р Е Ж Д А М :ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД №1993/2017г. по описа на СГС, НО, 12 състав.

ВРЪЩАМ делото на СГП за изпълнение на указанията от обстоятелствената част на разпореждането.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест по реда на Глава ХХII НПК пред САС, в 7-дневен срок от получаването му от страните.