Соня Найденова хвърля ръкавица на Сотир Цацаров: Атакувайте скандална привилегия на ВСС!

Defakto.bg

Защитете законността, макар да участвахте в гласуването на това решение, призовава тя главния прокурор

Казусът със скандално решение на ВСС, с което кадровиците си осигуриха солидни обезщетения след края на мандата, дописвайки закона, чака решението на главния прокурор Сотир Цацаров. След отказа на прокурора от Върховната административна прокуратура Виктор Малинов и на зам.-главния прокурор Ася Петрова да атакуват привилегията пред съда, остава само един вариант – да го направи обвинител №1.

Ще оспорите ли нищожното решение на съвета, в чието приемане участвахте, ще защитите ли все пак законността? – хвърля ръкавицата на Цацаров Соня Найденова от ВСС.

Този път става дума не за прословутите кариерни бонуси, които парламентът все дава на кадровиците, а за решение на самия пленум на ВСС от 16 март т.г., „съвпаднало” с лекцията на Лаура Кьовеши в Съдебната палата. В него съветът приема, че членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от Инспектората след изтичането на мандата им имат право на обезщетение също като магистратите, които напускат системата. Т.е. че за кадровиците ще важи правилото, че след 10 г. стаж като съдии, прокурори или следователи те имат право на обезщетение, равно на прослужените магистратски години, до 20. В прочита на ВСС това означава членовете му, които не са от съдебната власт, но някога са били, да прибавят едни 5 магистратски години към стажа си и да вземат солидни „премии” след мандата. Които ще са още по-солидни, ако пътьом настоящите кадровици са работили и като инспектори в Инспектората на ВСС.

От привилегията могат да се възползват и членовете на ВСС, които идват от съдебната власт и вече са получили обезщетение, но по-малко от 20 заплати.

Соня Найденова, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев я определиха като „мнима и недопустима“ и настояха ВСС сам да отмени решението си, но мнозинството отказа.

После Найденова се обърна към прокуратурата, защото като член на колективния орган ВСС тя няма право да оспорва неговите решения, колкото и да е несъгласна с тях. Но държавното обвинение има и правото, и задължението да го направи.

Соня Найденова предостави на De Fakto жалбата си до Сотир Цацаров. Ето пълният й текст:

 

ДО

СОТИР ЦАЦАРОВ

ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

Ж А Л  Б А

 

от СОНЯ НАЙДЕНОВА, член на Висшия съдебен съвет

адрес за уведомяване : гр.София, ул.Екзарх Йосиф 12, Висш съдебен съвет

на основание чл. 139 и чл.143 от Закона за съдебната власт

срещу

резолюция от 07.07. 2017 год. на АСЯ ПЕТРОВА- заместник на главния прокурор при Върховна административна прокуратура (ВАП), за потвърждаване на резолюция от 12.04.2017 год. по  пр.пр.739/2017 г.-ІІ на ВАП за отказ за предприемане на действия по реда на надзора за законност от страна на прокуратурата

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ЦАЦАРОВ,

 

На 7.04.2017 год. отправих до Вас сигнал, отнасящ се до решение на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 45 от протокол № 10/16.03.2017 год., с оглед компетенциите на прокуратурата по чл.127, т.5 от Конституцията на Република България (КРБ) да следи за спазването на законността като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В сигнала изложих съображенията си за нищожност и незаконосъобразност на посоченото решение.

С резолюция от 12 април 2017 год. на прокурор В.Малинов, зав. отдел „НЗ” при ВАП, преписката по сигнала е прекратена. Съгласно мотивите на прокурора, решението на ВСС е определено като решение, незасягащо лично, непосредствено и пряко чужда правна сфера,  имащо характер на действие по смисъла на чл.13 от АПК, и предвид формирана авторитетна съдебна практика на ВАС не подлежало на съдебен контрол за законосъобразност. Прието е за недопустимо евентуално съдебно-административно производство по инициатива на прокурор, както и за безпредметно излагане на съображение по същество на твърденията в сигнала.

С жалба от 27.04.2017 год. оспорих горепосочения прокурорски акт на основание чл.139 и чл.143 от ЗСВ, в който, наред с вече заявените в сигнала ми аргументи, изложих и допълнителни такива, свързани с характера на оспорвания административен акт на ВСС, с пределите на упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган, и правомощията на прокурора при упражняване на компетенциите му по чл.127, т.5 от КРБ.

С  резолюция от 07.07. 2017 год. на Ася Петрова- заместник на главния прокурор при ВАП, е потвърдена резолюция от 12.04.2017 год. за прекратяване на пр.пр.739/2017 г.-ІІ на ВАП, с мотива, че се споделят аргументите по първата резолюция за недопустимост на сезиране на ВАС от страна на прокуратурата по реда на надзора за законност, поради което отново не се излагат съображения по същество на оспорвания акт на ВСС. Поддържа се позицията, че оспорваният акт на ВСС не предоставя обезщетение на описаните в решението лица, а им признава право да поискат изплащане на обезщетение. С отговор на оплакване в жалбата ми, се излагат и доводи, че в суверенна преценка на прокурора е да прецени дали са налице основания за иницииране на производство пред ВСС, която суверенна преценка обхваща и позволеността (допустимостта) на предприемане на мерки по реда на надзора за законност от прокурора, когато от напред е известна съдебната практика по въпроса.

Моля Ви да отмените обжалвания прокурорски акт по следните съображения:

Оспорваното решение на ВСС от 16.03.2017 год., т.45, по тълкувателен път „признава” правото на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ на членовете на ВСС и инспекторите от ИВСС, каквото право ЗСВ не е предвидил, поради което то не представлява акт по смисъла на чл.13 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).  Предвид застъпваната от прокурорите от ВАП теза, че оспорваното решение на ВСС има характер на действие по чл.13 от АПК-критерии, вътрешни правила, установена практика по прилагането на закона и постигане на целите му, което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поддържам възраженията си, изложени в жалбата от 27.04.2017 год., че ВСС не е разполагал с компетентност – нито възложена му от закона, нито в рамките на оперативна самостоятелност, да оповестява критерии, правила или практики по упражняването на правото на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ от определяем кръг лица, защото този кръг лица е разширен незаконосъобразно с такива (членове на ВСС и инспектори от ИВСС), на които законът не е създал право на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ . Незаконосъобразността на оспорваното решение на ВСС по т.45 от 16 март 2017 год.  е толкова тежка, че го прави нищожно, тъй като с него се създава привидност в правния мир, която противоречи на закона и целта му, и тази нищожност не следва да се съществува. Обратното означава да се толерира създаването на вътрешни правила, и критерии за реализиране на несъществуващо право, което е недопустимо. Поддържам изцяло изложените в жалбата си от 27.04.2017 год. доводи за нищожност на оспорваното решение на ВСС от 16.03.2017 г., т.45, която нищожност може да се протестира без ограничение във времето. ВСС е допуснал тежко нарушение на закона с оспорваното решение, което създава условия за причиняване на вреда и на бюджета на съдебната власт, тъй като не може да се очаква издаване на последващ акт на ВСС с  конкретно посочване на  правоимащите лица по решението и предоставяне на обезщетение, с оглед практиката по прилагане на други решения на ВСС по приемане на вътрешни правила с имуществени последици.

В съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) трайно е застъпена тезата, че по отношение на прокурора, при упражняване на правомощието му по чл.127, т.5 от КРБ за предприема действия по отмяна на незаконосъобразни административни актове, което реализира по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК, не важи изискването за преценка за наличие на пряк и непосредствен интерес от обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването (ср. решение № 14208 от 23.12.2015 г. на ВАС по а.д.№ 2240/2015 г., ІІІ отд., решение № 6411 от 31.05.2016 г. на ВАС по а.д.№ 2936/2015 г., ІІІ отд., решение № 12706 от 23.11.2016 г. на ВАС по а.д.№ 4517/2016 г., ІІ отд., решение № 9307 от 28.07.2016 г. на ВАС по а.д.№ 3714/2016 г., ІІ отд., решение № 8134 от 4.07.2016 г. на ВАС по а.д.№ 5946/2015 г., VІІ отд., определение  № 4019 от 6.04.2016 г. на ВАС по а.д.№ 706/2016 г., ІІ отд.,  определение  № 7074 от 6.06.2017 г. на ВАС по а.д.№ 5611/2017 г., 5 членен с-в ). В този смисъл се явяват неоснователни и лишени от подкрепа в съдебната практика доводите в обжалваните прокурорски разпореждания за липсата на лично, непосредствено и пряко засягане на чужда правна сфера с оспорваното решение на ВСС от 16.03.2017 год., т.45. Единственото изискване по отношение допустимостта на протеста на прокурора, подаден по чл.16, ал.1, т.3 от АПК, е да обоснове наличието на важен държавен и обществен интерес от оспорването на административния акт, като преценката дали е налице важен държавен или обществен интерес принадлежи на съда и той я прави на база изложеното в протеста. (определение № 4019 от 6.04.2016 г. на ВАС по а.д.№ 706/2016 г., ІІ отд., решение № 8134 от 4.07.2016 г. на ВАС по а.д.№ 5946/2015 г., VІІ отд. ).

Отделно от това, по въпроса за допустимостта на оспорване на решенията на ВСС също е налице формирана практика на ВАС, според която, на основание чл.125, ал.2 от КРБ, вр. чл.36, ал.1 от ЗСВ (допускащ заинтересованите лица да обжалват решенията на ВСС) и чл.132, ал.2, т.3 от АПК (предвиждащ подсъдност пред ВАС по оспорване решенията на ВСС), решенията на ВСС подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, независимо от техния характер и съдържание, поради което оспорването им само на това основание е допустимо (решение № 1379 от 31.01.2014 г. на ВАС по а.д.№ 12501/2013 г., VІ отд., решение № 2290 от 18.02.2014 г. на ВАС по а.д.№ 12126/2013 г., VІ отд., определение  № 7428 от 21.06.2016 г. на ВАС по а.д.№ 5343/2016 г., 5 членен с-в). С още по-голяма сила това разбиране на ВАС следва да е приложимо по отношение правомощията на прокурора по чл.16, ал.1, т.3 от АПК да протестира  решение на ВСС, без да е необходимо да установява интерес от оспорването, според изложеното по-горе.

Изложеното води до извода, че обжалвания от мен прокурорски акт на заместника на главния прокурор при ВАП, и потвърдения с него прокурорски акт на прокурор от ВАП, с които се отказва протестиране от прокурор на решение на пленума на ВСС от 16.03.2017 год. , т.45 на основание чл.127, т.5 от КРБ с доводи за недопустимост на протеста съобразно характера на акта на ВСС и липсата на засегнат интерес, не намират основание в практиката на ВАС според цитираните по-горе решения и определения. В случай че прецените, че е налице противоречива или неправилна  практика на ВАС по предпоставките за допустимост на протест на прокурор по чл.127, т.5 от КРБ и чл.16, ал.1, т.3 от АПК, то разполагате с възможността да поискате тя да бъде преодоляна, като упражните правомощието си по чл.125 от ЗСВ.

Несъмнено в изключителен  прерогатив на прокурора съгласно чл.127, т.5 от КРБ е да прецени, дали един административен акт е незаконосъобразен и дали е налице важен държавен или обществен интерес, налагащ неговото протестиране пред съда по чл.16, ал.1, т.3 от АПК. Тази преценка се простира върху съответствието на административния акт със закона, и мотивите на прокурора дали да протестира или не един административен акт следва да са такива по същество на порока на акта. Позоваването в случая в обжалваните от мен прокурорски актове на процесуална недопустимост на протест по чл.16, ал.1, т.3 от АПК, и избягване на преценка по същество на решението на пленума на ВСС, представлява отказ от изпълнение на задължението на прокурора по чл.127, т.5 от КРБ и изземване на правомощията на съда по преценката за допустимост, съобразно посочената по-горе практика на ВАС.

Предвид изложеното, Ви моля да в качеството Ви на главен прокурор, да прецените валидността на оспорваното решение на ВСС (независимо от участието Ви при взимане на същото решение на заседанието на 16.03.2017 год.) с оглед защита на правовата държава и законосъобразността в действията на държавните органи. В случай, че приемете за основателни изложените от мен доводи, Ви моля да отмените обжалвания прокурорски акт на заместника на главния прокурор при ВАП и потвърдения с него акт на прокурор от ВАП, и съобразно компетенциите Ви по закон да предприемете нужното за упражняване правомощието на прокуратурата по чл.127, т.5 от КРБ и чл.16, ал.1, т.3 от АПК за оспорване пред съда на решение на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 45 от протокол № 10/16.03.2017 год., като нищожно.

Моля да бъда уведомена за резултата.

СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕН НА ВСС