Последни новини
Home / Законът / Доклад на БОРКОР: Скандално ниски глоби за авио и ж.п. катастрофи

Доклад на БОРКОР: Скандално ниски глоби за авио и ж.п. катастрофи

Defakto.bg

В ред закони размерът на глобите и имуществените санкции е неоправдано нисък, дори скандален и не съответства на обществената опасност на деянията. Този извод прави Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), по-известен като БОРКОР, в доклад за корупционните рискове и практики в контролната и санкционна дейност на администрацията, съобщиха оттам.

Центърът, оглавяван от Елеонора Николова (на снимката горе), който е към Министерския съвет, ще се влее в бъдещия единен антикорупционен орган, чието създаване е предвидено и в проект на кабинета “Борисов”-3.

Засега докладът му e изпратен до Бойко Борисов, до вицепремиерите Екатерина Захариева и Томислав Дончев и до министър Цецка Цачева.

До 2000 лв. глоба за авиопроизшествие

Като пример се посочва авиационното произшествие, което застрашава сериозно живота и здравето на гражданите, но глобата е едва от 500 лв. до 2 000 лв. за „лице, което наруши реда и правилата за сигурност на авиационен оператор по време на полет”; „минимален размер на глоба от 3 000 лв. за лице, което управлява въздухоплавателното средство след като е употребил алкохол или друго упойващо вещество”. По данни на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за 2015 г. и 2016 г. са съставени само 3 акта за установяване на административно нарушение и са издадени само 2 наказателни постановления. Събраните суми за тези две години са в размер на едва 4 000 лв.

„Санкциите трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението и опасността на деянието. Давам пример с наказателното право, където има градация на престъпленията – най-висшата ценност е човешкият живот и неговото отнемане се наказва най-сурово. Подобно приоритизиране е необходимо и при налагането на административни наказания”, коментира Елеонора Николова.

Неадекватни санкции за нарушения по ж.п. транспорта и границите

Неадекватни са санкциите при някои нарушения по Закона за железопътния транспорт -например глоба от 100 лв. до 400 лв. за „длъжностно лице, което експлоатира или допусне в експлоатация подвижен жп състав с неизправности по спирачните системи, ходовите части, устройството за бдителност и регистриращия скоростомер”. Ако машинист „допусне подминаване на затворен сигнал, закриване на дистанция, срязване на стрелка, удар върху стоящ подвижен жп състав или нагазване на “баластова призма”, предвидената санкция е от 100 лв. до 500 лв. Тези разпоредби не са актуализирани от 2002 г.

„Железопътните катастрофи и аварии са произшествия с изключително сериозни последици, свързани с отнемане на човешки живот, огромни материални щети и финансови загуби. Спомнете си жестокия инцидент във влака София-Кардам през 2008 г. или трагедията в Хитрино през декември миналата година”, заявява Елеонора Николова. Според нея ниските глоби водят до невъзможност да се осъществи превантивната, предупредителна и наказваща функция на административното наказание.

Влизането и излизането от територията на Република България на лица, застрашаващи националната сигурност, също е деяние с висока степен на обществена опасност. Но и в този случай законодателят е установил необичайно нисък размер на наказанията – глоба от 500 лв. до 1 000 лв. за „длъжностно лице, което не изпълни свое задължение по ЗДАНС” и „минимален размер на имуществената санкция от 3 000 лв. за въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено към ДАНС данни за пътниците”.

За преодоляването на тези слабости, ЦППКОП предлага да бъдат ревизирани административнонаказателните разпоредби на законите, като предвидените наказания бъдат установени в размери, които съответстват на обществената опасност на деянията.

На другия полюс

Експертите на Центъра са констатирали и случаи на изключително високи размери на някои санкции – например глоба в размер до левовата равностойност на 5 000 000 евро, или 9 779 150 лв. по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници; имуществени санкции в размер от 50 000 лв. до 5 000 000 лв.; при повторно нарушение от 100 000 лв. до 10 000 000 лв. съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

Голяма част от високите санкции са резултат от транспонирането на европейски правни норми, несъобразени с българската реалност, заключават експертите.

„За да бъдат преодолени множеството слабости при установяването на наказанията, ние предлагаме да се направи разграничение в санкциите, да се прецизират видовете нарушения по съответните закони и да се предвидят критерии за определяне размера на санкцията спрямо тежестта на нарушението“, посочи Николова.

Липсата на облекчения при плащането на глобите е слабост

Анализаторите на ЦППКОП са установили, че ниската събираемост на сумите по влезли в сила наказателни постановления е в пряка връзка с липсата на законоустановени облекчения при заплащането на глобите, поради което последното е идентифицирано като слабост. Центърът препоръчва да се допълни нормативната уредба с подходящи варианти на облекчения за наказваното лице (например процентно намаление на размера на глобата), ако плати глобата си незабавно или своевременно.

„Имаме добър пример в Закона за движение по пътищата, съгласно който „при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в 14-дневния срок по ал. 8, се дължи 70 на сто от нейния размер. В резултат от това значително се е увеличила събираемостта на глобите, наложени от органите на пътната полиция (за 2007 г. с близо 86%). В Закона за митниците и Закона за държавните такси също има подобни възможности”,  казва Николова. Поради това Центърът препоръчва да се въведат облекчения при заплащането на сумите по наказателни постановления в повече нормативни актове с цел стимулиране на доброволното плащане.

Проблеми

В доклада на ЦППКОП са посочени редица проблеми при упражняването на контролната и санкционна дейност на администрацията, като например предвиждане на различни административни наказания за едни и същи административни нарушения; множество контролни органи с различни контролни правомощия в една и съща област на обществения живот; липса на разпоредби, санкциониращи извършените в условия на „повторност” и „системност” административни нарушения; липса на изрична регламентация на бюджета, в който постъпват сумите от събираните глоби и имуществени санкции; концентрация на властнически правомощия в един орган; неефективен контрол; слаб административен капацитет и др. В тази връзка анализаторите са предложили и конкретни мерки за тяхното отстраняване.

Проектът на ЦППКОП е стъпка към  приемането на нова модерна наказателна политика на страната ни, уточняват оттам.

Констатациите на анализаторите и предложените мерки за отстраняване на слабостите са направени след задълбочен анализ на 152 закона, представляващи представителна извадка от общо 213 закона, които регламентират контролни правомощия на администрацията и предвиждат санкции за извършени нарушения, както и 85 наредби, регулиращи контролни и санкционни правомощия на 11 общини.

About De Fakto

Проверете също

Одобрените кандидати за младши съдии, прокурори и следователи писмено заявяват желание за назначения

Спечелилите конкурсите за младши съдии, прокурори и следователи юристи трябва писмено да заявят желанието си …

ВКС назначи три експертизи за адвокатските избори в София

Три експертизи назначи днес Върховният касационен съд (ВКС) по делото за избора на ръководни органи …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.