DeFakto.bg DeFakto.bg
От 45 000 лв. на 20 000 лв. е намалена гаранцията на доскорошния депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, станал известен като „депутата със суджука“, гръмна днес новината в медиите.
Избраникът от Добрич Мартинов (на снимката горе) скандално се прочу, след като прокуратурата оповести, че той е изнудвал бизнесмен за 4 тона суджук за премиера Борисов, като искал и пастърма. В крайна сметка получи шест обвинения сред които принуда над прокурор, полицаи и държавен служител, изнудване, закана за убийство. Живко Мартинов сам се отказа от имунитета си и напусна парламента.
На този фон вестта за намалената гаранция разбуни духовете. От Софийския градски съд обаче изпратиха цялото определение за това. А в него се напомня правилото – размерът на паричната гаранция трябва да съответства и да е съразмерен на имущественото състояние на обвиняемия. В случая доказателства за цялостното имуществено състояние на Мартинов не са били приложени, за това е определена друга гаранция – от 20 000 лв., която също никак не е ниска.
Пълното определение на съда:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 02.08.2017 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 състав, в закрито заседание на втори август през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
при секретаря……………..и с участието на прокурора……………., като изслуша докладваното от съдия н.ч.д. № 3658 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.61, ал.З от НПК. Образувано е по депозирана жалба от адвокат В адвокат X’ Б в качеството им на защитници на Ж М t. оовиняем по досъдебно производство – прокурорска преписка \ по описа на Специализирано звено “Антикорупция“ – Софийска градска прокуратура срещу постановление от 27.07.2017 г. на прокурор при Специализирано звено “Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, с което Жг ‘ М\ е бил привлечен като обвиняем и му е била определена мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 45 000,00 лева. В жалбата се излагат съображения, че наложената мярка за неотклонение се явява незаконосъобразна и несъобразена със събраните по делото доказателства. Сочи се, че доколкото периодът на осъществените деяния се явява “повече от пет години назад“, поради което в случая е налице ниска степен на обществена опасност на деянията. Сочи се, че така определения размер на паричната гаранция не е бил съобразен с имуществото на лицето. Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и с изложените доводи от жалбоподателя, намира за установено следното: Наказателното производство е било образувано на 24.07.2017 г. и водено срещу Ж4 М. за извършени престъпления по чл.21 За, ал.З, т.2 във вр. с ал.1 от НК; по чл.213а, ал.З, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.294, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.269, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК и по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. В хода на разследването, с постановление от 27.07.2017г. на прокурор при Специализирано звено “Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, Ж j Мг е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.213а, ал.З, т.2 във вр. с ал.1 от НК; по чл.144, ал.З във вр. с ал.1 от НК; по чл.213а, ал.З, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК; по чл.294, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.269, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като за същото, на обвиняемият е била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 45 000,00 лева, вносима в десет дневен срок.
Съдът намира, че така подадената жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в срок и от лице, което разполага с правен интерес да обжалва процесното постановление. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения : На първо място, повдигнатите спрямо обв. Ж ‘«2 . . М: обвинения предвиждат наказание лишаване от свобода и по смисъла на 93, т.7 от НК представляват тежки умишлени престъпления. В тази връзка съдът счита като неоснователно оплакването на представителите на защитата относно ниската степен на обществена опасност на деянията, с оглед значителния период от време на твърдяното им осъществяване. Отделно от това и за прецизност следва да бъде отбелязано, че повдигнатите обвинения, с оглед началния етап от наказателното производство, постановлението за привличане, надлежно връчено на обвиняемото лице е с нужната прецизност, очертавайки времето, като период от време, за който се твърди, че е осъществявана престъпна дейност, мястото, както и съпричасносттта на обвиняемото лице в осъществяването им. Така описаните словесно обстоятелства в обвинението се явяват напълно достатъчни за да може обвиняемото лице по досъдебното производство да разбере пълния обем от повдигнатото обвинение, с оглед на което да организира адекватно и своята защита.
На второ място, анализът на събраните по делото доказателствени източници, водят до извода, че може да бъде направено обосновано предположение, че обв. Ж М t е извършил деянията за които е бил обвинен. В подкрепа на това са основно и изцяло приложените по делото гласни и писмени доказателствени средства. По делото се установяват достатъчно данни за наличие на категоричната съпричасност на обвиняемото лице Ж М; s към осъществената от него принуда спрямо свид. А П , изразяваща се в принуда за заплащане от свидетеля на конкретно луксозно обзавеждане за помещение, както и за безвъзмездното получаване на определени хранителни продукти, като за целта обвиняемото лице е отправило и конкретни заплахи, свързани с евентуалното неизпълнение и свързани с конкретни действия по възпрепятстването или прекратяването на търговската дейност от свидетеля. В тази насока се явяват изцяло показанията на свидетелите К К Ю X , А П ., И Р С Т , Е Е • и Р г П .В същата насока са и показанията на част от разпитаните по делото свидетели, основно служители на търговското дружество на свид. А П Показанията на последните се явяват достатъчни и по отношение наличието на обноснованото предположение за извършеното от обв. Ж М деяние по чл.269 от НК. Налице са и достатъчно доказателствени източници за наличието на обосновано предположение за съпричастността на обв. Ж’ : • М . към извършеното деяние по чл.294, ал.1 от НК, като съдът счете, че на този етап от разследването, то може да се направи и само на базата на показанията на свидетелите Д. Д А А : и Д П По делото са налице са налице достатъчно данни и за наличието на обосновано предположение за възвденото осъществяване на принуда по отношение на свид. Д j Р , както и реално осъществена закана за убийство спрямо свид. И Н за което недвусмислено свидетелстват последните. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав прави единствено възможния извод, а именно, че по делото са били налице достатъчно данни, от които да бъде направено обосновано предположение за извършването на възведените по отношение на обв. Ж М деяния по чл.213а, ал.З, т.2 във вр. с ал.1 от НК; по чл.144, ал.З във вр. с ал.1 от НК; по чл.213а, ал.З, т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.294, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; по чл.269, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. При това положение, съдът констатира, че по делото са налице предпоставките на чл.56 от НПК спрямо за обв. Ж1 Мг < да бъде определена мярка за неотклонение, като с оглед на целите на мярката, установени в чл.57 от НПК, действително и най – подходяша се явява мярката за неотклонение “Парична гаранция“.
Съдът обаче отбелязва, че по досъдебното производство са приложени единствено доказателства за имотното състояние на обвиняемия Ж1 М’ ., но не и за цялото му имуществено положение ( данни за получените от лицето доходи от трудови и извънтрудови възнаграждения, стопанска дейност, получени хонорари, наеми, наличности по банкови сметки и др. ). Мярката за неотклонение “Парична гаранция“ може да бъде наложена единствено в съответствие с имущественото положение на обвиняемото лице. В тази връзка обаче, водещият разследването неправилно е преценил, че с оглед на обществената опасност на деянието и начина на извършването му, целите на мярката за неотклонение в конкретния случай, биха били постигнати с определяне на парична гаранция в по – висок размер, за която обаче няма данни да е била съобразена с доходите на обвиняемия. Доколкото в това производство съдът не може да събира доказателства, а следва да се произнесе единствено на базата на предоставените му такива от досъдебното производство, съдът следва да уважи частично жалбата, тъй като на базата на внесените материали съдът не може реално да направи задължителната преценка за съразмерност между определения размер на мярката “Парична гаранция“ и действителното имущественото положение на обвиняемото лице. Наред с това, към жалбата не са приложени и съответни писмени доказателства, от които е видно наличието на затруднено финансово положение. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че така наложената на Ж М: мярка за неотклонение “Парична гаранция” е била взета правилно, но нейния размер от 45 000,00 лева е бил завишен. Предвид на това, в настоящия случай съдът намира, че целите на мерките за неотклонение, установени в чл. 57, ал. 1 от НПК биха се постигнали като бъде намален размера на определената спрямо обвиняемото лице мярка за неотклонение “Парична гаранция”, който да бъде в размер на 20 000 лева, вносима във вече определения 10 ( десет ) дневен срок от получаване на препис от настоящото определение. Водим от горното и на основание чл. 61, ал.З от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия Ж М мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 45 000,00 лева, наложена с постановление от 27.07.2017 г. по досъдебно производство – прокурорска преписка. г. по описа на Специализирано звено “Антикорупция“ – Софийска градска прокуратура, като ОПРЕДЕЛЯ мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 20 000,00 ( двадесет хиляди ) лева, вносима в 10 дневен срок от получаване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
