DeFakto.bg DeFakto.bg
Как независимото Национално Бюро за контрол на СРС, което контролира дейността на прокуратурата за спазването на правилата за спецсредствата, се оказва контролирано от контролиран орган?!
Държавната комисия по сигурността на информацията е отхвърлила жалбата на зам.председателя на Националното бюро за контрол на СРС , който оспори отнемането на допуска му до класифицирана иннформация от ДАНС. Решението на ДКСИ е взето на редовно заседание. Мотиви? Няма! Точка.
„ Не съм си правил илюзия, че решението ще е друго. Законът не ги задължава да се мотивират, те си имат практика как се действа в подобни случаи“, заяви Георги Гатев пред De Fakto.
Той изрази надежда, че Върховният административен съд, който е следващата инстанция в случая, няма да подходи така формално и да не му позволи да опровергае твърденията, че е „ненадежден“ и опасен за националната сигурност. Нещо повече, като в нормална европейска държава ще изследва фактите и доказателствата в тази срамна история.
Скандалът избухна през юли, когато прокуратурата заръча на ДАНС да отнеме допуска до класифицирана информация на Георги Гатев, а на 27 юли агенцията го определи като ненадежден по познатия маниер. Без мотиви. Точка.
Преди това обвинението обяви, че Гатев е контактувал, провеждал срещи и разговори с трима обвиняеми магистрати, които съветвал относно съдържанието на техните молби до Бюрото, като им разяснявал процедурата за разглеждане на жалбите в подобни случаи и вероятните отговори. Молби са подавани „не по установения ред“, а Гатев е нарушил „служебните си задължения“ и нарушил обществения ред, което е „основание за ненадеждност от гледна точка на сигурността и опазване на тайната“, заявиха от държавното обвинение.
Като последна инстанция на истината прокуратурата поясни на ДАНС, че следва да отнеме достъпа до КИ, а на Народното събрание – предсрочно да прекрати мандата на Георги Гатев.
А независимо от обстоятелствата, че никой не си направи труда да обясни в какво се състои служебното нарушение, защото няма забрана за контактуване, разговаряне или съдействие на лица, пожелали да подадат молба до Бюрото, както се вижда вече втора институция потвърждава желанието на прокуратурата. Така пък държавното обвинение се е сдобило пътьом с правомощието да кадрува и отстрелва важни фигури, в случая от общо взето малкото служби в държавата, запазили независимост от силните на деня при упражняване на дейността си.
„ Бюрото няма нито един случай на неспазване на Вътрешните правила и поради обективни причини. Проверка е възможна само с решение на колективния орган. Явно прокурорът и ДАНС не са искали да изяснят нарушен ли е този ред, а са се позовали на несъществуващ факт”, заяви в съобщение до медиите шефът на Бюрото Бойко Рашков.
Усещането за произвол в случая „Гатев” се засилва и от обстоятелството, че и тримата магистрати – Росен Николов Каменов, прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив, Димитър Николов Захариев, прокурор в Окръжна прокуратура –Плевен , Светлозар Георгиев Георгиев, съдия в Окръжен съд -Варна, отричат като недостоверни твърденията, че Гатев е пряк участник в писането на жалбите им и тяхното получаване в Бюрото, нещо което пък изключва идеята за служебни нарушения. (Между другото чакаме с интерес резултатите от техните обвинения.)
Ето какво заяви пред De Fakto доц. Светла Маргаритова по повод отнетия допуск заради контакти на Гатев, която е адвокат на Димитър Захариев, един от обвиняемите магистрати:
„ По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му. Във връзка с тези действия аз го посъветвах да сезираме Националното бюро за контрол над СРС, след което подготвих молба от името на г-н Захариев. Тя е написана на моя компютър и в моя офис. Занесох я лично в Бюрото, където една служителка бе повикана от охраната и я прие. На моя екземпляр, чийто оригинал съхранявам аз, а не г-н Захариев, е записан вх.№ Ж-53/23.06.2015 г. Не ми се е налагало нито преди, нито след тази дата да се консултирам с никого – нито с друг колега, нито пък съм търсила членове на Националното бюро. Не виждам и защо би се наложило това, след като всеки средно грамотен българин и без юридическо образование би се справил с подобна задача. Не съм правила и никакви опити да се срещам с г-н Гатев в качеството му на член на НБКСРС. В този смисъл съм готова да свидетелствам и да предоставя оригинала на изготвената от мен молба. Върху екземпляра, който би следвало да се съхранява в деловодството на Националното бюро, собственоръчно съм добавила личните данни за съпругата и бащата на г-н Захариев, за да бъде улеснено извършването на проверката. Ето защо, изнесената информация в частта й за контактите на г-н Захариев с г-н Гатев е меко казано, силно преувеличена и не виждам как въз основа на нея може да се направи извод, че е застрашен общественият ред…“
Но ДКСИ не се заинтересува от очевидни свидетелства, които разклащат сериозно позицията на прокуратурата и ДАНС, не чу магистратите, нито адвокатите им. Не поискаха да изслушат и шефът на Бюрото Бойко Рашков. И оставиха впечатлението,че са си знаели отнапред какво трябва да решат. На тъмно, без мотиви, нещо, което вездесъщите знаят, че ще затрудни защитата на нарочения.
Много са въпросите по случая „Гатев“, както и пропуските в законите, които осигуряват заслон за действията на спецслужбите и осуетяват възможностите за защита на засегнатите, нещо което Съдът по човешките права в Страсбург не прощава. До септември 2016 г. нямаше дори съдебен контрол върху актовете на ДКСИ, след поредно осъждане в Страсбург, той бе допуснат, но без регламент на процедурата, по която протича самото обжалване по административен ред пред ДКСИ, и без задължителните реквизити на постановените от нея решения, напомни доц. Светла Маргаритова. „Така в продължение на повече от 15 години много лица се оказваха с отнет допуск и съответно – с прекратени договори, не защото реално бяха заплаха за обществения ред, националната сигурност и другите обстоятелства, записани в чл.чл.41 и 42 от ЗЗКИ, а защото по различни причини бяха станали неудобни на началниците си или за тяхната позиция имаше „по-подходящ“ кандидат.“, коментира тя.
Не е и случайно,че в осъдителното решение на Европейският съд по правата на човека ( делото Миряна Петрова срещу България от 2016 г.) съдиите констатираха, че националните съдилища в България сами са ограничили своята компетентност , като са отказвали да осъществят независим съдебен контрол върху фактите, дали основание за отнемане на разрешението, а това представлява непропорционално ограничаване на правото на достъп до съд!
Особено е любопитно остава как така независимото по закон Национално Бюро за контрол над СРС, което контролира и дейността на прокуратурата за спазването на Закона за специалните разузнавателни средства, се оказва контролирано от контролиран орган?! Решението, което се очаква да вземе ВАС по случая ще бъде симптоматично – дали България ще бъде правова държава, която гарантира, че има кой да брани правата на гражданите или нещата ще останат в ръцете на група авторитарни самозванци, на които управляващите гузно позволяват да са над законите.
Ще видим, едно е сигурно – толерираната полицейщина не е гарант за правата на гражданите в една европейска държава. И рано или късно се завръща като бумеранг върху авторите си.
Кои са членовете на Държавна комисия по сигурността на информацията
