DeFakto.bg DeFakto.bg
Ето и пълният текст на ПИСМОТО до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,
На 9 юни 2017 г. Съветът на Европейския съюз, в рамките наМалтийското председателство, публикува своя Доклад по напредъка относно
предложенията на Европейската комисия за изменения в Директива 96/71/ЕО
относно командированите работници в рамките на предоставяне на услуги.
В тази връзка бихме искали отново да заявим нашата позиция по
направените предложения за промяна на Директивата и изразеното
становище в Доклада на Съвета на ЕС.
Както става известно от цитирания Доклад, на 8 март 2016 г.
Европейската комисия прие предложение за изменение на Директива
96/71/ЕО относно командироването на работници. Предложението
представлява целенасочено преразглеждане на Директивата, с цел
осигуряване на равни условия за доставчиците на услуги и същевременно за
предоставяне на защита на командированите работници. Според Комисията
приетата преди двадесет години Директива вече не отразява адекватно
настъпилите от 1996 г. насам промени и настоящата ситуация на трудовите
пазари, напр., значителното нарастване на разликите в заплащането между
държавите-членки. За нас, командироването на работници е важен принос за подобряване
икономическото сближаване в Европа. Понастоящем, обаче, в много случаи
се използва като инструмент за социални измами и дъмпинг.
КНСБ застава зад предложението на Европейската комисия да се замени
понятието „минимални ставки на заплащане“ с „възнаграждение“, с цел
избягване на социалния дъмпинг и приканва българската държава да вникне
в същността на предложенията за промени в Директивата, които са насочени
към защита на българските работници в областта на предоставяне на услуги в
страните-членки на ЕС.
Ние нямаме обяснение защо, след като се приеха от българската
държава промени в Кодекса на труда през 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г.,
при обсъжданията на предложенията на Европейската комисия за промяна на
Директивата за командировани работници, българските власти остават с
резерв към предложенията на Европейската комисия.
Отхвърлянето на предложението да се заменят „минималните ставки“
на заплащане с понятието „възнаграждение“ за нас е показателно, в смисъл,
че Република България подкрепя принципът на свободата на предоставяне на
услуги с приоритет пред свободата на упражняване на правото на труд в
Европейския съюз и произтичащите от това право на достойно заплащане,
право на безопасни и здравословни условия на труд и т. н., но не трябва да се
забравя, че командироващите дружества, упражнявайки свободата на
предоставяне на услуги на европейския пазар, осъществяват тези услуги
именно чрез труда на командированите работници. За нас това е неприемливо още повече, че с предложената от Съвета на ЕС промяна в чл.
1.3. (жб) от Директивата, която гласи: “ставки на надбавките за покриване
на пътни разходи, разходи за храна и квартира на работниците,
изпратени далеч от дома по професионални причини; тази буква се
прилага изключително за пътуване, храна и настаняване на
командирован работник, когато от него се изисква да пътува от
обичайното му работно място в държавата-членка, в която е
командирован или временно изпратен от своя работодател, до
друго работно място и обратно“ се прави така, че търсеното равно
възнаграждение за командированите работници с работниците изпълняващи
същата работа в приемащата държава губи значението си, ако жилищните или
пътните разходи се приспадат от заплатите, или ако не се изплащат със
същата ставка като тези, които се изплащат на местните работници, изпратени
в други части на територията на приемащата държава.
Също така искаме да отбележим, че срокът от 24 месеца е твърде дълъг
и не отговаря на действителността на сроковете на командироване.
Направеното предложение от Съвета при дългосрочно командироване
над 24 месеца, да се предвижда изключение по отношение на процедурите,
формалностите и условията на сключването и прекратяването на трудовия
договор за командированите работници заплашва да се създаде трета
категория работници, която ще е в допълнение към командированите
работници и мобилните работници.
държави-членки трябва да имат възможност да подават искове
от името на командировани работници в случаи на незаконно и неоправдано
уволнение. Ето защо е важно да не се допуска изключение от принципа за
равно третиране за командированите работници в приемащата държава-
членка след края на 24- месечния срок.
Освен това, ние настояваме в Директивата да се даде по-широк обхват
на приложимите колективните споразумения към командированите
работници. Известно е, че в повечето страни от Европейския съюз заплатите се
определят от социалните партньори чрез сключване на колективни трудови
договори на различни нива – национално, секторно и браншово ниво. За да се
даде пълен смисъл на принципа за равно заплащане на работниците, трябва
да се признаят напълно приложимите колективни трудови договори в
приемащата държава-членка, дори и да не са общообвързващи колективни
трудови договори. Ако се заложи да се прилагат само общоприложимите
колективни договори няма да се гарантира спазването на действително
приложимото възнаграждение към командированите работници след 24-
месечния период на командироване.
Също така позволяваме си да заявим, че за синдикатите и работниците е
добре в Директивата да се запазят разпоредбите относно задълженията на
изпълнителите и подизпълнителите за условията на труд на командированите
работници при изпълнение на договори на подизпълнители.
предишни становища по темата, изпратени до министър Ивайло Калфин,
както и до Жан-Клод Юнкер и министър Зорница Русинова, като се надяваме,
че българската държава ще отрази нашите бележки в рамките на бъдещата
работа, свързана с обсъждане на предложенията на Европейската комисия за
изменения на Директива 96/71/ ЕО относно командированите работници в
рамките на предоставяне на услуги.
Писмото е подписано от Пламен Димитров, президент на КНСБ
