България подкрепи Франция за отмяна на „социалния дъмпинг“*

Промените създават нелоялна конкуренция в ущърб на фирмите от Източна Европа, възмутиха се българските превозвачи

България ще подкрепи Франция за промени в правилата за командироване на работници в ЕС, стана ясно след вчерашните срещи на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов с френския президент Еманюел Макрон във Варна. „Постигаме волята да се ограничим във времето и за една и съща страна, за една и съща работа да се получава една и съща заплата. Когато имаме френски работодатели, които наемат български работници и им заплащат по български цени във Франция – не, не съм съгласен!“, каза Макрон във Варна вчера.

Промените, част от предизборната програма на Макрон, се оспорват от повечето източноевропейски страни и най-вече от Полша и Унгария. Те предвиждат например, ако престоят на работника зад граница надхвърли година, работодателят му да плащат социални осигуровки по ставките на съответната приемаща страна и в съответната приемаща страна. В момента този срок е 2 години.

Поправките биха ударили предимно българските транспортни фирми, които са сериозен играч на европейския пазар. По данни на Съюза на транспортните работници става дума за 70 000 камиона и за около 190 000 шофьори в международните превози. Международният транспорт дава 15-16% от БВП на България, твърдят браншовите организации.

Президентът Румен Радев обаче вчера заяви категорично, че „България е против да се заобикалят правилата и че страната ни е срещу социалния, данъчния и корпоративния дъмпинг“. Тъй като държавният глава остана на ниво декларации, не се разбра къде вижда дъмпинга, особено данъчния и корпоративния.

Премиерът Бойко Борисов бе по-уклончив. Той подкрепи Макрон по принцип, но посочи, че проблемите идват от различните стандарти в ЕС и това може да се преодолее с повече евросредства за по-бедните държави. „Това, което попита президентът Макрон, е трябва ли едни да работят в Европа, да живеят при скотски условия, с по-ниско заплащане, отколкото съответните работници във Франция, Германия и други държави? Отговорът е – не. Само че трябва да се върнем една стъпка назад – да намерим как да се направи така, че по-изостаналите държави, които са били в бившия соцлагер, по-бързо да повишим доходите и нивото на живот в нашите страни, за да не се налага тази миграция“, каза Борисов. Затова според премиера паралелно с тези разговори трябва да вървят и разговорите за кохезионната политика и за повишаване на стандарта на живот.

Борисов посочи, че трябва да се разделят темите за командированите работници и за шофьорите, които са по-особен случай. Той обясни, че предстои различните мнения да бъдат сложени на масата на преговорите и до края на октомври проблемът да бъде решен.

В навечерието на срещата с Макрон Съюзът на международните превозвачи изпрати на Борисов писмо, в което изтъква, че въведените от Франция и други от т. нар. „големи“ държави от ЕС минимални ставки за заплащане на командированите работници вече създават нелоялна конкуренция в ущърб на транспортните фирми от Източна Европа. „А новите мерки, които Франция, Германия, Белгия и Австрия лансират като общо еврозаконодателство, буквално ще унищожат бизнеса ни. Целта е да бъдем изгонени от техните държави, като станем неконкурентни. След това пък старите членки ще вземат нашите шофьори, тъй като имат недостиг“, обяви Йордан Арабаджиев от СМП.

Пакетът „Макрон“ предвижда например българските, полските, румънските и други тираджии на всеки три седмици път да се прибират в родината си, за да почиват. Освен това още след третия ден в друга страна от ЕС на тираджията да му се плаща по нормите за командировки на държавата, в която е влязъл.

Заплахата роди безпрецедентен алианс на транспортните фирми от Източна Европа. Той зададе конкретни въпроси на ЕК, на които и до днес няма ясен отговор: защо изобщо се говори за „командироване“ на шофьори от международния транспорт; как точно ще се изчисляват осигуровките на тираджии, които возят товари в 10, 20 или 28 страни от ЕС, следва ли работниците да бъдат подчинени на местните социалноосигурителни системи на всички държави на командироване? И коя държава ще бъде отговорна за изплащането на пенсията на шофьор, който цял живот кръстосва различни държави от Европа? „Шофьорите са мобилни работници, които са временно в една или друга държава и не се интегрират в нейната трудовоправна система“, посочват от алианса.

Преди дни Business Europe – най-голямата работодателската организация в Европа, излезе с остра позиция, като определи предложенията срещу „социалния дъмпинг“ като „атака срещу единния пазар“. Истинските проблеми са друге – сивият пазар на работници, черните счетоводства, както и високите социални осигуровки и данъци, които правят западните фирми по-неконкурентоспособни, подчертава Business Europe. В страни като Франция и Германия повечето лоши примери за източноевропейски „командировани“ работници, които взимали хляба на местните, всъщност са незаконни практики за избягване на високите данъци и осигуровки, твърди бизнесът.

ОТПОР

Само евродепутатът Ангел Джамбазки направи пред „Офнюз“ изпепеляващ коментар за „поправките Макрон“, които нарича болшевизъм:

„Макрон се опитва да ограничи френския трудов пазар за предприемачи и работници от източната част на Европа. Свободен пазар означава – когато българските превозвачи дадат по-добра цена от френските, българските вземат стоката, доставят я и прибират печалбата. Това е основата на конкуренцията. А превозвачите от източната част на континента просто дават по-добра цена и са по-конкурентни. Да не говорим, че автомобилният парк на полските, унгарските, румънските и българските превозвачи е в пъти по-нов и по-екологичен от този на редица западноевропейски фирми. В България има фирми, чиито камиони са само и единствено стандарт Евро 6. Най-новите. Из Белгия и Франция се карат камиони, които пушат така, сякаш са на дърва и въглища. И забележете – никой на запад от Виена не поощрява фирмите да купуват по-нови и по-екологични камиони.
Българските и източноевропейските превозвачи се проверяват през час от всички контролни органи. За всички разрешителни. За всички документи. За това дали не са надвишили времето за работа. Избирателно. И това е дискриминация и опит за сплашване. Западните – не.
Източните предприемачи с новите камиони могат да проследят шофьора си всяка минута къде е, какво прави, с каква скорост се движи, какъв е разходът му на гориво. Защото са си закупили и инсталирали модерни системи за управление. Местните карат с хартиените шайби. За парлама. Защото никой не ги проверява. Нито за скорост, нито за работно време. А това е лицемерие, двоен стандарт и дискриминация. И нарушаване на ценностите на ЕС“.

СЪПРОТИВА

Полша, която командирова най-много работници в други страни от ЕС, категорично отказва разговор по темата за социалния дъмпинг, което разгневи Макрон. От Варна френският президент пък нападна Варшава, която според него е в международна изолация, и дори изрази мнение, че полският народ заслужава по-добро правителство. Полският външен министър Витолд Вашчиковски веднага реагира и обяви, че Полша изобщо не е в изолация и че Макрон очевидно не следи събитията в Централна Европа. Министърът вчера бе домакин на среща на външните министри на Полша, Румъния и Турция и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. След него се изказа и полската премиерка Беата Шидло, която определи като „арогантно“ изявлението на Макрон.

В Залцбург Макрон успя да разедини Вишеградската група, която до неотдавна бе монолитна в позицията си, че няма какво повече да се говори за командированите работници. В първия етап от източноевропейската си обиколка той се срещна с лидерите на Австрия, Чехия и Словакия, които изразиха готовност за преговори през октомври за промяна в директивата.

За разлика от България завчера Румъния не изрази ясна подкрепа за искането на Макрон за прекратяване на т.нар. социален дъмпинг в Европа, макар да заяви готовност за преговори.

Еманюел Макрон ни обеща да влезем в друг Шенген и в еврозоната

Борисов увери, че България си е написала домашното и е отличник по всички показатели

Френският президент Еманюел Макрон заяви подкрепа за желанието на България да се присъедини към Шенген (когато бъде реформиран) и към еврозоната. България има воля да бъде пълноправен член на ЕС, такава е и волята на Франция, заяви вчера Макрон на пресконференция с българския премиер Бойко Борисов.

Той уточни, че България от 2011 г. е изпълнила всички критерии по присъединяването си към Шенген и „вече трябваше да е негов член“. „България ще участва във вземането на решения по тази реформа, така че, когато влезе в Шенген, да бъде член на един нов Шенген. Искам до края на годината България да започне да участва във всички инициативи в рамките на ЕС и еврозоната, така че да се насочим към повече интеграция. България да е част от вземането на решения по тези теми, а ние с премиера да продължим обмена си и да пресичаме гледните си точки… България е направила избор да бъде член за пример от гледна точка на постигането на стабилност, да работи като пълноправен член, да осигурява външната граница на ЕС. По тези въпроси говорихме днес и ще понесем последствията заедно с моя приятел Бойко Борисов. Благодаря за разговорите, но трябва и да действаме“, каза още Макрон.

„Аз ще подкрепя волята на Борисов България да бъде приета в чакалнята на еврозоната. Това искане е напълно легитимно, за да може да се постигне сближаване и в областта на икономиката и финансите в рамките на еврозоната. Като излезем извън партньорството на думи, трябва да сложим край на границата между Изтока и Запада, а България като пълноправен член на ЕС да се бори и със социалния дъмпинг, и за по-силна интеграция в икономиката и финансите“, отбеляза френският президент.

Борисов каза, че страните членки на Европейския съюз трябва да потърсят компромис за спорните регулации до края на годината. Премиерът обаче призова и за намаляване на напрежението с Варшава и Будапеща. „Полша и Унгария не са ни само приятели, те са и част от Европейския съюз. Навлизането в режим на открита конфронтация носи щети.“

„В България сме се постарали и всеки един критерий сме спазили. Критериите за Шенген – Еврокомисията казва, че са спазени, Европейският парламент също. Искрено се надяваме, че с този нов Шенген в следващите 2-3 месеца да го направим и в следващите 2-3 години България да си заеме мястото. Благодаря за подкрепата за чакалнята на еврозоната“, каза Борисов. Той подчерта, че България и тук е издържала всички стрес-тестове. „Бюджетът ни е в излишък, в първата тройка сме по нисък външен дълг. Стабилен фискален резерв, валутен борд и огромен резерв в Българската централна банка. Направили сме си домашното да не сме в никакъв риск за еврозоната. Твоята подкрепа ще ни е добре дошла“, обърна се свойски към Макрон българският премиер.

ПЛАНОВЕ

Франция търси в момента общи проекти по въоръжаването, тъй като общата европейска отбрана е тяхно бреме заедно с Германия. Това заяви по повод посещението на френския президент Еманюел Макрон бившият външен министър и шеф на Атлантическия клуб Соломон Паси вчера пред Би Ти Ви. При посещението на Еманюел Макрон в България се разбра, че предстои идната седмица български и френски фирми да се срещнат и да водят конкретни разговори за сътрудничество. „Ако имаме дългосрочно сътрудничество с Франция, това ще бъде великолепно. Това, което французите биха могли да поискат, е една военноморска база по Черно море, за което биха могли да бъдат прекрасни партньори“, каза Соломон Паси.

Източник в. Сега