DeFakto.bg DeFakto.bg
Организации отправиха 48 въпроса към 18-те претенденти от квотата на парламента
За кой отбор ще играете, ако бъдете избран във ВСС – за отбора на змиите, за този на пчелите или ще сте рахат? Това е един от общо 48-те въпроса, които неправителствени организации отправят към 18-те кандидати за членове на новия Висш съдебен съвет от квотата на парламента.
За авторите и посланията
Конкретното питане е от Съюза на одиторите от Сметната палата с председател Ангел Ангелов и впечатлява с алюзиите си, заимствани от знакови реплики на факторите в настоящия съвет (някои от тях ще останат такива и в бъдещия).
Първоизточник на „змиите“ и „пчелите“ е главният прокурор Сотир Цацаров. В края на март на поредно скандално заседание на съвета, тръгнало от протестно писмо на Николай Бареков срещу недопускането му на лекцията на Лаура Кьовеши в Съдебната палата и пренесло се обичайно към Лозан Панов и опозицията във ВСС, Цацаров се обърна към Соня Найденова с обобщението: „Пчелата се труди, труди и умира, змията сменя кожата си и позицията си.“ Кои от ВСС са трудолюбиви, а кои със змийски нрав си остана загадка.
„Рахатът“ пък е творчество на представляващия ВСС Димитър Узунов, в уловено от журналисти негово откровение към магистрати от Хасково. Конкретно Узунов бе споделил, че за разлика от предни години, когато да си член на съвета е било „истинско удоволствие, рахат“, сега не било така и ако го знаел, той щял да се замисли дали да си остави рахата в Сандански.
Репликите и на двамата се запомниха не само заради зрелищността – извадиха наяве отношението на авторите им към работата и мисията на ВСС, към колегите и към собственото им участие в съвета. За това отговорите на кандидатите за нови кадровици ще са любопитни.
Съюзът на одиторите от Сметната палата е поставил общо 31 въпроса, Българският институт за правни инициативи (БИПИ) и Съюзът на съдиите в България (ССБ) – по 6, от Института по пазарна икономика (ИПИ) са отправили 5 питания.
Правната комисия на парламента е насрочила за 7 септември изслушването на 18-те претенденти за 11 места във ВСС от тяхната квота. После следва гласуване в пленарната зала, като този път за избор се иска квалифицирано мнозинство от поне 160 гласа „за“.
Обструкции към 11 претенденти
Както е известно, депутатите от различни политически сили номинираха 11 кандидати за съдийската колегия на ВСС (ще изберат 6) и 7 за прокурорската колегия (квотата им е за 5).
Номинираните за съдийската колегия са: адвокатите Мирослав Джеров (от Георги Марков от ГЕРБ), Боян Новански (от Волен Сидеров и патриотите), Ангелинка Николова (от Веселин Марешки и „Воля“) и Нели Виодорова (от независимия Ангел Исаев); върховните съдии Вероника Имова и Боян Магдалинчев (от ГЕРБ), Марина Михайлова и Диана Хитова (от БСП); съдиите от столичния апелативен съд Стефан Гроздев (от ДПС) и Даниела Марчева (от БСП); Драгомир Кояджиков от апелативния спецсъд (от БСП).
Претендентите за прокурорската колегия са: районният обвинител на Пловдив Гергана Мутафова и окръжният прокурор на Бургас Калина Чапкънова (предложени от ГЕРБ), Маринела Тотева от ВАП и Светлана Бошнакова от ВКП (номинации на БСП), Пламена Апостола от националното следствие, в момента шеф на столичните следователи (предложена от ДПС), зам.-апелативният прокурор на София Йордан Стоев (от Волен Сидеров и патриотите), Владислав Томов от РП-Варна (издигнат от Веселин Марешки и „Воля“).
А от Съюза на одиторите на Сметната палата изрично заявяват обструкции към 11 от претендентите, като за двама от тях те били „под условие“. Становището на организацията, разбира се, нито е меродавно, нито може да се приема безкритично, някои от недоволствата им изглеждат дори несъстоятелни. Но са част от публичния процес на избора.
Кои са нехаресваните? За зам.-председателя на ВАС Боян Магдалинчев от съюза заявяват, че е „повече от спорен кандидат откъм интегритет и добри управленски практики“ и обявяват издигането му за „дързост и цинизъм“.
Стефан Гроздев еднозначно е определен като „скандален кандидат“, с добавката, че срещу него има толкова общоизвестни факти, че поясненията са ненужни.
Обструкциите срещу Драгомир Кояджиков, Владислав Томов, Йордан Стоев, Калина Чапкънова и Маринела Тотева са, че не са завършили Юридическия факултет на Алма матер СУ „Св.Климент Охридски“.
Нели Виодорова е определена като „неподходяща“ заради участието й в управата на Националното бюро за правна помощ, което не съдействало активно за осигуряване и заплащанена правна помощ на ниво подзаконови актове. Светлана Бошнакова пък е с обструкции, понеже била част от „скандалния“ екип на Инспектората към ВСС начело с Ана Караиванова.
„Под условие“ е становището за Гергана Мутафова и Пламена Апостолова. Отношението на съюза към Мутафова зависело от това дали ще разсее съмненията за „съпричастност към актовете на управата на Асоциацията на прокурорите, с които е допуснато външно и чуждо финансиране на сдружението“. За Апостолова се настоява да отговори на съмненията „за незаконен произход на лично и семейно имущество над 1 млн.лв. за последните 10 г., установено от декларациите й пред Сметната палата“.
И похвали за 11 от кандидатите
Все пак, издигнатите от депутати кандидати са не само критикувани, но и хвалени. От сайта на НС става ясно, че ощо 18 становища в подкрепа на 11 от тях.
Рекордьор по похвали е Гергана Мутафова с 4 положителни становища – от Асоциацията на прокурорите, Института по европейско право, Българското училище за политика „Димитър Паница“, Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив. Част от тях вече бяха огласени, основно организациите подчертават професионализма на Мутафова, стремежа й да е в крак с времето и стандартите на Европа, добрите резултати на районната прокуратура в Пловдив под нейно ръководство.
С по 2 изпратени положителни становища набъбват червените точки за Светлана Бошнакова, Марина Михайлова, Пламена Апостолова.
Подкрепа за прокурора от Върховната касационна прокуратура Светлана Бошнакова са изразили окръжната прокуратура и окръжният съд в Кюстендил, както и главният съдебен инспектор Теодора Точкова. Магистратите от Кюстендил отбелязват, че тя е извървяла последователен, дълъг и впечатляващ професионален път в съдебната власт – започнала е като съдия, дълги години е прокурор, била е член на Инспектората. Заявяват, че Бошнакова е почтен и опитен професионалист. Теодора Точкова привежда цифри – по време на работата си в Инспектората кандидатката е извършила над 40 планови проверки, занимала се е с над 300 жалби срещу мудно правосъдие, произнесла се е по над 1000 сигнала, отправила е предложение за тълкувателно решение на ВКС.
Съдията от Върховния административен съд Марина Михайлова е подкрепена от Националната асоциация за обществена защита и от ректора на Варненския свободен университет Галя Герчева. Неправителствената организация отчита независимия съдийски поглед на Михайлова и вглеждането й в европрактиката при решаването на различни казуси. От ВСУ заявяват, че тя се ползва с авторитет сред техния академичен състав и изтъкват докторската й дисертация по процесуалните аспекти на конфликта на интереси.
За Пламена Апостолова са се обявили от Камарата на следователите и от Софийската градска прокуратура. Статовищата им също вече станаха публично известни – отбелязват подобрените резултати на столичните следователи, откакто ги ръководи кандидатката, както и извървения от нея път в кариерната стълбица на третата власт.
Неправителствената организация „Асоциация Деметра“, работеща по проблемите на половото насилие застава зад Калина Чапкънова. И заявява, че откритият в Бургас център за подкрепа на жертвите на сексуално насилие се дължи в голяма степен на окръжния прокурор на града.
Ректорът на Варненския свободен университет е изпратила подкрепа и за зам.-председателя на ВАС Боян Магдалинчев. Изтъква, че той е утвърдено име в правната общност и забележителен професионалист, зает с решаването на едни от най-сложните административни дела.
Деканът на Юридическия факултет на ВСУ Петър Христов е изпратил становище за прокурора от Върховната административна прокуратура Маринела Тотева. Като казва, че нейните актове за оспорване на незаконосъобразните действия на изпълнителната власт са добра основа да обучението на студентите.
Подкрепа от Колежа по туризъм в Благоевград са получили Йордан Стоев и Стефан Гроздев.
За Йордан Стоев оттам заявяват, че винаги е откликвал на техните покани за лекции по въпросите на стопанските и документни престъпления, за измамите.
Стефан Гроздев пък е похвален за „непрякото участие“ в учебния процес на колежа – при подготовката на студентите по казуси за туристическото обслужване, хазарта и други били използвани решения на съдебни състави, председателствани от него.
Съдията от Върховния касационен съд Диана Хитова е подкрепена от адвокатския съвет на колегията в Сливен.
Адвокат Нели Виодорова получава похвалите на Асоциацията на жените адвокати към столичната колегия.
Въпросите
Питанията на БИПИ, ССБ и ИПИ към 18-те претенденти са интересни, но вече обявявани.
Така от БИПИ искат от кандидатите да им отговорят как се е стигнало до тяхната номинация, кой (според тях) ще е водещият критерий при избора им – техните качества или предварителното квотно партийно разпределение, какво ще направят за повече евростандарти в правосъдието.
От ССБ настояват за оценка на мандата на действащия съвет особено при защитата на независимостта на третата власт, настойчиво се интересуват от възгледите на кандидатите за осигуряване на прозрачно и предвидимо кариерно развитие и за критериите при избор на председатели на съдилища и техните заместници, както и за дисциплинарната практика. Питат също какво биха направили кандидатите, ако работата във ВСС влезе в пълен разрез с техните убеждения и представени концепции.
ИПИ задава въпроси за конституционния модел на съдебния съвет и специално за числеността на парламентарната му квота, изисква оценка за стореното от действащия ВСС по „Яневагейт“ и „ЦУМгейт“.
Съюзът на одиторите на Сметната палата търси отговори от кандидатите дали е редно, според тях, над четвърт век избраният главен прокурор да не е „от кариерата“, питат и за възгледите им относно търсенето на отговорност на обвинител №1 от независим прокурор, например такъв към Сметната палата.
Страстите по избора на новия ВСС не са случайни – освен че Еврокомисията обяви, че ще го наблюдава под лупа и го превърна в част от условията за прекратяване на мониторинга, какви ще са новите кадровици в идните 5 години е най-важно за гражданите на България.
