Последни новини
Home / Законът / Страсбург обяви: Работодателите не могат да следят безгранично частния живот на служителите си в интернет

Страсбург обяви: Работодателите не могат да следят безгранично частния живот на служителите си в интернет

Defakto.bg

Румънските власти са нарушили правото на личен и семеен живот на румънския гражданин  Богдан Михай Барбулеску, който през 2007 г.  е бил уволнен след проследяване на кореспонденцията му в интернет. 

С 11 на 6 гласа  Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург  по делото делото  „Барбулеску срещу Румъния”  отсъди, че  националните власти не са защитили правата на уволнения жалбоподател и са нарушили чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава правото на личен и семеен живот, както и тайната на кореспонденцията.

Правото на зачитане на личния живот и на неприкосновеността на кореспонденцията продължават да съществуват, дори и да са ограничени доколкото е необходимо“, е записано в  решението на Страсбург. И още –  Работодателите могат да налагат ограничения на служителите си при използване на интернет, електронна комуникация и социални мрежи в работно време, но частният социален живот на работното място не може да бъде сведен до нула.  

Решението обявява също, че налаганата санкция трябва да е  съразмерна.  Първата мярка срещу съгрешилия служител трябва да бъде устно предупреждение, а уволнението да бъде санкция за непрекъснато повтарящи се нарушения или сериозно нарушаване на правилата за професионално използване на интернет, отбелязват съдиите.

Европейският  съд беше  сезиран от 38-годишния румънски инженер Богдан Михай Барбулеску.  Той е бил уволнен от работодателя си  през 2007 година, след като са били наблюдавани  електронните му съобщения, а компанията решила,че той е използвал пощата й за  лични цели в нарушение на вътрешния правилник. Служебно задължение на Барбулеско било да  създаде акаунт в Yahoo Messenger, за да отговоря на запитванията на клиентите.

Барбулеску протестирал срещу шпионирането на неговите комуникации от работодателя  с твръдението, че е жертва на нарушаване на правото на личен живот и лична кореспонденция.   Той отрекъл да е злоупотребявал със служебната си поща, но получил препис от 45 страници от своя кореспонденция, състоящи се от съобщения, които е разменял с брат си и с годеницата си по лични въпроси, като някои от съобщенията били от интимен характер.

Румънските съдилища отхвърлили исковете му, отсъждайки, че поведението на работодателя е било разумно и че наблюдението на комуникациите е било единственият начин да се установи дисциплинарно нарушение.
Най-напред ЕСПЧ потвърди този подход през януари 2016 година, утвърждавайки възможността работодател да наблюдава ползването на интернет в компанията в рамките на дисциплинарна процедура.

Барбулеску обжалва и съдът реши да преразгледа решението си, като съдиите изградиха мнение след като на 30 ноември 2016 година изслушаха  аргументите, изложени от френското правителство и от Конфедерацията на европейските синдикати, привлечени по искане на съда като трети застъпници.

Според тях  съдът трябва да защитава правото на личен живот, в противен случай има опасност служителят да бъде постоянно следен на работното си място, което противоречи на съблюдаването на човешкото достойнство. Интернет връзките на предприятието са предоставени на служителите за професионалните им дейности, а наблюдението позволява на работодателя да защитава компанията от кражба на данни, компютърни вируси и неразрешена употреба. Наблюдението обаче трябва да е регламентирано и служителите да са информирани за това, според френската позиция. Работодателят няма право да има достъп до лични файлове извън присъствието на служителя и трябва да има разрешение от съда, за да установи данни за провинение, а за нарушаване тайната на кореспонденцията може да се носи наказателна отговорност.

В заключение съдът постановява, че констатацията за нарушените права на жалбоподателя сама по себе си е достатъчно справедливо удовлетворение за неимуществените вреди, които е претърпял и не му присъжда обезщетение.  Решението на 17-членната Голяма камара е задължително за 47-те страни членки на Съвета на Европа, чиито подходи до момента за подобни случаи са много различни. Уеднаквяването на практиката е един от резултатите, които се очакваха от  европейските синдикати и държавите, регламентирали наблюдението в интернет.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Специализираният съд прекрати съдебния процес срещу Арабаджиеви и спря наказателното производство срещу тях

В разпоредително заседание специализираният съд прекрати процеса срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви заради ред нарушения, …

Задържаха зам.министър на екологията за участие в престъпна група за внос на отпадъци

Заместник-министърът на околната среда Красимир Живков и още петима души са задържани за 24 часа по …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.