DeFakto.bg DeFakto.bg
За приликите и разликите между кандидатите Георги Чолаков и Соня Янкулова
Ще има ли в понеделник избор на нов председател на Върховния административен съд? Тази дилема мъчи магистрати, коментатори, наблюдатели, та даже и членовете на Висшия съдебен съвет, от които зависи отговорът.
„Надявам се да има”, заяви пред De Fakto Георги Колев, чийто наследник начело на ВАС ще се избира на 11 септември. Оставяйки вратичка и за друг вариант.
Може и да има, но не е сигурно, реагираха ред кадровици, до които се допита De Fakto. И отказаха категорични прогнози, признавайки – в навечерието на отговорния вот върху него тегне голяма въпросителна. И вероятно всичко ще се решава в последните часове.
Наблюдател на избора е и Брюксел – в последния си доклад Еврокомисията категорично даде да се разбере, че вотът е от ключово значение за съдбата на мониторинга върху правосъдието и вътрешния ни ред.
Както е известно, претендентите за поста на един от „тримата големи” в Темида са двама и двамата съдии от ВАС – шефът на второ отделение на съда Георги Чолаков и съдията от седмо отделение Соня Янкулова. Чолаков, безспорно припознат от Георги Колев и като „негов” кандидат, бе издигнат от мнозинството в пленума на ВАС – възможност, дадена със законовите промени от м.г. и използвана за първи път в контекста на така желаното съдийско самоуправление. Янкулова, също предложена от колеги, но загубила битката с Чолаков в самия ВАС, бе номинирана от трима членове на Висшия съдебен съвет – Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Соня Найденова от т.нар. „революционно малцинство”. Две от тези дами – Ковачева и Карагьозова също са съдии от ВАС.
А тегнещата въпросителна върху предстоящия вот не е кой от двамата претенденти може да го спечели. Този отговор е ясен отнапред – ако има победител, ще е Георги Чолаков, еднозначно сочат предварителните сондажи. Проблемът е дали той ще събере необходимите по закон 17 „за” в 25-членния Висш съдебен съвет.
Такава е разстановката на силите, уви, не заради качествата на кандидатите (и двамата са професионалисти, е преобладаващото мнение, но и в ред неща се различават помежду си), а според актуалната аритметика. С други думи проблемът не е КОЙ, а ДАЛИ.
Диспозиции и прогнози
Обичайното за отиващия си състав на Висшия съдебен съвет разделение на „мнозинство”, за чийто център се сочи главният прокурор Сотир Цацаров, и „малцинство” около председателя на ВКС Лозан Панов (по същите сочения), в случая е разколебано, смятат кадровици.
Конкретно: „опозицията”, събираща обичайно 6 гласа в съдийската колегия (Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Юлия Ковачева, Галина Карагьозова, Камен Иванов) и между 8 и 9 гласа на общите заседания на пленума на ВСС (изброените плюс Юлиана Колева, Елка Атанасова и нерядко Магдалена Лазарова от прокурорската колегия) този път надали ще е единна в предпочитанията си към някого от двамата претеденти. Очаква се твърдо зад Соня Янкулова да застанат освен номиниралите я три дами още Калин Калпакчиев и Лозан Панов. За Юлиана Колева е известно, че познава Георги Чолаков от съдийското и адвокатското си битие в Сливен, оценява го високо и най-вероятно ще го подкрепи. Камен Иванов заяви пред De Fakto, че неговият вот не е предопределен – ще реши след изслушването на кандидатите на 11 септември. Какво ще правят Атанасова и Лазарова предстои да видим.
Във всички случаи „малцинството” в този избор явно не събира 9 гласа, които да блокират вота за Георги Чолаков. Защо 9? Защото при общо 25 във ВСС, 9 неподкрепящи фаворита провалят нужните гласове от 17 „за” успешен вот.
По-любопитното е друго – и твърдо „мнозинство” май не се очертава. Пробивът би могъл да дойде от страна на представляващия ВСС Димитър Узунов, отдавна спряган като претендент за шеф на Върховния административен съд, чиято номинация за поста не се случи в последния момент. Оттогава Узунов се е затворил, станал е по-обидчив и докачлив и не споделя твърде с колеги какво смята да прави, казват членове на ВСС. А той не е сам, има своя кръг ог приятели в съвета – в случая и двама-трима стигат, за да няма избор.
И още – противно на предварителните очаквания, Сотир Цацаров категорично е отказал да дава „насоки” за гласуването в понеделник, се чува откъм прокурорската колегия на ВСС. На първото й следваканционно заседание на 7 септември на знакови питания като: „И какво ще правим на 11-и?”, обвинител №1 срязал интересуващите се – той нямал намерение да се меси, съдиите да си решавали.
Липсата на отговор също е отговор, е известно отдавна. Още повече, че гласуването в понеделник ще е електронно, едновременно, с три опции: „Подкрепям Георги Чолаков”, „Подкрепям Соня Янкулова” и „Не подкрепям никого”. Последната опция явно ще е решаваща.
Спомени, спомени
Ситуацията започва да наподобява онази от есента на 2014 г., когато настоящият ВСС се озова пред първия си опит да избере нов председател на Върховния касационен съд на мястото на Лазар Груев. Кандидатите отново бяха двама, все от съда и на еднакви позиции – зам.-председателите на ВКС Павлина Панова и Таня Райковска. И, макар очаквано да спечели повече гласове от Панова, Райковска не постигна нужното мнозинство от 17 „за”.
При втория опит, в който освен отново номинираната Павлина Панова в състезанието влезе Лозан Панов от Върховния административен съд с предварително ясна подкрепа на мнозинството, бе избран Панов. А сега номиниралите и подкрепилите го публично и горко се каят, че били сбъркали – с поведението си новият шеф на ВКС хич, ама никак не оправдал очакванията им! Поуката от „онзи” вот може също да тлее в редиците на отиващия си вече съвет.
Върнем ли се по-назад в годините, напъплят спомени за няколкото неуспешни опита да се излъчи наследник на първия председател на ВАС Владислав Славов, приключили успешно едва след консенсусното помежду властите издигане на един кандидат – тогавашния депутат от НСДВ Константин Пенчев, бивш съдия.
Приемникът му Георги Колев, наистина, спечели от раз – бе единствен кандидат, като дойде от председателското място начело на Софийския градски съд. Властовият консенсус при него изначално се оказа налице.
Какво ще стане, ако в понеделник изборът за ВАС не се състои? Процедурата ще стартира отначало и може и да не приключи до края на годината. Във всички случаи вотът ще е в ръцете на новия Висш съдебен съвет (чието окончателно попълване от парламента предстои). Мандатът на Георги Колев пък изтича през ноември и тогава той задължително ще напусне поста. А ВСС ще назначи и.ф. до избора на титуляр. Няма пречка в новата надпревара отново да участват и старите претенденти, но вероятно ще се появяват и нови. Отдавна за поста във ВАС се спрягат и други имена – като това на Радостин Радков, сега шеф на Административния съд в София-град и на Марио Димитров от ВАС (бивш зам.-министър на правосъдието в екипа на Антон Станков). А може да се появи и претендент, който няма нищо общо със средите на административното правосъдие, но да компенсира тази липса с пределна вярност и доверие от страна на управляващите. За тази опция – кандидати, дал Господ!
Какво ще стане, ако ВСС събере мнозинството от 17 „за”? Процедурата за избор на „тримата големи” приключва с президентски указ и съветът изпраща на „Дондуков”-2 своето решение. Първия път държавният глава не е обвързан с този избор и може да го върне на ВСС. При повторно направено предложение за същия кандидат президентът не може да откаже назначението му. Ако в понеделник съветът излъчи победител, няма очевидно основание президентът Радев да откаже назначението му, смятат правници.
Претендентите – единодушни в едно, разминаващи се в друго
На фона на разгорелите се страсти (несправедливо) останаха настрана вижданията и концепциите на двамата кандидати за развитието на Върховния административен съд, а и за правосъдието изобщо.
Концепциите им са публикувани на страницата на ВСС, а прочитът им откроява сходства в открояването на ред проблеми, но и ред различия по тяхното решаване.
Като наболял проблем и Чолаков, и Янкулова отчитат натовареността на ВАС, както и неравномерното разпределение на делата между 28-те първоинстанционни административни съдилища у нас.
И двамата заявяват необходимост от преуреждане на процедурата по приемането на тълкувателни решения от върховния съд – друга основна негова дейност, както и на преразпределение на материята по различните отделения на ВАС.
Дават заявки за публичност, прозрачност, независимост – всеки по своему.
Разминават се в средствата за постигане на предвидимост на правосъдието, достигането му до обществото и спечелването на доверие.
Седем въпроса и към двамата са отправили от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), част от които намират своите отговори в концепците. Неправителствената организация иска мнението на претендентите дали е нужна реформа в съдебната карта на 28-те административни съдилища; настоява за коментар на последните предложени промени в АПК с оглед достъпа на гражданите до правосъдие; иска отговор как кандидатите ще защитават независимостта на Темида начело на ВАС, а и като членове по право на Висшия съдебен съвет; интересува се от готовността им за използване на медиацията в административния процес за сключване на позволеното от закона споразумение –практика, трайно разпространена в ред държави от ЕС.
Други настояват ВСС да прекрати изборната процедура „поради липса на легитимност осъществява важни избори”.
Георги Чолаков: Научен съм да работя под напрежение!
Биографията му е известна – възпитаник на СУ „Св.Климент Охридски”, започва кариерата си в районния съд в Котел, където става и председател, прехвърля се в РС-Сливен, където също е председател, после отива в адвокатурата. При създаването на административни съдилища през 2007 г. печели конкурс за АС-Сливен, командирован е в административния съд София-област, отново напуска и стана нотариус в Балчик. През 2012 г. чрез „външен” конкурс е назначен във ВАС, впоследствие оглавява Второ отделение на съда, занимаващо се с дела по Закона за устройството на територията, кадастъра и имотния регистър, законите за митниците, за акцизите и др.
Като основна цел Георги Чолаков посочва – ще работи за утвърждаването на ВАС като институция с висока степен на обществено доверие. И още: „Чрез личното си поведение ще настоявам за поведение, основано на професионален интегритет, почтеност и съблюдаване на етичните правила”.
Заявява: практиката ми в РС-Котел и РС-Сливен ме научи да работя под напрежение. И пояснява – в Котел е бил изправен пред предизвикателството да „изчисти” огромен брой дела за кратко време, престоят му в Сливен е съвпаднал с бума на поземлената реформа и обжалванията на решения на поземлените комисии.
За битието си във ВСС казва – горд съм, че ръководеното от мен отделение е с най-малко противоречивата практика във ВАС. Как го е постигнал? Първо предварително обсъждали с колегите спорните казуси, а след формирането на общо становище всеки съдия го спазвал, макар това не е законово и нормативно регламентирано, обяснява кандидадът.
Чолаков се обявява за ефективна оценка на натовареността на съдиите от ВАС, която да не почива само на броя на разгледаните и решени дела, дава изрична заявка да работи за допълнителни социалнти придобивки като условия за труд, но и за почивка.
По отношение на тълкувателната дейност на ВАС казва, че според него, трябва да се възобнови изоставената практика всяко искане за тълкуване да се разпределя на двама докладчици на противоположни становища, за да могат съдиите информирано да постановят решение. Ще въведе и ясни правила кога с тълкуването се заемат всички от ВАС и кога казусът отива в общото събрание на една от двете колегии. Смята за належащо да се преуреди и разпределението на делата по отделения.
По ключовия въпрос за натовареността Чолаков вижда уреждането на проблема законодателно, конкретно чрез внесените и минали на първо четене в парламента промени в АПК за промени в подсъдността на административните дела.
Отделя място и на публичността – вижда я в ежеседмична информация до ресорните журналисти за делата и събитията във ВАС от обществен интерес, както и в срещи с тях за изясняване на значими проблеми.
Етичната комисия на съдийската колегия на ВСС дава справка, че срещу кандидата е имало две проверки по сигнали в звеното „Антикорупция” на СГП, приключили с отказ за образуване на досъдебно производство. Имало е и две жалби от един и същи подател по един и същи повод във ВСС за процесуални нарушения по дела, по които не са установени данни за нарушения на Етичния кодекс на магистратите.
За отбелязване е активната подкрепа за Георги Чолаков, заявена в 9 становища от административните съдилища в Сливен, София-област, Благоевград, Стара Загора, от районния и окръжния съд в Сливен, от адвокатския съвет в града, както и от съдебни помощници и служители във ВАС. Натрапва се аналогия – мощно „за” от почти всички административни съдилища само преди месеци бе отбелязал кандидадът за член на ВСС Светлозар Рачев, доскорошен председател на административния съд-Габрово. Учудващо, при прекия съдийски избор той не влезе в новия съвет, а сред причините се сочеше и впечатлението на магистратите за дирижирана подкрепа.
Соня Янкулова: Независимост се отстоява и доказва всеки ден!
Соня Янкулова е съдия от кариерата, завършила СУ, преминала последователно през СРС, административното отделение на СГС, във Върховния административен съд е от създаването му. Зам.-министър на отбраната в кабинетите „Сакскобургготски” и „Станишев”, зам.министър на вътрешните работи при министър Михаил Миков. Отличена от съдебните репортери за „Юрист на годината” заради „особеното мнение” по делото за отнетия на лиценз на КТБ – Янкулова бе на категоричната позиция, че акционерите и вложителите могат да го обжалват пред ВАС, но остана в малцинство. Дипломиран магистър по право на ЕС, с куп международни квалификации.
Като основна цел в концепцита си сочи постигането на качествено и ефективно правосъдие. Подчертава: „Съдийската и институционална независимост не е нещо, дадено веднъж завинаги по силата на закона. Тя е състояние на всеки съдия и на съда, която ежедневно трябва да се отстоява и доказва на обществото, за да може то да ни вярва”.
Янкулова също определя като основен проблем натовареността на ВАС и неравномерното разпределение на делата в административните съдилища в страната. Но предлага свой възглед по проблемите.
За подсъдността пред ВАС е категорична: крайно време е за законодателна оценка кои актове наистина са за върховния съд. Безспорно, смята тя, ВАС е съдът за актовете на министрите, но само за онези, с които се осъществява политиката на ведомствата, сиреч властта (сега върховните съдии се произнасят включително по всички заповеди за уволнение, подписани от министър).
В същото време Янкулова е критична към оставянето на ред дела за разглеждне само на една инстанция , без „втори” съд и заявява: ще поставя за обсъждане пред колегите от ВАС да се въведе „подбор за допустимост” до касационно обжалване на такива казуси, което е и национална, и европейска практика.
Заявява че, стане ли председател, въпросът за разпределение на материята по отделения първо ще се обсъди от общото събрание на ВАС. На подобно обсъждане със съдиите и със „заинтересованата общественост” ще постави и правилата за тълкувателната дейност, включително за определяне на докладчици. Обявява се категорично против сегашната забрана състави на съда да искат тълкуване от ВАС, макар че могат да отправят такива искания към Конституционния съд.
Любопитна и повече от актуална е по проблема за „обезличаването” на съдебните решения на ВАС откъм лични данни, сиреч за публичността. Въпросът се нуждае от ясна и точна нормативна регламентация, недопустимо е съдебната практика да стане неразбираема и неизползваема от граждани и колеги, категорична е Соня Янкулова. И сочи – системата за обезличаване в момента създава уникални съкращения като „Република Б.”, „Дело М.”, „Храм-паметник А.Н.” и куп други парадокси.
Сериозно предизвикателство е решаването на проблема с неравномерното натоварване на 28-те административни съдилища, но решението му в момента не е в закриването на част от тях, смята кандидатката. Нека първо системата се тества чрез законодателна промяна на местната подсъдност, смята тя. А после, след анализ на ситуацията, вече да се мисли за реформа на картата.
Сигнали и жалби срещу Янкулова няма. За нея етичната комисия на ВСС заявява, че е впечатлена от „изградения и наложен авторитет на подготвен, организиран, отговорен и умеещ да мотивира с дейността и личността си магистрат”.
В последния момент становище в подкрепа на Соня Янкулова са депозирали двама доктори по административно право – д-р Деяна Марчева, главен асистент в департамент „Право” на Нов български университет и д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Те заявяват, че Янкулова е съдия с авторитет, доказала нееднократно своята независимост и разпознаваема в обществото със своите съдебни актове и последователната си позиция за защита на правата на човека и върховенството на закона.
