Defakto.bg
Мутренските времена могат да се върнат, предупреди шефът на Камарата на ЧСИ Георги Дичев
Ако част от миналите на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) станат факт, съдебното изпълнение на практика ще бъде ликвидирано – голяма част от канторите на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) ще затворят и ще се върнат мутренските времена.
За това предупреди председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев (на снимката) пред журналисти. Случва се преди разглеждането на проектите за ГПК за второ четене в правна комисия, а после и в пленарна зала. Възраженията на частните изпълнители са основно към поправките, предложени от омбудсмана Мая Манолова и внесени от БСП и „Воля“.
Ние не сме поканени на обсъжданията в парламента, каза Дичев. Но бе категоричен – в момента канторите на частните изпълнители работят в нетърпима обстановка, длъжниците сипят обиди и заплахи, заявяват, че „няма да платят, защото така казаха по телевизора“. Ако това продължава, канторите ще спрат да работят, каза той.
В началото на юли парламентът прие четири проекта за ГПК – на ГЕРБ, БСП, Обединените патриоти и „Воля“.
Сред лансираните от Мая Манолова предложения бяха длъжниците да могат да обжалват оценката на недвижимите имоти, за да не се продават жилищата им на безценица, да няма запор на заплати и имущество за дълг от 100 лева. Тя настоя за намаляване на таксите на ЧСИ, както и за въвеждане на правилото сборът от всички такси да не надвишава размера на задължението и длъжникът да не дължи такси, когато плаща в срока за доброволно изпълнение
Омбудсманът получи силна гражданска подкрепа за предложенията си. По-скептично реагираха от ВКС и от Висшия адвокатски съвет. Тяхната позиция е, че приемането на промените трябва да бъде предшествано от сериозна научно-практическа дискусия на 10-тата година от действието на новия Граждански процесуален кодекс.
Какви са аргументите и опасенията на ЧСИ?
Изпълнителното производство ще блокира
Обжалването на действията на ЧСИ е доведено до крайност, смятат те. Дичев посочи, че обжалването на оценката е била сред най-големите промени в отменения ГПК и при неговото действие България многократно е била осъждана в Евросъда в Страсбург, включително и заради проточването на изпълнителния процес с години. „Безсмислено е в съда да върви процес, който да определя пазарната стойност на вещ, тъй като до приключването му цените на пазара вече ще са променени“, заяви шефът на Камарата на ЧСИ. Нещо повече – по делата масово ще се появят близки на длъжниците „трети лица“, които ще твърдят, наддавачите ще обжалват предхождащи и влезли в сила действия, и това ще блокира с години всеки изпълнителен процес, при който се осребряват вещи, обяви Дичев.
Неприложимост
Неприложимо е предложението да се блокира имущество само в размера на задължението, то може да доведе и до абсурди, смятат ЧСИ. Онагледиха с пример – по дело за катастрофа, причинила смърт, съдът е присъдил 20 000 лв. обезщетение на близките на жертвите, но виновникът има само една секвестируема вещ, луксозен автомобил „Порше“. Ако промените в ГПК станат факт, този човек ще продължи да кара скъпата си кола, без да плаща своето задължение, защото е „малко“.
Масовите дългове стават несъбираеми
Ограничението сборът от всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението ще доведе до несъбираемост на най-масовите дългове, обяви още Георги Дичев. Тук влизат задълженията към общини, съдилища, издръжка на деца и др. Например – община е наложила глоба от 20 лв., но разходите по нейното събиране надхвърлят тази сума и никой няма да се занимава с това. „Прекият отрицателен ефект е за бюджета, косвеният – длъжниците разбират, че могат да не плащат“, обобщи Дичев.
Промените в тарифата на ЧСИ не спасяват гражданите
Таксите на ЧСИ, от които 20 % винаги са ДДС, са най-малкото перо от размера на всяко задължение по изпълнителното дело, заявяват от Камарата. Юрисконсултските възнаграждения., адвокатските хонорари и държавните такси пред съда в пъти ги надхвърлят, каза Георги Дичев.
Посочен бе пример с разноските на длъжника при плащане на 100 лева дълг в срока за доброволно изпълнение. Държавната такса на съда е от 25 до 55 лева, юрисконсултското възнаграждение (общо пред съда и ЧСИ) е от 300 до 1000 лв., пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лева. Така длъжникът ще плати общо поне 325 лева, ако отпадне таксата за изпълнителя. С нея сумата ще е 335 лева. А ако в това производство участва не юрисконсулт, а адвокат с хонорар от 650 лева (минимумът за явяване общо пред съда и ЧСИ), тогава длъжникът ще плати 1055 лв. без таксата за ЧСИ и 1065 лв. с нея.
Даваме само пример, не атакуваме адвокатите, чиято професия дълбоко уважаваме, направи уговорката Дичев. ЧСИ обаче са категорични – юрисконсултските възнаграждения, които отиват не при явяващите се в производствата юристи, а при техните работодатели, трябва да отпаднат.
Отпадането на таксата при погасяване в срока на доброволното изпълнение не е в полза на гражданите, то обслужва корпоративните интереси на „силните“ – монополисти, застрахователи, финансови институции, защото те могат да си позволят да погасят веднага целия дълг, предупреждават изпълнителите. Рескрикцията обаче ще накара ЧСИ да не предприемат нищо, докато не изтече срокът за доброволно изпълнение, а междувременно длъжниците могат да укрият имущество и пари.
Въвеждането на таван на таксите на ЧСИ също е от полза за кредитните милионери и силните финансови структури – освен че ще плащат по-малко, изпълнителите няма да искат да събират техните задължения. ЧСИ носят неограничена материална отговорност, а делата с голям финансов интерес създават най-много рискове и проблеми, е мотивът на частните изпълнители.
А когато оправомощените по закон „събирачи“ се оттеглят, идва ред на други „момчета“.
Край на независимостта
Предлаганите в проектите промени в състава на дисциплинарната комисия на ЧСИ отварят широко вратата за намеса на изпълнителната власт, алармират още от Камарата. Става дума за предложението квотите в наказващата комисия, които досега бяха поравно разделени между Камарата на ЧСИ и Министерството на правосъдието, сега да са в съотношение 1/3 към 2/3 в полза на МП. Това ще ни превърне в служители на министъра на правосъдието с възможност за влияние какво, кога и как от съдебното решение да се изпълни, опасяват се изпълнителите.
Контрапример: Страсбург осъди Словения за действия на ЧСИ
Европейският съд по правата на човека в Страсбург може да бъде залят от дела на българи, пострадали от частни съдебни изпълнители, обяви омбудсманът Мая Манолова след среща с председателя на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Гуидо Раймонди на 30 юни т. г.
От април т. г. е в сила осъдително решение срещу Словения за това, че за малък дълг от 170 евро е продадено на половин цена жилището на гражданин на Словения, като държавата е осъдена на близо 85 000 евро обезщетение за това действие.
Омбудсманът е получил пълната подкрепа на Гуидо Раймонди за подетата от нея кампания за ограничаване на извънредните правомощия на частните съдебни изпълнители у нас, в контекста на вече съществуващата практика на Европейския съд, съобщи пресслужбата на институцията.
DeFakto.bg DeFakto.bg
