DeFakto.bg DeFakto.bg
„За“ гласуваха 102 народни представители, 19 бяха „против“, а 90 се въздържаха.
Независимо от изхода от гласуването законопроектът ще бъде изпратен за нотификация в ЕК, съобщи агенция Фокус.
От БСП предложиха изисквания за присъствие на минимум 70% мляко и млечни продукти, произведени в България; за месото и месните продукти- минимум 25%, а за пилешкото минимум 50%.
При неизпълнение на задължението за осигуряване на български продукти се предвижда имуществена санкция в размер на до 10% от годишния оборот от групата, по отношение на която изискването не е изпълнено. Вносителите предложиха събраните суми от санкции да постъпват във Фонд „Земеделие“ за подпомагане на местното производство.
В представянето на мотивите народният представител от БСП Светла Бъчварова, че от 2016 година българските земеделски стопани получават субсидии за обвързана подкрепа, за които трябва да произвеждат определено количество продукция и тя да е реализирана. „Искаме сивият сектор да изчезне, производителите да реализират продукцията си, а не им осигуряваме равен достъп до пазара“, коментира тя. Според нея ако тази тенденция продължи, обвързаната подкрепа няма да има никакво значение и средствата ще бъдат загубени. По време на дебатите Петър Кънев от БСП посочи, че двойният стандарт при храните го има, българските стоки са трудноконкурентни на западните стоки и трябва да се намери решение.
Валери Жаблянов даде пример с уникалния монопол на немските търговски вериги у нас, който не може да бъде пробит от родните производители, ако законът не застане зад тях. За съжаление, тези които създават основните принципи в ЕС, първи ги нарушават в свой интерес, каза той.
Депутатът от БСП Цветан Топчиев заяви, че промените не засягат движението на европейски стоки на пазара, а целят да се предлагат повече български стоки. Георги Станков от ГЕРБ обясни, че предлаганите промени не могат да изпълнят целта да стимулират предлагането на български стоки, а въвеждат ограничения в избора на потребителя. Делян Добрев от ГЕРБ обясни, че браншовите организации са против законопроекта. Според него той ще доведе до дефицит на стоки и по-високи цени. „Искате сами да си налагаме санкции, да си наложим ембарго, това звучи абсурдно“, заяви депутатът от ГЕРБ.
Остана без отговор въпросът защо другите страни от ЕС умеят да защитят своето производство, без това да пречи на свободния пазар, а България не съумява да направи това.
„Предупреждаваме гражданите, че предстои сериозно увеличение на такса смет,
предупреди Дора Янкова от левицата по повод промените в Закона за местните данъци и такси, с които се въвежда принципа „замърсителят плаща“.
Независимо,че в зала стана ясно, че проектът поставя повече въпроси от отговорите, които дава, промените бяха подкрепени с 112 гласа „за“, 38 гласа „против“ и 33 „въздържали се“. Вносител на законопроекта е Министерски съвет.
Според мотивите принципът „замърсителят плаща“ представлява финансов стимул, както за лицата да намалят количеството на генерираните отпадъци, така и за общините – да оптимизират разходите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. Предлага се водеща основа за определяне размера на такса смет да бъде количеството на битовите отпадъци. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 януари 2019 година.
По време на дебатите народният представител от БСП Дора Янкова обясни, че парламентарната група ще се въздържи или ще бъде против, защото кметовете предупреждават, че таксата смет ще се вдигне. „Чух, че кметът на Димитровград е изчислил, че в селцата таксата смет ще се вдигне 10 пъти“, коментира тя. Дора Янкова се обърна към ГЕРБ и заяви, че са обещали данъците да не се увеличат, затова големият проблем, ако приемат промените, чисто политически си е техен. „Предупреждаваме гражданите, че ще се увеличи такса смет, общините не са готови да създадат такава организация“, заяви тя.
Менда Стоянова от ГЕРБ обясни, че общините трябва да бъдат по-гъвкави, като никой не ги задължава да приемат една основа за прилагане на мярката за такса смет и тя може да бъде и комбинация. „Необходима е сериозна подготовка на общините, в законопроекта е предвидена 1 година. Имаме призив от общините този срок да се удължи“, посочи Стоянова и допълни, че между четенията ще се разгледа това предложение и всякакви други конструктивни предложения по механизма за образуване на разходите в план-сметката от битови отпадъци. Манол Генов от БСП попита Менда Стоянова, ако е кмет на Пловдив как ще преброи хората в кв. „Столипиново“, как ще определи размера на таксата и как ще я вземе.
„Това е голям пропуск в закона, не може всички да плащаме, а някои да не плащат“, заключи Генов.
