Калоян Топалов пред De Fakto: Има опасност „парашутист“ да оглави Софийски градски съд

Броени минути, след като ВСС гласува оставката на председателя на Софийския градски съд Калоян Топалов, той даде интервю специално за De Fakto.

– Много неща се чуха за вашата оставка, г-н Топалов, вие на няколко пъти се опитахте да обясните мотивите си, но останахме с впечатлението, че се сърдите на колегите си  и на системата, че са ви оставили сам?  

• Не, сърдене няма в никакъв случай. Има едно разочарование, не само в мен, но и в целия екип. Защото когато поехме съда имаше вълна на недоволство, на протести, на едно говорене от страна на съдиите, каквото не е характерно по принцип за гилдията. Поемайки съда си мислехме, че това ще бъде тласък, в който не участваме само ние, а една по-голяма група хора, на които ние ще можем да разчитаме, знаейки каква огромна работа ни чака.

   На приказки ни подкрепяха всички, реално – никой

Впоследствие се оказа, че този обем от работа е в пъти по-голям. Не предполагахме в какво състояние се намира СГС, но не получихме подкрепа от нито един от „протестърите“, които бяха на барикадата. Това е моето разочарование. И то за пореден път потвърждава и мнението ми, че като цяло в България обичат повече да говорят, отколкото да действат, защото нещоправенето винаги е свързано с проблеми, а хората не искат да си ги създават проблеми. Последиците са, че тези хора гледат да уредят собствените си кариери, най-често в някакви горни инстанции.

– Под протестъри фигури от системата като Лозан Панов и опозицията във ВСС ли имате предвид, от тях ли не получихте подкрепа?

• Не, говоря за колегите от съда, но и за тези ВСС.  Защото при избора на двама от заместник-председателите на съда имаше инсинуации и интриги, които се създадоха и от това „малцинство“ включително. Така че у нас, в екипа, има разочарование, което сме споделяли помежду си. Защото само говоренето не води до никакви резултати. Важно е тук, в калта какво се случва.

Съдът не е Солунската митница – хванеш ли я, да си тръгнеш само ако зорлем те изритат

– В тази връзка напускането по средата на мандата не е ли безотговорно от ваша страна? 

• Не, защото напускам, след като съм свършил цялата работа, за която бях избран, и която беше изложена в концепцията ми. Дори в момента си пиша отчета и той ще може да бъде съпоставен с набелязаните от мен в концепцията цели. Ще може да се види какво е свършено и дали има нещо, останало несвършено.

Смея да твърдя, че съм направил много, много повече, отколкото съм обещал. Оставям съда в момент, когато всички приказки, че съм под някакъв натиск губят смисъл, това е най-спокойният период за СГС за последните две години и половина. Аз съм от хората, които не се интересуват от поста, не ме интересуват славата, медиите и съм го доказал. В момента, който аз приключа със задачите си и с работата си, не виждам своето място вече на този пост. За съжаление много хора не вярват на това, защото гледат от собствената си камбанария и си мислят, че СГС е Солунската митница и хванеш ли я, не я пускаш, докато зорлем не те изкарам.

– Тези съмнения са обосновани, подозренията за алъш-вериш с правосъдието  често витаеха около Софийския градски съд. А пък вие казвате: тръгвам си,  свърших си работата, оставям СГС в спокойна обстановка – може ли тя изобщо да е спокойна на водораздела между два състава на Висшия съдебен съвет, г-н Топалов?

• Има нещо символично в съвпадането на оставката ми с края на мандата на действащия ВСС.

– Нарочно ли изчаквахте финала на този мандат?

• Да приемем, че просто така се е получило.
• –Да погледнем в бъдещето – кого виждате като свой наследник, който да продължи тази политика на управление на ключовия за страната съд, за която вие получихте множество похвали, особено тези дни?
• Не е моя работа, а съм последният човек, който дава рецепти кой да бъде следващият председател на СГС. Единственото, което мога да споделя е, че като оставим всичките шумотевици около моята оставка, включително и днешното обсъждане, показващо за пореден път пълната импотентност на този ВСС..
• – Кадровиците ще ви се разсърдят!
• Повтарям – абсолютна импотентност, защото във ВСС се захванаха с проблеми, каквито в Софийския градски съд нямаше, а имаха толкова реални и належащи проблеми, с които дори и не тръгнаха да се захващат. Но да оставим оценките настрана.

Никой не е говорил със заместниците ми някой от тях да стане и.ф. председател

За мен е учудващо и тревожно, че изобщо не се поставя въпросът кой ще изпълнява функцията на председател на СГС след 2 октомври до избора на титуляр, т.е. за човека, който ще направи прехода между сегашното постоянно ръководство и бъдещото такова. За мен най-нормално би било този въпрос вече да е на дневен ред, особено щом и днес ВСС е отчел колко много е направено в Софийския градски съд, макар и да не ми гласуваха тиквен медал. Е, щом всичко е така добре, най-нормалното би било изпълняващ функциите да стане някой от моите заместници, който е спомогнал СГС да се върне там, където му е мястото. Доколкото знам обаче с никой от оставащите четирима заместници не е разговаряно.

– Защо това ви тревожи?

• Защото липсата въобще на говорене кой ще бъде и.ф. председател оставя едно съмнение, че това може и да е човек отвън. А това на свой ред навява подозрения за договорки и може би за връщане на времената преди нас. Не мога да намеря друго обяснение. За мен е смущаващо написаното в медии, че членът на прокурорската колегия на ВСС Ясен Тодоров, след като е разбрал за моята оставка, се бил обадил на председателя на САС Даниела Дончева, за да се поинтересува какво става и дали съм си комуникирал с нея или не. Сериозно ли ви звучи член на прокурорската колегия да се интересува кой ще поеме ръководството на един съд? Знаейки миналото и кръга, към който принадлежи г-н Тодоров, плюс липсата на всякаква информация кой евентуално би бил предложен за и.ф. председател, няма как да не се усъмня, че се договаря някой, който е извън сегашния ръководен екип на СГС.
• – Предложението за и.ф. трябва да направи председателят на Софийския апелативен съд, нали?
• Точно така. И не случайно споменавам, че член на прокурорската колегия й се обажда да се интересува и сам гордо го заявява. Връщайки времето назад и съпоставяйки отделни факти за мен възникват въпроси, на които още няма отговор.

Спомнете си само 7-8 месеца назад, когато в малко по-различна ситуация Софийският районен съд остана без абсолютно никакво ръководство и в моите правомощия беше да посоча изпълняващ функциите. Тогава аз приложих по аналогия правилата за избор на председател, свиках общо събрание на съдиите от СРС и им казах: „Изберете вие, защото този човек ще ви управлява вас. И този, който посочите вие, аз ще го предложа“. Така и направих. Е, после ВСС не се съобрази с мен и си избра свой човек.

Не искам тиквен медал от този ВСС

• – Не допускате ли, че забавянето се дължи на факта, че няма как да започнеш да подбираш и.ф. преди да има гласувана оставка на титуляря?
• Не, това са несериозни неща, поне трябваше вече да бъдат водени предварителни разговори за изпълняващ функциите. На 2 октомври, тоест след 5 дни СГС остава без председател. Ако има извънредно заседание на ВСС в петък или понеделник, тепърва ли ще се провеждат разговорите? Ако, разбира се, те вече не са проведени, но задкулисно.
• – Нима няма и трети вариант – при липса на предложения временното изпълняване на функциите да бъде поето от заместника по старшинство?
• – По действащия закон няма такава възможност. Изрично е посочено, че и.ф. се определя с гласуване на съдийската колегия по предложение на председателя на горестоящия съд. Да, на практика всичко може да се случи, но то няма да е в съответствие със закона и би се поставил въпроса за легитимността на актовете, постановени от този изпълняващ функциите председател.
• – Виждате ли – напускате и се появяват куп проблеми и тревоги, далеч не всичко е безоблачно, както твърдяхте.  
• Ако аз съм единствената гаранция за законосъобразността и за независимостта на съдебната система, просто не си заслужава, по-добре да я закрием. Съдебната система не се състои от мен или от зам.-председателите, не се състои и само от съдиите, а от всички работещи в нея и всеки трябва да понесе отговорността и да изнесе на гърба си своята част от тежестта, за да върви системата в съответната посока. Не можем да разчитаме непрекъснато някой да носи вместо нас, да работи вместо нас, а ние, мишкувайки, да пишем по форумите, да недоволстваме и след това да търсим оправдание за успехите или неуспехите винаги извън себе си, а в някой друг. 
• – Защо нарекохте недадената ви от ВСС награда тиквен медал?
• Защото тя сама по себе си не означава нищо, особено от този ВСС. Аз съм благодарен, че не ми гласуваха личен почетен знак, защото би било висша форма на лицемерие този ВСС след всичко, което се е случило и всичко, което се е случвало въпреки него, да вземе да ми благодари.
• – Къде отивате след 2 октомври, г-н Топалов?
•  След малко си отивам вкъщи да си видя децата и да си почина.

P.S. След приключването на интервюто, на страницата на ВСС излезе съобщение за извънредно заседание на кадровиците в последния ден от мандата им – на 2 октомври. В него няма точка за гласуване на и.ф. председател на Софийския градски съд.