Коен Ленартс, председател на Съда на ЕС: Демокрацията изисква тиранията на мнозинството да бъде избегната

Defakto.bg

Демокрацията изисква тиранията на мнозинството да бъде избегната. Много е лесно едно правителство с мнозинство да посегне на демокрацията с мотива, че си е спечелило изборите. Такава демокрация няма бъдеще. Едно правителство на мнозинството може да гради демокрация,  ако действа в свободно публично пространство,  в което има демократична опозиция,  свободен печат и свободно образование,  независими съдии и съдилища.

Това  заяви в едночасова лекция председателят на Съда на Европейския съюз  Коен Ленартс.  Речта му бе произнесена  в препълнената зала  „Средец” на хотел Балкан, в която се проведе конференция   „Прилагане на правото на ЕС в периода  2007-2017 г.“. Нейни организатори са  Висшия  адвокатски съвет и  „Българската асоциация за Европейско право”.   

Коен Ленартс  е в  България заедно с българските  съдии в Съда на  Люксембург  Александър Арабаджиев, който е и председател на асоциацията за европейско право,  и Александър Корнезов.  Тук бе и проф. Евгени Танчев, който е нашият  генерален адвокат в Съда.

Модератор на конференцията бе и  председателят на ВАдвС Ралица Негенцова.  На форума присъства Екатерина Захариева – вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи,  зам.председателят на НС Явор Нотев и много юристи и специалисти в областта на европейското право.

Събитието е организирано в рамките на програмата за  отбелязване на 60 години от подписването на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Римските договори) и 10 години от приемане на България за член на Европейския съюз.   Програмата на конференцията е пряко в изпълнение на идеята за обединяване усилията на българската правна общност по въпросите на европейското право и популяризиране законодателството и съдебната практика на институциите на Европейския съюз.

Лекцията на Коен Ленартс, изговорена, без да чете, носеше послание,  че Европейският съюз трябва да се разширява, за да стане Европа една голяма зона на свобода и демокрация.  Изключително важно е България и Румъния да влязат в Шентен, заяви той. Посочи солидарността като ценност на съюза.  “ Някои политики оставят впечатление у държавите -членки, че едни печелят, а други губят“. Балансът на интереси  в съюза е много по-сложен отпреди 30 години, когато всички държави членки са били в икономически възход, каза той.  Не подмина и ролята на адвокатите за правото на ЕС – именно те поставят пред съда различни проблеми, които чрез решенията усъвършенстват материята.

Институциите на ЕС  трябва ежечасно и добросъвестно да защитават демокрацията и човешките права. Това е и  основна роля на Съда на ЕС, който прилага и тълкува правото на Съюза, каза високият гост и  илюстрира мисията на Съда в Люксембург с примери от практиката му.

Даде любопитен пример с едно от решенията, с които съдът е  отключил тайната  на съвещанията на министрите в Съвета.  По конкретен повод  британската „Програма за достъп до информация” е поискала  Съвета на ЕС да обяви разговорите на министрите  за конкретно решение.  Получили категоричен отказ, защото оповестяването означавало  членовете на Съвета да не могат да се споразумяват по конфликтни въпроси. Така казусът попада най-напред в Общия съд , който отменя решението на Съвета и казва:  Демокрацията изисква отчетност, а за да има отчетност трябва да се знае кой какво прави. И още: Членовете на Съвета се отчита пред националните парламенти, но националните парламентаристи  не знаят позициите на своите министри, защото всичко това е под секрет.  „Нашият съд потвърди решението на Общия съд, защото тайните не могат да легитимират демокрацията в ЕС. ”,

З а важната роля на Съда в областта на човешките права е показателно и решението му в дигиталната  сфера от 2014 година. Тогава Съдът  обяви за невалидна директивата за трафичните данни, която позволяваше на властите  достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите под предлог за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.  Съдиите обявиха прилагането й за невалидно, защото  „сериозно нарушава  фундаментални права“ и  предлага твърде малко предпазни мерки за защита на личната неприкосновеност, създавайки усещането, че „личният живот е обект на постоянно наблюдение“.  Ние отменихме тази директива, защото без никакви гаранции,  допускаше заради  „игла в купата сено” да се нарушават повсеместно гражданските права, каза председателят.

В същия контекст той припомни, че именно Съдът в Люксембург  отряза  Европейската комисия,  която бе приела,  че системата  за лесен достъп до личните данни в САЩ (по онова време), е приемлива.  „По този начин съдът участва в задълбочаване на защитата на основните права”, коментира Ленартс

Българското дело за дискриминация срещу  ЧЕЗ, една относително банална история,  обаче стана  повод за общоевропейски дебат в държавите членки,  даде пример гостът за многообразието от проблеми, които решава Съдът на ЕС.  През март 2015 г. Съдът определи като етническа дискриминация в България поставянето от ЧЕЗ на голяма височина на електромерите в ромските квартали.  „Дори ако се установи, че в този квартал има злоупотреби с електромерите, описаната практика изглежда несъразмерна спрямо двете си цели – да гарантира сигурността на електропреносната мрежа и надлежното отчитане на потребената електроенергия, обяви още съдът.

След лекцията Коен Ленард бе посрещнат на Дондуков 2 от  президента Румен Радев. Разговорът, на която е присъствал и българският съдия в Съда Александър Арабаджиев. Разговорът е бил свързан  с прилагането на правото на ЕС у нас през изминалите десет години членство на България в Съюза. Както и политиката на сближаване между отделните държави членки и необходимостта от справедливост и сигурност за всеки европейски гражданин.

 Време е България  да удари по масата за демографските предизвикателства

Александър Корнезов  този път се изказа „не толкова, като съдия” , по думите му, а като  гражданин на ЕС.  Разказа, че наскоро попитал свой близък от Ямбол каква е равносметката му за десетте години, откакто България влезе в евросъюза. Той отговорил: „Младите ги  няма, училищата и къщите пустеят”

„Свободното движение е едно от най-големите постижения, но и един от най-големите проблеми на ЕС и държавите-членки се опитват да намерят разрешение“, каза Корнезов. Добави, че  правото на ЕС не позволява т. нар. социален туризъм.

Смята, че  ЕС има само не само компетентност, но и задължение да предприеме мерки за демографските предизвикателства. „Но политическият и юридическият дебат се води само от едната страна на уравнението. България може да постави този проблем на масата“, заяви българският съдия в Общия съд на ЕС.

Александър Арабаджиев също говори за солидарността и принципа на равенство между държавите в евросъюза. „В ЕС градим заедно общо бъдеще и е важно да се чувстваме солидарни един към друг, но и еднакво длъжни, еднакво отговорни“, заяви той. И посочи, че България трябва да е част от динамиката на дискусията за обновлението на съюза.