Последни новини
Home / Избрано / Третият постоянно действащ ВСС – без особен оптимизъм

Третият постоянно действащ ВСС – без особен оптимизъм

Defakto.bg

Мила Георгиева, Център за приложно-правни изследвания и практики, бивш прокурор

Вчера,  03.10.2017 г.,  встъпи в длъжност третият пореден състав на постоянно действащия ВСС, избран по нови правила  и с разделение на състава му в две колегии – съдийска и прокурорска.

За пореден път  съветът е натоварен с очаквания за промяна, за повишаване на  ефективността, прозрачността, предсказуемостта в дейността на съдебната система и в крайна сметка за завоюване на изгубеното обществено доверие. За съжаление новите правила за избор не допринасят с нищо за повишаване на управленския му капацитет. ВСС  отново е сбор от магистрати, като този път в състава му има само с един адвокат на собствено основание. Всички  членове са с опит в правораздаването и нито един  от тях с управленски опит и квалификация. Работата в две колегии, прекият избор на магистратската квота и 2/3 мнозинство  на парламентарната не предпоставят силен управленски орган.

В сложната икономическа реалност, съдебната система  поглъща огромен  и непрекъснато нарастващ бюджет, обратно на  прогресивно намаляващото обществено доверие. Тази диспропорция, подсилена от  дефицита на справедливост прави неотложни спешните мерки по  подобряване на дейността й.

Затова анализът на новите условия, при които е избран встъпващия  състав ВСС  и особено парламентарната му квота, не е достатъчно да се  разглеждат статично и с оглед критиките към един или друг от членовете му.  Анализите  на ВСС трябва да са в посока на  видимо липсващия цялостен управленски ресурс, който за съжаление няма да може да придвижи българското правосъдие в желаната посока. Опасявам се, че ще се запази за дълго време негативният ефект от противоречивата съдебна практика, от  некачественото досъдебно и съдебно производство, от сериозните проблеми в приложението на европейското право, от повече или по-малко видимите корупционни практики и в крайна сметка от съдебния произвол, който не липсва.

      ВСС е управленски,  а не правораздавателен орган.

 

Една от причините за тези опасения  е всеизвестният, конституционно установен факт, че ВСС не е правораздавателен,  а управленски орган. Въпреки това в  състава на парламентарната квота са избрани главно магистрати,  а не академични кадри и юристи- управленци, познаващи правно-управленските процеси, специалисти по държавно право,  имащи капацитет да преподредят приоритетите в дейността на Съвета и да я насочат пряко към цялостното управление на системата.  Явно няма да наблюдаваме възстановяване на конституционната формула,  при която съдебната система следва да работи ефективно като третата съставна част на държавното управление, осъществяваща правосъдието, прилагаща законите, в които правителствата и народното събрание влагат политики за развитие и устойчивост на обществото и защита  на гарантираните от държавата права на  гражданите.  ВСС ще продължава да се бори с текущото  дребнотемие – разпределение на дела,закриване и откриване на съдилища и пр.

Този дефицит на кадри в състава му,  с опит в държавното управление и знания извън процеса на правоприлагането ще запази за дълго дисбаланса в дейността на трите съставни части на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна, които видимо си взаимодействат,  но в противоречие с конституционното разделение, размивайки границите помежду си.

В изслушването пред правната комисия,  кандидатите един след друг говореха по въпросите на съдебния мениджмънт -разпределение на дела, съдебна карта, дисциплинарните процедури, разпределение на средства, материално-техническа база и пр. Нито един от тях не засегна въпросите по  невралгичната тема за България  – цялостно реформиране на съдебната система с оглед повишаване на ефективността й, както и минимизиране на дефицита на справедливост, който де факто е общоевропейски проблем.  Е, вярно е, че никой и не ги попита, а представянето им бе сведено на няколко минути. И все пак.

Управлението на съдебната система е по-широко понятие от съдебния мениджмънт.   Това неразбиране взаимстваме  от Европа.  ЕК ни оценява  по правилата  на страните с утвърдена демокрация без да съобразяват основни факти, че в изминалите 27 години България променя политическата система. Чрез съдебната система протича, както разграждането на икономическата база на социализма, така и изграждането на нова.   Огромни потоци от дела  по реституционните закони, приватизацията и пр.,  и бум от дела по  скоростно развиващите се  дялове от правото, свързани с новите икономически условия, претоварват системата.

В допълнение на  това, динамичният законодателен процес по приемане на  нови  правни конструкции и периодични, частични законови промени, създават условия  за противоречива практика и непредсказуемост в дейността на съдебната система. Като прибавим и  проблемите в последните десет години   от прякото действие на европейските регламенти и обвързващия характер на директивите, чието приложение е объркващо и нееднозначно, българската съдебна система е в голяма беда от липсата на механизми за наблюдение и анализиране на собствените си познаване.

Професионалният опит на  така избраните членове от парламентарната квота не дава оптимизъм, че ще последва тласък в дейността на ВСС по посока компетентно търсене и намиране на основните проблеми и градирането им във времето  по степен на важност.

Поредната селекция на парламентарната квота продължава да доказва дефицитите  на НС в правната област и разрушителното действие на установилото се правило – това което не знаем, значи не съществува.

По своята конституционна същност,  ВСС е своеобразен „сонар“ на съдебната система.Той трябва да е актуално информиран за всички проблеми и управлението на системата в национално разгърнатата й  структура. Едновременно с текущото администриране на съдебната система като триединен, системен орган, трябва  във всеки един момент да следи за отклонения от конституционното си задължение еднакво да  прилага законите. ВСС трябва своевременно  да изпраща обратна информация към законодателната и изпълнителната власт при  констатирани неадекватност и противоречия в правната уредба на определени обществени отношения, за несъотносимост  на предвидените санкции, неясноти в редакцията на определени текстове и пр. Като управленски орган, ВСС трябва  да има отговор на повтарящите се и ново-появяващи се проблеми, които компрометират правосъдието като цяло.

Тези дефицити частично биха могли да се минимизират от  съставите на ВКС и ВАС. За съжаление, преди да потърсят възможности за дълбочинна реформа, касационните съдилища, в своите компетенции не са изградили  механизми за наблюдение и  недопускане на противоречива съдебна практика. Особено тревожно е, когато тя се поражда от дейността на различните състава във върховните съдилища.

  Разделените магистратски колегии

Новият ВСС започва работа при действието на промените, от които се създадоха съдийска и прокурорска колегии. По правило поредицата от проведени реформи винаги са били натоварени с очаквания и чувство на гордост,че с всяка една законодателна промяна въпросите на системата са най-после решени.Нито една политическа сила до момента обаче не  намира сили да се обърне назад и да направи ревизия на  резултатите от собствените й реформи. Няма политически оценки на партиите за съотношението между преследвания резултат при проведените реформи и реалния ефект от действието им.

Казвам това  защото не е основание за пълен оптимизъм разделянето на съдийската и прокурорската колегии. В някои отношения по въпроси от спецификата на съдийската и прокурорска дейност това разделяне е позитивно. Независимостта на съдебната система обаче е в пряка зависимост от невъзможността магистратите да бъдат лесно и произволно  уволнявани. Нужна е солидна  бариера, през която ръката на отмъщението на засегнатите интереси няма да ги докосне. Това е особено задължително за защита от корупционния капитал, който  пропорционално с увеличаване на  финансовия си ресурс  засилва натиска си  върху цялото държавно управление.

Разделянето на колегиите показва, че новата формула за гласуване изисква минимум 6 гласа за уволнението на  прокурор или следовател,  и  8 гласа за уволнението на съдия при предходния минимум от 13 гласа. Този недомислен механизъм нагнетява   страх у магистратите. Все по често това усещане се споделя, както от съдиите така и от прокурорите. Изплашените съдии  и прокурори са по-скоро опасни отколкото професионално дисциплинирани. Като се прибавят  поредица от строги уволнения за едни и разочароващата  и необяснима щедрост за други, този механизъм   разрушава вътрешния климат, снижава доверието в собствената професионална среда, засилва страховете. Нека не забравяме,че магистрат, който е несигурен за собствената си правна защита, не може да има куража ефективно да отстоява правото, закона и справедливостта. А недоверието на магистратите в българското правосъдие е опасна тенденция с непредвидими във времето последици.

Не бива да се  пропуска и фактът,  че прокурорската колегия е изцяло формирана от прокурори и следователи, които са били на пряко подчинение на главния прокурор. На върха на тази колегия стои най-овластената в държавата фигура  и е трудно да се предположи, че ще наблюдаваме сблъсък на мнения и отстояване на каузи.

Ситуацията, в която се намираме поставя поредица от въпроси с повече от един отговор,  но безпощадният съдник – времето ще покаже плюсовете и минусите. Оставаме  с крехка надежда за възход на българското правосъдие.

 

About De Fakto

Проверете също

Окръжна прокуратура Перник: Министрите Петя Аврамова и Нено Димов са отговорни за водната криза в града

Министрите на регионалното развитие Петя Аврамова и на околната среда и водите Нено Димов са …

Колективен иск на 83 граждани срещу НАП се завъртя по столични съдилища, петима от ВКС и ВАС решават кой да го гледа

Колективен иск срещу НАП за теча на лични данни заради пробив в системата, се завъртя …

Един коментар

  1. Абсолютната истина за истинската същност на ВСС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.