На 10-та година от новия ГПК: А сега накъде? (допълнена)

Представители на цялата правна общност се събраха на конференция, организирана от адвокатурата

„Днес е добър ден за българската правна общност. Събрали сме се с  добри намерения и дай боже да стигнем до добри балансирани решения!“- това обяви членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова при откриването на научно-практическа конференция, посветена на проблемите и промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Поводът – на 10-та година от приемането на новия ГПК е време за равносметка. (Законът бе обнародван на 20 юли 2007 г. и е в сила от 1 март 2008 г.).

Форумът, организиран от адвокатурата, се проведе в парламента. А като „трети съучастник“ (по израза на шефа на правната комисия Данаил Кирилов) бе посочен зам.-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов, който оглавява Гражданската колегия. Разбра се също, че намеренията за провеждането му датират от април 2016 г., но се реализират сега. Все пак навреме – освен кръглата годишнина, на първо четене в пленарна зала вече минаха пет проекта за промени в ГПК, а в правната комисия започнаха дебатите за второ четене.

В зала „Изток“ на НС се събраха министърът на правосъдието Цецка Цачева, председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова и членовете на ВАдС, както и много защитници, Красимир Влахов и върховни съдии, Данаил Кирилов и почти всички членове на правната парламентарна комисия, шефът на Камарата на ЧСИ Георги Дичев и съдебни изпълнители, директорът на НИП Миглена Тачева.  Тук бяха и „доайените на процесуалната доктрина проф. Анелия Мингова и проф. Валентина Попова“ (представени от Валя Гигова).

Да чуем и да предложим

Днес бихме искали да чуем становищата на представителите на всички правни професии и да предложим на законодателя възможни решения, обяви Ралица Негенцова. Напомни, че адвокатите всеки ден са в съдебна зала и имат непосредствени впечатления как се прилага и тълкува ГПК.

Гражданският процес е математиката в правото, обяви Данаил Кирилов. За това досега депутатите проявявали „плахост“ да достигнат до окончателни решения за промени, но вече имало нужда от тях. „Разчитаме да ни дадете идеи, решения, да ни помогнете, а ние ще си понесем отговорността“, заключи Кирилов.

Много или малко са 10 години?

За 10 години новият ГПК вече е претърпял 25 изменения, отчете правосъдният министър Цецка Цачева. Зададе въпроса много или малко е това време за генерални изводи и си отговори – това не може да се каже еднозначно.

Цачева напомни и какви са били очакванията при приемането на новия процесуален кодекс, сред които ускоряване на производството и приключването на делата в разумни срокове, повишаване на капацитета на съда и на качеството на съдебните актове, нарастване на общественото доверие в съдебната система.

Справедливост или бързина и други проблеми

Преклузиите на права относно факти и доказателства, проблеми с неприсъственото решение, във въззивното производство и касацията, отмяната на влезли в сила решения са темите в първия ден на конференцията.

В изложението си адвокат Ивайло Костов, асистент по граждански процес в СУ „Св.Климент Охридски“ разкритикува разпоредбата на чл. 133 от ГПК, в която след изтичането на срока за отговор се прекратява правото на ответника да прави възражения по същество и то на етапа на предварителната подготовка на делото в първоинстанционното поризводство. Според него моментът, в който да се преклудира правото на страните да сочат нови факти, трябва да е съобразен с доклада по делото. „Постановяването на справедливо решение и бързината в процеса не са ценности от еднакъв порядък“, категоричен е адвокат Костов. Но в момента законът е дал предимство на бързината.

За проблемите в уредбата на неприсъственото решение, което е и окончателно, говори доцент Татяна Градинарова, която е и адвокат. Очерта като наложително по-детайлното мотивиране на неприсъствените решения, за да може поне страната да разбере за какво е осъдена. Наблегна и на неудачни решения с призоваването. Темата бе доразвита и от съдия Борислав Белазелков от ВКС, който подчерта, че липсва обща уредба на връчванията в ГПК. Ако ще се правят промени в тази насока принципно трябва да се изясни първо какво може и трябва да установи призоваващият орган и едва след това какво да прави във всяка ситуация, бе категоричен той. Според него първо трябва да се установява дали лицето, което се търси, изобщо е откриваемо на адреса, написан в призовката, а ако живее там – по кое време може да бъде намерено.

Според проф.Анелия Мингова касационното производство също се нуждае от преуреждане, включително чрез формулиране на нови критерии за достъп до последната инстанция в гражданския процес.

Страстно за касацията

Очаквано, дебатът се острасти (много възпитано и изцяло в рамките на добрия тон),  щом стигна до проблемите с факултативната касация, въведена преди 10 г. с новия тогава ГПК.

Принципно, проф.Мингова даде положителна оценка на промяната, но предложи някои промени. Например като възможен нов критерий за достъп до касация посочи отклоненията от задължителните решения на Съда на ЕС в Люксембург, както и от тълкувателно решение на Конституционния съд.

Други нейни предложения за преуреждане на достъпа до третата инстанция са служебен почин на ВКС при селекцията на жалбите (при установяване на сериозни нарушения във въззивното решение, които обаче са „изключени“ от контрола по ВКС), както и допускане на касационната жалба ако дори и един от тримата членове на състава е гласувал „за“.

Тези идеи донякъде отекнаха и в изложението на зам.-председателя на ВКС Красимир Влахов. С уточнението, че всичко, което казва, е споделена от него и от колегата му Дария Проданова (ръководител на Търговската колегия на ВКС) позиция, която не ангажира нито съда, нито двете колегии, Влахов даде красноречива статистика и на свой ред очерта няколко проблема.

Въведеният с новия ГПК селективен подход не е довел до чувствително намаляване на разгледаните по същество касационни дела, нито е разтоварил от работа гражданските и търговските съдии, категоричен бе той.

Представените от него данни бяха общи за Гражданската и Търговската колегии на ВКС. Така за първите 6 месеца на 2017 г. са постъпили 2885 искания за касационно обжалване, допуснати са 490 от тях, т.е. 19 % (близък до достъпа отпреди). В същото време само от старта на новия ГПК досега са постановени 91 тълкувателни решения на двете колегии срещу 212 за цялото време на действие на стария ГПК, т.е. за над 50 години. С други думи, тълкувателната дейност чувствително се е активизирала, което е положителен резултат.

Проблеми обаче има, призна Красимир Влахов. И сред тях открои факта, че достъпът до касация в момента зависи освен от преценката на конкретния състав (което не е дисциплиниращ фактор), така и от способността на страните да формулират важни за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпроси (основание по чл. 280, ал.1, точка 3).

Според Влахов и Проданова трябва да се въведат и абсолютни основания за допускане на касационното обжалване (включително разнобой с решенията на СЕС), както и ангажиране на въззивния съд при формулирането на обуславящите изхода на делото правни въпроси. Те настояват в ГПК да се формулира ясно разграничение между граждански и търговски дела на етап касация. Обобщено: има нужди от промени, но нека не се зачертава изцяло селекцията в касационното производство.

Доцент Боряна Мусева, преподавател в СУ и адвокат, даде нови насоки в този разговор, загатвайки за „странно“ отношение на някои съдии към правото на ЕС и предлагайки на върховните магистрати да се отърсят от усещането си, че са „съвсем“ крайна инстанция, която може „да коли и да беси“.

Тук водещата форума адвокат Валя Гигова образно и сериозно подложи на съмнение сегашния касационен режим. „На практика това е процес в процеса. От една страна ние, адвокатите, се убиваме в търсенето на противоречива практика и формулирането на въпроси „от значение за развитието на правото“, но всички сме хора. И очевидно всичко зависи от това, дали мислите ни ще са в синхрон с тези на съдиите или не„, каза Гигова. Очерта последиците: при несъвпадение във възгледите съдиите обявяват, че „тези адвокати нищо не разбират“ и обратното, а всичко това е във вреда на хората, очакващи от правосъдието справедливост и предвидимост. Дребната подробност е, че повечето искания на Гигова за касационно обжалване са приемани, но „съм извадила късмет да попадна на съмишленици“.

Ако ще прави промени, нека законодателят първо си отговори на въпроса какво иска, намеси се съдия Дария Проданова. А основният въпрос, на който депутатите трябва да си отговорят, според нея, е какъв съд е ВКС – по фактите или по правото. Аз бях сред онези, които смятаха, че няма нужда от нов ГПК, а след приемането ни нашата работа не стана по-лека, призна тя. Стигна и по-далеч – за самите съдии е тежко да видят несправедливост и да не могат да я поправят, защото законът не им позволява. Напомни обаче и друго – при стария ГПК Върховният съд е бил затрупан с регресни искове на застрахователи за изкривени джанти и спукани ламарини. Да се намери баланс между фактите и правото, призова тя.