DeFakto.bg DeFakto.bg
На 5 октомври Европейският парламент гласува „за“ създаването на Европейска прокуратура с изключителна юрисдикция в целия ЕС. След одобрението на парламента, Съветът вече ще може официално да приеме регламента за Европейската прокуратура, която ще заработи през 2020 или 2021 г. Основната задача на Европрокуратура ще е да разследва и повдига обвинения за престъпления срещу бюджета на Европейския съюз. В момента само националните власти могат да поддържат обвинения за злоупотреби с бюджетите на ЕС.
България е сред 20 –те държави, които приемат действието на Европейската прокуратура – Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Германия, Гърция, Италия, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Испания. Другите държави членки могат да се присъединят по всяко време.
Създаването на Европейската прокуратура е тема и на 15-ия брой на „Юридически барометър”, който беше представен пред правната общност във вторник. Вече информирахме за анализа и критиките на законодателния процес.
Като сериозно изпитание пред новия орган на ЕС е посочена „липсата на съгласие относно създаването на единни и унифицирани правила, по които тя да изпълнява своите функции. Упражняването на държавна принуда, в това число наказателно преследване, редом с други въпроси, като например данъчната политика, са силно чувствителни за държавите членки и всяка общоевропейска мярка, която засяга тези сфери, се приема като твърде агресивна намеса в националния суверенитет“.
Гост на „Юридически барометър” е Иванка Которова, прокурор от Върховната касационна прокуратура.
Тя е заместник на националния представител на България в Евроюст, контактна точка в Европейската съдебна мрежа и в Европейската мрежа за конфискация на активи, придобити от престъпна дейност.
Публикуваме изказването й на форума:
Механизмът, по който ще функционира Европейската прокуратура бе много трудно създаден и дано на практика да не бъде и трудно задействан за своето практическо измерение.
Идеята за Европейска прокуратура, която да действа в защита на общите финансови интереси на Съюза, не е нова. За създаването на ЕП се говори още от 2003 г. до пълната й кулминация през 2017 г., когато се постигна съгласие за нейното създаване, макар под формата на засилено сътрудничество между 20 държави членки на ЕС. Малките държави винаги са подкрепяли идеята, големите винаги са се пазили, затова и извън борда останаха силни държави като Холандия, за сега с надежда по-късно да се присъедини, Швеция също се пази от участие, извън процеса е и Малта. В това число за съжаление, са бивши държави от социалистическия блок като Унгария и Полша.
Липсата на единодушие за създаването Европейска прокуратура доведе до прилагането на тази опция, като извън структурата на ЕП остават засега осем държави членки на ЕС. Вратите пред всяка една от неучастващите държави, с изключение на Обединеното Кралство Великобритания (заради Брекзит), са широко отворени и те могат да се присъединят към ЕП във всеки един по-късен момент от нейното създаване. Останалите държави, пряко или непряко намекнаха, че съществуващите органи като Европол, Евроджъст и Олаф могат да засилят своите функции, като орган който по някакъв начин се занимава със сътрудничество по наказателните дела. Фактически големите държава не са склонни да си предават суверенитета, защото ако това стане, неминуемо може да се окажем на прага на някакъв вид федерация на страните от ЕС.
Няма официална позиция, мога да кажа само своите усещания. Наистина органът се създава по изключително труден начин. Той няма аналог. Има частични прилики, но пълен аналог няма. Единствен орган, който се занимава с разследване на измами и то на финансовите интереси на Европейския съюз е ОЛАФ. До момента не е имало наднационален орган за разследване на наказателни дела за престъпления извършени на територията на ЕС. Ако търсим аналог със съществуващата структура на Евроджъст, не можем да намерим общо, защото Евроджъст въобще не притежава разследващи функции. Евроджъст съдейства на националните власти за международното сътрудничество, подпомага и координира разследванията. Най-много Евроджъст може да издаде препоръка към държавите-членки, когато има конфликт на юрисдикции между тях, коя от спорещите държави е в най-добра позиция да продължи едно разследване.
Ако търсим разследващите функции на отделните държави, можем да ги намерим в прокурори като нас, като мен, като моя национален представител, които съчетаваме функциите на национални прокурори и представители на собствените съдебни системи в Евроджъст. Така имаме право да провеждаме разследване в изключително строги рамки, примерно в бърз и неотложен случай, можем да разрешаваме контролирани доставки и то в рамките на националното си право. Можем също така да участваме в съвместни екипи за разследване и на практика не е забранено да участваме в такива екипи, но трябва изрично да е упоменато в споразумението.
Създаването на Европейската прокуратура и тъй като това е договор по силата, на който национални представители, това са обикновено прокурори, разследващи органи, сключват споразумение с подобни органи в другите държава и в рамките на този екип, свободно обменят информация и доказателства. Имат си пълно доверие и всичко, което е събрано в рамките на този договор, може да бъде ползвано пред националните съдилища. Трябва обаче и да напомним,че когато търсим съдействие за събиране на доказателства при съдействието на делегирания прокурор, може да се удари и на камък, ако нямаме същинска хармонизация на процесуалните или на материалноправните норми . Може да си поискал обиск, претърсване и изземване, а точно това съответната страна да не предвижда в същата процедура.
Преди няколко години, стана ясно, че ще има сграда на Евроджъст в Хага, където сме сега впрочем.Последният етаж беше планирано да е за Европейската прокуратура. За сега е ясно, че това няма да стане, защото Холандия въобще не участва в проекта. На второ място решението е взето и седалището на ЕП ще е в Люксембург. Така чисто физически Европейската прокуратура ще бъде в Бенелюкс, а не в Хага.
По отношение на това, на какво ще разчита Европейската прокуратура – от Евроджъст, ще ползва кадри. До колкото ми е известно има така наречените виртуални щатове – това са щатни бройки, които са предвидени в Евроджъст и чисто физически ще бъдат прехвърлени към Европейската прокуратура. Това означава, че ще има съкращения в Евроджъст. По същия начин и ОЛАФ ще подпомогне с подготвени експерти. Европейската комисия също ще има съществена роля до създаването на Европейската прокуратура, ще има временен административен директор до създаването на колегия, която да приеме вътрешни процедурни правила, да се избере европейски главен прокурор и заместници. Друг вид помощ, който ще оказва Евроджъст е чрез електронната система за събиране на данни. Европейската прокуратура ще има непряк достъп до информация за висящи дела или справка за хитове – така наречените съвпадения, тъй като в Евроджъст се събират данни по конкретни дела, по които е искано съдействие или координация. Когато Европейската прокуратура има нужда от някакъв вид информация по конкретно наказателно дело, тя ще я получава. Друг вид съдействие ще е по отношение на неучастващите държави в Европейската прокуратура, но информацията може да се изисква през системата на Евроджъст. Подобно е отношението с трети държави, които са извън ЕС, като Македония, Молдова, Албания, при които в момента има ситуирани контактни точки. Макар да не го харесвате този термин contact point, не знам как да го преведем.
Иначе в рамките на Евроджъст имаше широки дебати, в процеса на обсъждане на новия регламент на Евроджъст, паралелно с регламента за Европейската прокуратура, тъй като двата трябваше да бъдат синхронизирани и съгласувани. Синхронизирани, разбирайте Евроджъст да не настъпва в територията и да не изземва функции и компетентности на Европейската прокуратура, да остане в ролята си на добър сътрудник.
Все пак идеята за създаването на ЕП е породена от необходимостта да се защитят по възможно най-ефикасния начин финансовите интереси на ЕС. Съгласно предварителната оценка, направена от Европейската комисия, бюджетът на ЕС е ощетен от измами годишно между 500 милиона и 3 милиарда евро.
