Последни новини
Home / Законът / ПАСЕ: Върховенството на закона в България е силно застрашено*

ПАСЕ: Върховенството на закона в България е силно застрашено*

Defakto.bg

Последните събития в пет от държавите членки на Съвета на Европа застрашават (поставят под риск) зачитането на върховенството на закона. Тези пет държави са България, Молдова, Полша, Румъния и Турция. Това се казва в резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), гласувана в сряда. В тези страни има проблеми с „независимостта на съдебната власт и принципа на разделение на властите“, главно поради опити за политизиране на съдебните съвети и съдилищата, отстраняване на съдии и прокурори и ограничаване на законодателната власт на парламентите, както и поради последиците от корупцията, поради което се отправят серия от препоръки, поотделно за всяка от петте държави, съобразно идентифицираните в тях проблеми.

Резолюцията се базира на доклад на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен „Нови заплахи за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: избрани примери„, който в началото на септември бе разгледан от Комисията по правни въпроси на ПАСЕ. Тогава комисията прие резолюция, в която изразява сериозна „загриженост за зачитането на принципите на правовата държава, и по-специално независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите в пет държави-членки – България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция“.

Същественото е, че резолюцията на ПАСЕ идва само дни след като друг орган на Съвета на Европа – Венецианската комисия, гласува критично становище по повод на последните промени в Закона за съдебната власт в България, в което се изразява ясно неудовлетворение от половинчатите и неефективни мерки в областта на съдебната реформа и сериозните основания за загриженост по отношение на независимостта на съда.

В резолюцията на ПАСЕ се припомнят предишни документи на Асамблеята и се отбелязва със загриженост, че в много държави членки на Съвета на Европа съществуват сериозни проблеми с върховенството на правото. Специално се подчертава опасението „за случаите в някои държави-членки, в които националните съдебни системи са използвани, за да накарат политическите опоненти да замлъкнат и да потискат онези, които не са съгласни с правителствените политики“.

Именно в този крайно негативен контекст се прави и специалното обследване на пет държави, в които проблемите, свързани с върховенството на закона и независимостта на съда са особено съществени. „Това се дължи главно на тенденциите за ограничаване на независимостта на съдебната власт чрез опити за политизиране на съдебните съвети и съдилищата (основно в България, Полша и Турция), масовото отстраняване на съдии и прокурори (Турция) или опити за това (Полша ) и тенденции за ограничаване на законодателната власт на парламента (Република Молдова, Румъния и Турция). Освен това корупцията, която е голямо предизвикателство за върховенството на закона, продължава да бъде широко разпространено явление в България, Република Молдова и Румъния“, пише в резолюцията.

За разлика от становището на Венецианската комисия, което завършва с цял каталог от конкретни препоръки за конституционни и законови промени, препоръките в резолюцията на ПАСЕ по отношение на България са две и доста общи:
-да продължи реформата на Висшия съдебен съвет, съдебната система и прокуратурата в съответствие с препоръките на Съвета на Европа;
-да се увеличат усилията за борба с корупцията и по-специално – създаване на агенция за борба с корупцията.

Същевременно двата документа – становището на Венецианската комисия и резолюцията на ПАСЕ, съчетани с доклада на Бернд Фабрициус, където са посочени и конкретните проблеми със съдебната власт в България, дали основа за направените изводи, е много ясен знак от страна Съвета на Европа, че България е силно проблемна страна по отношение на върховенството на закона и независимостта на съда. Същото се съдържа и мониторинговите доклади на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, чиито заключения са цитирани и в документите на органите на Съвета на Европа, включителон и в решенията на Европейския съд по правата на човека.

Българските власти обаче трайно се опитват да неглижират проблема. Парадоксално и много показателно е съобщението, публикувано в сряда на на сайта на Народното събрание за заседанието на ПАСЕ от същия ден, на което е гласувана резолюцията за България. В него обстойно се описва обсъждането на образователния закон на Украйна, и участието на българската делегация, водена от Джема Грозданова (ГЕРБ) в този дебат. Останалите членове на парламентарната делегация в ПАСЕ са Милена Дамянова, Валери Жаблянов, Хамид Хамид, Николай Александров и Пламен Христов. Накрая на информацията само с едно изречение се отбелязва, че „Асамблеята разгледа и доклад за състоянието на върховенството на закона, в който се препоръчва на България да продължи правосъдната реформа и да създаде агенция по антикорупция.“ До момента никой от българските парламентаристи – от управляващи или опозиция, не е коментирал публично сигналите, които идват от Съвета на Eвропа.

*Източник в.Капитал, автор Мирела Веселинова

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия обсъжда ветото на президента върху “кариерните бонуси” за членовете на ВСС

Правна комисия ще разгледа президентското вето върху Закона за съдебната власт.  Президентът Румен Радев върна …

Прокламацията на Независимостта е рядък миг на единомислие и желание на граждани и управници в името на Родината (обновена)

      Поздравление на президента Румен Радев до българския народ по случай Деня на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.