Последни новини
Home / Законът / Граждани до президента Радев и омбудсмана Манолова: Сезирайте КС с оставката „Добрев“, гласуването й е опасен прецедент !

Граждани до президента Радев и омбудсмана Манолова: Сезирайте КС с оставката „Добрев“, гласуването й е опасен прецедент !

Defakto.bg

Седемдесет ( 70)  български граждани, сред които и много юристи,  са се обърнали с писмо до президента Румен Радев и омбудсмана Мая Манолова, в което призовават да бъде сезиран Конституционния съд с проблема „гласуване на оставка“ на народния представител от парламента. 

Поводът е отхвърлената оставка на депутата от ГЕРБ Делян Добрев (на 4.10.2017 г.) от   Народното събрание, но в  противоречие на правилата на  Конституцията, категорични са гражданите.  Оставката е личен акт, който не подлежи на обсъждане,  а само на проверка дали съдържа автентично и свободно изявление на  автора си.  Цитирано е и решението на Конституционния съд от 1993 г. по повод оставката на вицепрезидента  Блага Димитрова, в което КС  обяви, че:  „Съдът е  приел, да се произнесе „само по въпроса, доколко решението за подаване на оставка е резултат от свободно формирана воля, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама”  И още: „Единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по този начин се прогласява, че правомощията на съответния народен представител се прекратяват от този момент“, казаха съдиите.

На 5 октомври De Fakto публикува статията от проф. Васил Мръчков под заглавие „Оставка на народен представител не  се гласува“ . В нея авторът напомня, че  Конституцията съдържа общо 6 случая  на подаване на оставка от висши държавни органи.  Освен в чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията, тези случаи са: при подадена оставка от:  президента и вицепрезидента на Републиката ( чл.97, ал.1,т.1); Министерския съвет ( чл.111,т.2); съдиите, прокурорите и следователите ( чл.129, ал.3,т.1);  изборни членове на ВСС ( чл.130, ал.8, т.1) и на конституционни съдии ( чл.148, ал.1,т.2).

От тези 6 случая само при подаване на оставка от Министерския съвет, Конституцията изрично  изисква гласуване от Народното събрание, поради изключителните функции на правителството като централен орган на изпълнителната власт. В останалите 5  случаи, включително и при оставката на народен представител такова изискване не е предвидено.  Това дава основание да се направи  изводът, че правилото за останалите случаи е:  не се предвижда приемане или неприемане  на оставката  от органа, пред който тя е подадена. Разрешението, предвидено  при  подаване на оставка от Министерския съвет е изключение от правилото.  А в правото  от векове е възприето разбирането, че изключенията се установяват само изрично и когато са предвидени,  те се тълкуват строго ограничително и се прилагат само за случаите, за които са установени.  Ето защо, след като за подадената оставка  от нароен представител „приемането” или „неприемането й”, не е изрично въведено, то не се прилага и не се изисква.. Това е много лична територия на народния представител като свободен гражданин, която Конституцията защищава от всяка външна намеса. (Пълният текст в рубриката „Актуално“б.р. )

Въпросът се нуждае от ясно и категорично решение на  КС,  защото е принципен. А  когато правилата се нарушават от самия законодателен орган,  мястото на нормите заемат  безпринципни съображения на политиката, каквото впечатление остави  и случаят „Добрев“. В писмото до институциите,  обществениците  настояват също за законодателни промени, които най-после да отпушат  правото на пряк достъп  (конституционна жалба) до  Конституционния съд на гражданите.  

 

Ето пълният текст на писмата

До Президента на Република България

Уважаеми г-н Президент,

Поради извършеният акт на гласуване и отхвърляне, а не на приемане на оставката на Делян Добрев, както повелява чл.72 от Конституцията на РБ, Ви молим да сезирате КС , относно опасен прецедент, който бе произведен от НС на 04.10.2017г.

Подаването на оставка и нейното приемането от Народното събрание е  охранителен акт, парламентът само проверява доколко този акт е суверенно подаден, без насилие и заплаха, доколко е спазена процедурата, но няма право на преценка по същество, казват конституционалисти и препращат към решението на Конституционния съд (КС) за оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент, подадена пред КС на 30 юни 1993 г. Казусът е напълно аналогичен на настоящия, с тази разлика, че оставката в единия случай се подава пред КС, а в другия – пред Народното събрание. Ето какво пише КС тогава:

„Вицепрезидентът на Република България, позовавайки се на чл. 97, ал. 1, т. 1 от Конституцията, си е подал оставката пред Конституционния съд. Съдът е длъжен да установи както това обстоятелство, така и доколко това решение за подаване на оставка е резултат на свободно формирано волеизлеяние, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама. В конкретния случай вицепрезидентът Блага Димитрова заявява, че тя „отдавна обмисля това свое решение“ и изтъква политически съображения за този свой акт. Извън компетентността на Конституционния съд е да обсъжда мотивите за тази нейна постъпка. Конституционният съд не може да прави политически анализ и да дава политически оценки за обществените събития и процеси, а да прилага конституционните норми в рамките на своите правомощия.
Конституционният съд констатира, че решението на вицепрезидента да си подаде оставката е резултат на свободно формираната от него воля съобразно личната му преценка. При наличието на тези обстоятелства Конституционният съд трябва да прекрати предсрочно пълномощията на вицепрезидента.“
Конституцията е казала какви са основанията за прекратяване на мандат, а единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по този начин се прогласява, че правомощията на съответния народен представител се прекратяват от този момент. Това решение се изпраща на ЦИК, която обявява за избран за депутат следващия в избирателната листа. Но да се водят разисквания по една оставка е много лоша практика, защото една оставка е личен акт, тя може и да не е мотивирана публично, а и мотивите в случая нямат значение, парламентът не се произнася по тях, казва проф. Пламен Киров.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) не определя реда за прекратяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или неправилно, чл.137 ПОДНС постановява: „За неуредените въпроси в този правилник се прилага Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това е несъвместимо с положението им на народни представители”. Кодексът на труда за тези случаи предвижда в чл.326 прекратяване на трудовия договор с 30-дневно писмено предизвестие на работника или служителя до работодателя, без каквито и да е мотиви, само въз основа на изразената воля. Трудовото правоотношение в тези случаи настъпва с изтичане на 30-дневното предизвестие, без да изисква каквото и да е мнение, одобрение или съгласие на работодателя. Това законодателно разрешение, което съществува от 1986 г.насам, е израз на свободата на труда и забраната на принудителния труд ( чл.48, ал.3 и 5 Конституцията).

Обръщаме се към Вас, като оправомощен от закона орган да сезира КС/тъй като законодателя е отнел тази възможност на суверена/ и като пазител на конституционния ред в Република България да сезирате Конституционния съд за нарушение на чл.72 от Конституцията, в който се казва, че Народното събрание приема оставката на народния представител.
Г-н Добрев не е изглеждал, нито показал, че е заплашен, изнуден и принуден да подаде оставка, но пък колегите му го принудиха да остане против волята, заявена от него.

Не е възможно в демократична и правова държава да се руши конституционализма, да се създават опасни прецеденти и да се тълкува закона от принципа „ако пуснем един, кой ще е следващия?“.
Г-н Президент, очакваме от Вас да сезирате по най-бързия начин КС, за да не се създава опасен прецедент и да не се погазва Конституцията на Република България от най-висшия орган на управление в страната-Народното събрание.

Това е не само противоконституционно, това е срам!

****

До Омбудсмана на Република България

Уважаема г-жо Манолова,

Тъй като на българския суверен е отнето правото да сезира Конституционния съд, ние – група граждани, Ви изпращаме писмо, с което настояваме да сезирате Конституционния съд за нарушение на Конституцията на Република България, извършено от Народното събрание на 04.10.2017 г.

Настояваме да получим отговор от Вас в най-кратък срок дали ще удовлетворите нашето искане!

Надяваме се, като Омбудсман на Република България да намерите начин да инициирате дебат и за това, че българският суверен няма достъп до Конституционния съд и да бъдат направени нужните законодателни промени, за да има достъп българския суверен до Конституционния съд на държавата си!

Благодарим Ви!

Подписалите се: 

1. адв. Стела Димитрова Николова

2. Катя Милева

  1. 3. Цветелин Ангелов Стоянов
    4. Димитър Власев
    5. Полина Станчева
    6. Бойка Анчева
    7. Божидар Бакалов
    8. адв. Светлозар Господинов
    9. Лидия Борисова
    10. Емил Унарев
    11. адв. Николай Хаджигенов
    12. Николина Топалова
    13. Веселин Йорданов Калановски
    14. Иван Дончев
    15. Незабравка Иванова
    16. Станимир Михайлов
    17. Георги Водиченски
    18. Станимир Лучков
    19. Весислава Манолова Танчева
    20. Ценко Соколарски
    21. Яна Радулова
    22. Марица Асенова Драндарова
    23. Татяна Спирова
    24. Виолета Баева
    25. Светломир Никодимов
    26. проф. Евгений Александров Дайнов
    27. Николай Влаеско
    28. Ружа Братанова Ганчева
    29. Мария Кавлакова
    30. Лили Тахова
    31. Владимир Бранков
    32. Ирен Величкова-Ямами
    33. Христо Стоянов Бекяров
    34. Лозана Тахчиева
    35. Марни Мандил
    36. Антоанета Ненова
    37. Мартин Бояджиев
    38. Ваня Рибчева
    39. Таня Няголова
    40. Светломир Минков Станчев
    41. Ивели Жекова
    42. Владимир Дуков
    43. Стоян Желязков
    44. Милена Найденова Найденова
    45. Злати Филчев
    46. Христо Велков
    47. Георги Димитров Димитров
    48. Антоанета Стоенчева Бастид
    49. Валя Лазарова
    50. Стефан Корадов
    51. Йова Мирчева Байкушева
    52. Ралица Врабчева
    53. Дина Божкова
    54. Георги Божков
    55. Гергана Маджарова
    56. Йоанна Луканова
    57. Дора Ангелова
    58. Деси Загорчева
    59. Лидия Борисова
    60. адв. Елена Топузанова
    61. Виолета Стефанова
    62. Янка Александрова
    63. Стилиан Саханджиев
    64. Ангел Николов Ангелов
    65. Росен Йорданов
    66. Валентин Василев
    67. Георги Димитров Байкушев
    68. Димитър Иванов
    69. Тодор Тодоров
    70. Мартин Янев

About De Fakto

Проверете също

Президентът: Думите са домът в който живеем, да не пускаме плесента на невежеството в него

Поздравление на президента Румен Радев по случай Деня на българската просвета и култура и на …

Българчета от Брюксел и Атина: Честит свят 24 май, родино!

Наближи ли празникът на Светите братя Кирил и Методи,   зазвучи ли   „Върви народе възродени“,  в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.