DeFakto.bg DeFakto.bg
След като президентът наложи вето на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, някои медии прибързано обявиха, че юридическият екип на президентската институция е допуснал грешка, тъй като при частично вето, какъвто е случаят, се връщат за ново обсъждане само оспорените текстове, а не целия закон, както е посочено в мотивите към указа. Депутатите от комисията по отбрана, които отхвърлиха ветото, също обявиха, че държавният глава неправомерно е върнал целия закон, а не само оспорените параграфи.
По този повод юристите от екипа на президента разпространиха съобщение, което може да послужи и като просветителска консултация за непросветените.
Не само юристите в президентстката институция, но и Конституционния съд и цялата практика по упражняване на вето, следват стриктно разпоредбите на Конституцията на Република България – чл. 101: „…. Президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане…“. При упражняване на конституционното право на вето президентът с указ връща целия закон, независимо дали са оспорени отделни негови разпоредби, или целият текст.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) още през 1991 г. урежда процедурата, която се развива при упражнено вето на президента. Сега действащият ПОДНС в чл. 86 съдържа подробна уредба, като регламентира двете възможни хипотези на върнатия закон – оспорен в цялост или частично.
Напомняме, че в пленарна зала се гласува целият закон, а не само оспорените от президента разпоредби. Ключови промени в законодателството следва да се извършват след широк обществен дебат и най-вече с грижа за обществения интерес и националната сигурност.
На 9 октомври държавният глава върна два параграфа от Закона за отбраната и въоръжените сили заради опасността от политизиране на армията с тяхното приемане. С първия се въвеждат нови изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната“ като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната. „Новата редакция няма да преодолее съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба и създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица“, бе казано в мотивите. „Освен това изискванията не са гаранция за по-висок професионализъм“, заяви държавният глава.
Втората промяна предвижда удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър. По този начин законодателят създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания, която се развива пред помощен орган на Народното събрание с участието на министъра на отбраната или определен от него заместник-министър. Това решение не намира опора в Конституцията и нарушава баланса между органите за ръководство на отбраната, казва президентът.
Според чл. 100, ал. 2 от Основния закон удостояването с висши военни звания е правомощие на президента, упражнявано по предложение на Министерския съвет. Това е споделената компетентност между правомощията на президента като върховен главнокомандващ и функциите на правителството по общо ръководство на Въоръжените сили (чл. 100, ал. 1 и чл. 105, ал. 2 от Конституцията). Тази разпоредба крие риск от политизиране на висшия команден състав на армията, категоричен бе държавният глава.
