DeFakto.bg DeFakto.bg
Какво ни каза през годините Венецианската комисия и доколко я чухме
Автор: Иван Брегов
Смисълът България да получава препоръки от утвърдените международни институции в областта на правосъдието е в това в обозрим исторически момент българските съд и прокуратура да отговарят на стандартите на западните демокрации. Оттам правоохранителните и правораздавателните институции се очаква да дават толкова сигурност, колкото имат гражданите на страните от Стария свят. Реципрочно сигурността за човека се трансформира в спокойствие и предвидимост за инициативите му, тоест добри условия за живот и добра среда за предприемачество.
За пореден път България получава оценка за свършена работа в сферата правосъдие. Този път от Доклада на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (наричана Венецианска комисия). Оценката не е изписана с цифри, но с оглед повтарящите се с години едни и също препоръки можем да заключим, че е за несвършена работа.
Условието България да се присъедини към Европейския съюз бе да постигне на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията. Това обещание вече 10 г. стои неизпълнено. Какво следва да бъде направено е повече от ясно, но липсва институционалното усилие на законодателната и изпълнителната власт. Освен до лошо качество на живот неизпълнението на препоръките води и до неизпълнение от страна на държавата на ангажиментите й по редица международни договори. Членството в ЕС се крепи на договор, който поражда задължения, принадлежността към Съвета на Европа също. Тогава властимащите, чрез управленските си политики, злепоставят държавата в международен план, правейки я несигурен партньор, а във вътрешната политика я правят гарант за корупция и лоша среда за бизнес и живот.
В настоящия доклад се стига дори до това Комисията да припомни как част от нещата са вече многократно повтаряни (стр. 4, параграф 12). Ето три основни проблемни теми:
Премахване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС)
| През кои години последователно е отправяна препоръката | Какво се е случило | Какво е състоянието днес и до какво води |
| – 2017 г. – препоръчва се членовете на ВСС, избирани от парламента, да бъдат номинирани от професионалните организации, граждански организации и академичните среди
– 2015 г. – по повод поискано от Народното събрание становище при промените в Конституцията
– 2003 г. – 2002 г. – 1999 г. |
Няма официално изявление от Министерство на правосъдието (МП) и правителството
Препоръките не са възприети в цялост. Изпълнена е препоръката, отправена 16 г. по-рано членовете на ВСС от парламентарната квота да се избират с квалифицирано мнозинство.
Препоръките не са възприети Препоръките не са възприети Препоръките не са възприети |
През септември 2017 г. се проведе предизвестен избор за членове на ВСС при пълно пренебрегване на демократичните принципи и процедури. Номинираха се политически удобни лица за членове на ВСС. Историята е показала, че такива лица често стават проводници на политическо влияние и последващи от това корупционни практики и зависимости. |
Съдийската колегия на ВСС да е в състав мнозинство от съдии, избирани от съдии
| През кои години последователно е отправяна препоръката | Какво се е случило | Какво е състоянието днес и до какво води |
| – 2017 Венецианска комисия, по повод промените в ЗСВ от 2016
– 2015 г. – ВК по повод поискано от Народното събрание становище при промените в Конституцията
– 2009 г. – ВК по повод изменения в Закона за съдебната власт – 2008 г. – ВК по повод промените в Конституцията от 2007 г.
|
Няма официално изявление от МП и правителството
НС получава становище и не се съобразява с него. Няма изложени мотиви защо.
Препоръките не са възприети
Препоръките не са възприети |
Съдийската колегия на ВСС се състои от 14 члена – председателите на върховните съдилища, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Това води до политически натиск върху съдиите и висок риск от корупция в системата. В съдийската колегия има риск да попаднат и прокурори през квотата на парламента. Прокуратурата неправомерно влияе на избора на председателите на върховните съдилища като Председателите на ВАС и ВКС могат да бъдат избрани дори без гласовете на съдии, избрани от съдиите. |
Повишаване отчетността на главния прокурор. Възможност за независимо разследване на действията му
| През кои години последователно е отправяна препоръката | Какво се е случило | Какво е състоянието днес и до какво води |
| – 2017 г. – ВК препоръчва разработване на допълнителни критерии за отстраняване на главния прокурор, тъй като настоящите са трудни за установяване и упражняване. Липсва възможност за независимо разследване на ГП. Препоръките препотвърждават изводите от цялостния структурен и функционален анализ на Прокуратурата. | Проблемът е в съсредоточаването на твърде много власт в правомощията на главния прокурор без контрол как се упражнява. Главният прокурор може да саботира всяко разследване срещу себе си. | Министерството на правосъдието е в процес на изработване на стандарти за разследване както на главния прокурор, така и на председателите на върховните съдилища. Изначално грешен е подходът. Съдиите са носители на съдебната власт, в това число и председателите на върховните съдилища, и следва да бъдат независими и в никакъв случай приравнявани по статут на главния прокурор. Приравняването на статута на съдиите на прокурорите по повод отчетността е строго критикувано в становище на ВК към България от 2008 г. |
В заключение
Така както в обществото текат процеси от преход към един тип икономика към друг, така и в правосъдието следва да бъдат отменени редица порочни институти. Отсъстват експертни аргументи от управляващите защо препоръките на Венецианската комисия остават безадресни. Липсват и политически мотиви и отговор пред обществото от какво са се ръководили партиите и отделните народни представители, гласувайки против дадено законодателно решение. Липсва анализ и изправяне пред обществото с отговорната позиция – „ние направихме тези реформи, оценяваме ги като положителни или отрицателни”. След адресираната препоръка остава очакването държавните институции да произведат решения. А показателно за препоръките на Венецианската комисия е заключение от доклада й към България през 2008 г.: „Най-важно обаче е, че Венецианската комисия не ориентира своите необвързащи препоръки по възможно най-ниския общ знаменател на функционирането на системата, а се съсредоточава върху това, което според нея е необходимо за пълното съответствие с европейските стандарти.”
* Източник: Институт за пазарна икономика
