Последни новини
Home / Законът / Какви са правата на втората инстанция по ГПК, ще тълкуват върховните съдии

Какви са правата на втората инстанция по ГПК, ще тълкуват върховните съдии

Defakto.bg

Проблемът е дали въззивните съдии са ограничени само от посоченото в жалбата

Какви са пределите на въззивното обжалване по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), най-вече дали съдиите на втора инстанция са “свободни” да разгледат представения им казус в цялост и да се произнесат по всики открити от тях нарушения?

Това трябва да кажат магистратите от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в новото си тълкувателно дело № 6 от 2017 г. То тръгва по предложение на зам.председателите на ВКС Красимир Влахов и Дария Проданова заради противоречивата практика в прилагането на чл. 269 от ГПК. Текстът гласи: “Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата“.

Ето съобщението на ВКС:

“По искане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), основано на предложение от заместниците на председателя и ръководители на Гражданската и Търговската колегии, в съда бе образувано Тълкувателно дело № 6/2017 г. с искане за приемане от Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на тълкувателно решение по въпроса:

Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?

В искането се посочва, че съществува противоречива практика на окръжните съдилища. Нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК гласи: „Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата“. Според едното становище ограниченията на чл. 269, изр. 2 ГПК не намират приложение при произнасяне по частна жалба срещу първоинстанционни определения и разпореждания. Посочени са окончателни определения на окръжни съдилища в този смисъл, както и окончателно определение по ч.гр.д. № 846/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС), постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение. С него е отказано предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита, като е прието, че „когато с частна въззивна жалба се повдига процесуалноправен спор, не се прилага нормативното правило, уредено в чл. 269, изр. 2 ГПК, предписващо, че въззивният съд не се произнася по нерелевирани в жалбата доводи за порочност на обжалвания съдебен акт, а приложима е правната норма, уредена в чл. 278, ал. 2 ГПК, предписваща, че въззивният съд се произнася по съществото на повдигнатия пред него процесуален правен спор, като не е ограничен от наведените основания за порочност на обжалвания акт... Следователно, с подаването на въззивната жалба въззивната инстанция ще извърши изцяло преценка относно законосъобразността на обжалваното определение…, като не ще е обвързана само от наведените в тази частна въззивна жалба доводи за порочност на обжалвания съдебен акт“.

В искането са цитирани и окончателни определения на окръжни съдилища, в които се застъпва обратната теза, според която ограниченията на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да намерят приложение при разглеждане от въззивния съд на частни жалби срещу актове на първата инстанция по силата на препращащата разпоредба на чл. 278, ал. 4 от ГПК. По същество становището е застъпено и в определение на САС по в.гр.д. № 1612/2016 г., според което поначало разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК е приложима при обжалване на определенията по силата на препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК.

Председателят на ВКС подчертава, че по въпроса е налице задължителна практика на ВКС – Определение № 627/13.08.2014 г по ч.гр.д. № 3124/14 г. на ІV г. о., според което обжалването на определенията е при условията на пълен въззив, при което въззивният съд дължи произнасяне по същество, без да е ограничен от посоченото в частната жалба. От посочените в искането актове на съдилищата обаче е видно, че с това определение не е уеднаквена съдебната практика на долноинстанционните съдилища по въпроса”.

About De Fakto

Проверете също

ВСС стигна до изслушване на един кандидат за титулярен главен секретар

Тази седмица Пленумът на ВСС ще изслуша единственият допуснат и класиран кандидат за главен секретар …

Присъдите “Сарафово”: Доживотен затвор без замяна и над 145 милиона лева обезщетения за загинали и ранени

Доживотен затвор без замяна отсъди Специализираният съд за Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.