DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутатите от управляващата коалиция плюс ДПС подкрепиха закона на правителство за борба с корупцията по високите етажи на властта и отхвърлиха проекта на БСП – това стана с 14 гласа „за“ и 7 „против“.
Проектът на управляващите бе представен от правосъдния министър Цецка Цачева, а този на левицата – от депутата Крум Зарков. И в двата проектозакона се предлага създаването на нова структура, която ще работи срещу корупционните престъпления по високите етажи, но има пълно разминаване не само по въпроса кой ще назначава бъдещите агенти в новия орган, но и с какви средства ще се води „борбата“. Според проекта на правителството новата комисия ще проверява само за съответствие между имущество и доходи на високопоставените в размер над 20 000 лв.
Левицата се фокусира върху създаване на нов разследващ орган, в който да има „специални разследващи агенти”, а всяко несъотвествие между декларираното и фактическото положение, да се разследва. Те предлагат агенцията да ползва всякакви оперативни способи за разкриване на престъпления, докато според управляващите – антикорупционната комисия само ако има данни за корупция, да ги изпраща на компетентните органи. В случая това ще бъдат следователите, които са най-компетентни, поясни Цецка Цачева.
Друга, вече нашумяла разлика е кой да назначава новата институция. Според ГЕРБ председателят й трябва да се избира от НС и той да предлага на парлаченат останалите четирима членове. БСП предлага президентът да назначава шефът на Агенцията (Комисията), неговите заместници да бъдат назначаване с квалифицирано мнозинство от 2/3 от Народното събрание.
Крум Зарков (БСП) обясни, че когато са писали проекта левите са търсили ясен отговор на въпроса – защо и гражданите, и европейските партньори споделят усещането, че корупцията в България не се наказва. И са го намерили – няма осъдителни присъди за корупционни престъпления! И след като главните прокурори – не само Сотир Цацаров, а и предшествениците му, са се изказвали, че нямат успех в съда с борбата с корупцията, защото до прокурорските бюра не стигат качествени разследвания и доказателства, левицата е решила да предложи новият антикорупционен орган да има разследващи функции.
Според Зарков, превенцията на висши длъжностни лица в проекта на ГЕРБ звучи анекдотично, защото мястото на подобно възпитание е в училищата.
Дискусията по двата проекта тръгна с въпрос на депутата от ГЕРБ Димитър Лазаров дали комисията трябва изобщо да се заминава с проекта на БСП, тъй като според Закона за нормативните актове, не се разглеждат проекти, които нямат финансова обосновка.
Трима депутати от БСП отговориха с конкретни примери за подкрепени от комисията проекти, които също са били без такава обосновка. Сочен бе проектът за изменение на Закона за съдебната власт, където имало девет реда финансова обосновка, точно колкото в антикорупционния проект на БСП. Както и Избирателният кодекс, където било записано само, че промените „ще струват значителни средства.“
„Нека не си мерим оценките и не влизаме в сюжета оценката ми е много по-добра от оценката ти“, обобщи спора председателят на комисията Данаил Кирилов, без в последна сметка да става ясно защо комисията пуска едни необосновани финансово закони, а за други проявява критичност. И то след като през нея не трябва да минава нито един необоснован финансово проектозакон.
След това споровете преминаха по същество на разликите в двата проекта. Зарков заяви, че най-лошият вариант било ръководителят на антикорупционния орган да се назначава от парламента, където средата била отровна и не можело органът да се слага на килима в парламента. Но най-важното е, че този замисъл не гарантира независимост, ефикасност и сериозен контрол върху работата на новата комисия. Отговори му Християн Митев (Обединени патриоти), който заяви че с отровни среди не се занимава, както и с токсични. Не намира парламентът за такава и че явно отровна била атмосферата в левицата.
Хамид Хамид от ДПС заяви, че партията му няма да подкрепи закон, при който шефът на антикорупционния орган не се назначава от парламента. А Йордан Цонев се обърна към Зарков с това, че корупцията не е само в парламента, а навсякъде, където има власт, включително и при президента. И този орган не трябва да става средство за политическа репресия, както било в Румъния. Негови познати му разказали, че „Кьовеши (Лаура Кьовеши – ръководителят на антикорупционната прокуратура в Румъния – бел.ред.) се оказа кьорфишек“.
Но дали реално е така, депутатът не показа да е проявил интерес.
Преди влизането им в правната комисия и двата законопроекта получиха критики от юридическите среди и съсловните организации. След среща между Съюза на съдиите в България (ССБ) с парламентарната група на БСП, съдиите изложиха своите препоръки, без да пестят критиките. В сравнение с оценката на ССБ, обаче критиката на Висшия адвокатски съвет за законопроекта на ГЕРБ изглеждаше унищожителна.
Адвокатите обявиха, че проектът на управляващите е противоконституционен. „Проектът е противоконституционен по концепция, а в частта му за отнемане на имущество в полза на държавата противоречи не само на конкретни конституционни норми, но и на международни и европейски правни стандарти и на основни принципи на правото по Европейската конвенция по правата на човека“, на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 3 април 2014 г., се казва директно в становището
Частта за отнемане на незаконно имущество представлява видимо пришитото „чуждо тяло“ към закона и „неприкрит опит на държавата да спечели служебна победа при съдебните процеси“… Юидическата „иновация“ – изобретяването на законовото понятие „незаконно придобито имущество“, всъщност е класически юридически нонсенс, се казва още в него. Според ВАдС континенталното право не признава възможност едно имущество да бъде придобито по незаконен начин – чрез престъпление или друго нарушение. „Ако една сделка противоречи на закона, то тя е нищожна и следователно не може да прехвърли право на собственост, поради което държавата няма как да отнеме имущество от някой, който не му е собственик“.
Но така държавата получава право да иска отнемане на конкретно имущество под предлог, че то не е придобито по законен начин или със законни средства, без да дефинира кои начини и средства са законни; ограничава мълчаливо източниците на законни приходи, като прави релевантни само доходите, без да каже каква е принципната разлика между приход и доход; поставя под един знаменател и с обратна сила статута на правото на собственост на престъпниците с тези на съвестните и законопослушни граждани, съответно на лицата от висшия ешелон на властта и голямата част от средния ешелон.
Специално внимание бе обърнато и на „въвеждане на обратна тежест на доказване“, според мотивите в проекта, която съществувала в други европейски страни. Да така е, казаха защитниците, но и уточниха: Там процедурата не се отнася до отнемане на незаконно имущество, а на имущество, получено в резултат на определени тежки престъпления; това се осъществява не в хода на гражданска процедура, а на наказателна процедура, и обратната тежест на доказване е приложима само спрямо осъденото лице, но не и спрямо третите лица в процеса (т.нар. разширена конфискация).
Дали поисканите становища от професионалните гилдии са само имитация на обществено обсъждане или законотворците реално се съобразяват с препоръките срещу опасни грешки, предстои да разберем. Но едва ли нещо ще ни изненада – законопроектът на ГЕРБ възпроизвежда заложените вече правила в гражданската конфискация за отнемане на имущество при несъответствие на доходи и разходи, а не заради престъпна дейност.
