DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентът да поиска от Конституционния съд задължително тълкуване на процедурата по назначаване на „тримата големи“ при първоначален негов отказ за това, няма срок за издаване на указ за Георги Чолаков
Автор Петър Обретенов*
Медиите съобщиха: Георги Чолаков е новия председател на ВАС като посочиха чл.129, ал.2 от КРБ, според който президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение. Известна е сентенцията, че историята се повтаря като фарс и целият спектакъл от заседанието на ВСС потвърди мъдростта, вложена в нея.
Цялата процедура по повторното „ изслушване” и някои факти, които изпъкнаха при провеждането й потвърждават становището на ЕК и много други органи и държави на ЕС за незадоволителното състояние на нашата съдебна система, което е основна пречка за приемането ни в „ Шенген” и за вдигането на унизителния за националното ни достойнство мониторинг.
Мнозинството от ВСС не можа да проумее, че действа след президентско вето, съзнателно наложено след изтичане на мандата на стария ВСС, по време на който е протекла цялата процедура по номинирането, проверките на етичната комисия, атестирането и изслушването на двамата кандидати за този пост. Такова вето от отлагателно се превръща в абсолютно, когато се връща на новоизбран състав на ВСС. Както при връщане на един закон с вето, наложено след изтичане на мандата на НС, новото НС не може да го прегласува, освен ако не е внесен и разгледан като нов законопроект, така и ВСС трябва да стартира отново процедура по избор по чл. 173 ЗСВ – такъв прецедент вече има. На г- н Чолаков удобно беше зададен въпросът как си обяснява максималното доверие, което получи на три гласувания, но беше спестен по–трудния въпрос как ще обясни ветото на президента при положение, че беше първоначално предложен за назначаване със същото безпрецедентното мнозинство от 20 гласа. Президентът имаше определени резерви относно процедурата, при която се стигна до избора на този кандидат.
Независимо от този основен дефект, даже и в рамките на проведеното „изслушване”, се появиха факти и обстоятелства, които породиха основателни съмнения, че изборът на Георги Чолаков за председател на ВАС от предишния ВСС е станал без задълбочена проверка на неговите професионални качества и изискването за неопетнена репутация.
Недопустимо е кандидатурата му да бъде предложена за избор, преди да е приключила процедурата за съответсвие на имуществените му декларации, както стана известно от краткото, но многозначително изказване на шефа на Испектората към ВСС, г-жа Точкова. То беше посрещнато с мълчание, с което магистратите във ВСС погазиха едно императивно изискване на закона.
Никой не обърна внимание на обяснението на Чолаков, че той е станал нотариус, защото не успял да се класира за конкурс за съдия в областния административен съд – София. А как, след като не е издържал конкурса за един по-нисш съд, внезапно от нотариус се назначава за съдия във ВАС, а даже, след година и четири месеца става ръководител на отделение? Подобно кариерно израстване хвърля сянка върху цялата система на подбор на ръководството в съдилищата. В една нормална европейска държава личност с подобен стаж и професионален опит не би посмяла дори да се кандидатира за този най–висок пост.
Никой не обърна внимание, че Чолаков не даде отговор на въпроса дали смята, че ВСС трябваше да извърши проверка за придобитите чрез предварителни договори от негов приятел имоти по Черноморието и прехвърлени му чрез цесии. Неговите отговори заобикалят същността на проблема, защото придобиването на тези имоти е в абсолютно противоречие с целта на закона, който разрешава оземляване със земи – общинска собственост на малоимотни и безимотни, за да ги обработват и се препитават от тях. Несъответствието между целта на закона и крайния резултат, получен след няколко свързани сделки, всяка една от които е допустима, разгледана изолирано и откъснато от другите, е същността на основанието за нищожност на сделката – заобикаляне на закона. Придобиването на владението и ползването на тези общински имоти от Чолаков е класически пример за заобикаляне на закона и може да служи като настолно ръководство за бъдещи юристи, които, да се надяваме, ще прилагат добросъвестно и точно разпоредбите за нищожност на правните сделки. Едва ли може да има по–голям резил за нашата правосъдна система и за държавата ни: общински земи, с които са оземлени безимотни, за да ги обработват и препитават от тях, да се владеят и да получава рента от тях председателят на ВАС. Освен това, ако се установи, че има чувствителна разлика между платените на оземлените безимотни суми по договорите и действителната стойност на имотите, налице са признаци на корупционна схема. А това, че мнозинството на ВСС зае позата на щраус, който, според легендата, при опасност си заравя главата в пясъка – е въпрос, който трябва да стои на дневния ред на обществото ни, ако претендира, че е узряло да живее в нормална държава.
Има думата президентът! Ще събере ли той достатъчно гражданска смелост да повтори прецедента с отказа на неговия предшественик Росен Плевнелиев да приеме клетвата на избраната от парламента конституционна съдийка Венета Марковска и по този начин бламира встъпването й в длъжност? Плевнелиев беше единодушно приветстван от обществеността и институциите за тази нестандартна постъпка.
Президентът Радев може да сезира КС с искане за задължително тълкуване на чл.129, ал.2, изр. второ КРБ във връзка с чл.173, ал.13 ЗСВ, за да даде отговор на въпроса: каква процедура трябва да се прилага от ВСС при първоначален негов отказ за назначаване на един от тримата най- висши магистрати, по принцип и в частния случай: при отказ, направен в мандата на новоизбран състав на ВСС?
Не е обвързан със срок за назначаването на Чолаков и може да изчака решението на КС.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
