На първа инстанция: Само адвокати с „пълномощно“ имат достъп до делата в СГС, обяви съдът

АССГ отмени ограниченията за заснемане на книжа, наложени от Калоян Топалов, след като и той се беше „коригирал“

Наложеното от бившия председател на Софийския градски съд Калоян Топалов ограничение дела в СГС да се предоставят на адвокати само срещу изрично пълномощно, остава. То не противоречи на нормите на Конституцията и на закона.  Останалите  рестрикции, свързани със заснемането на книжа и получаването на преписи, отпадат като незаконосъобразни.

Това реши на първа инстанция съдия Калина Пецова от Административен съд – София-град.

Заповедта на Топалов, срещу която протестираха защитниците, а от тяхно име – и председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, бе оспорена в съда от адвокатско дружество „Димитров и Пелов“.

Решението на АССГ е от 20 октомври и може да се обжалва пред Върховния административен съд.

Предисторията

Със своя заповед на 13 юни 2016 г.  бившият председател на СГС Калоян Топалов утвърди Правила за административното обслужване на граждани и юридически лица в Софийския градски съд. С тях бяха въведени ограничения за адвокатите.  Сред тях: дела да се предоставят само на защитници с пълномощни по конкретния казус. И още – преписи от книжа да се получават от защитата само след изрично разрешение на съдията-докладчик. Така и за заснемането на материали.

Дни по-късно, в публично разпространено писмо, Ралица Негенцова обяви, че рестрикциите спрямо адвокатите са в разрез с Конституцията и законите и поиска  спешна среща с Топалов за това. Той пък – също публично, отвърна, че правилата не пречели на адвокатите да изпълняват задълженията си.

Последва приемането на нов Правилник за администрацията на съдилищата от ВСС.

Последицата – в края на септември вече далият оставка Топалов коригира заповедта си в някои части (за копията и фотографирането ), но остана непреклонен по въпроса, че няма да се предоставят дела на адвокати само срещу адвокатската им карта, без изрично пълномощно.

Решението на АССГ

Жалбоподателите претендират нищожност на заповедта заради съществени нарушения на закона – прогласеният в Конституцията, в ГПК и др. принцип на публичност на правосъдието и открити съдебни заседания, както и че председателят на СГС няма нормотворчески функциии и не може да се произнася за правата на адвокатите за достъп до дела, нито за заснемането на документи, става ясно от прочита на решението. Нарушено е правото на гражданите, юридическите лица и на адвокатите на информация – не е налице изключението от принципа на публичност на делата, при което те се гледат при закрити врата, а информацията е класифицирана, сочат още от адвокатското дружество „Димитров и Пелов“. Виждат и нарушение на Закона за адвокатурата, който предвижда свободен достъп на адвокатите до дела и правенето на справки по тях само въз основа на качеството на адвокат. Алтернативно претендират за незаконосъобразност.

Ето какво казва съдът:

„Жалбата се явява частично основателна.
За неоснователна приема жалбата в частта й , с която се оспорва т. 11 във всички
нейни подточки.
Оспорената точка предписва кръга на лицата, които имат право на достъп до делата,
обхвата на тези дела според предмета си и реда за осъществяването му. В т.11. 1,б.“б“
изрично е предписано, че право на достъп имат адвокатите, за които е учредена
представителна власт по отношение на страна по дело въз основа на изрично  пълномощно за конкретното дело или общо пълномощно за представителство пред съд или въз основа на акт на съда за назначаване на особен представител/ служебен защитник. Аналогична е разпоредбата на б.“е“, касаеща адвокатските сътрудници, вписани в съответните регистри, тъй като се изисква изрично упълномощаване по отношение на техните работодатели – адвокати от страните по делото.
Съдът намира, че от тези разпоредби не произтичат твърдяните противоречия със
законови и конституционни норми.

Защо не отменя ограниченията за „пълномощните“?

На първо място, съдът намира, че липсва претендираната нищожност на заповедта.
Правомощието на ръководителя на съответния орган на съдебна власт да издава
вътрешнослужебни актове, свързани с дейността на администрацията е нормативно
установено със ЗСВ в чл. 86. Заявеното с жалбата нормативно уреждане на материя не
се установи, тъй като оспореният акт е вътрешнослужебен.
Настоящият състав споделя трайно установената практика на ВАС, че разпоредбата на
чл. 31 от Закона за адвокатурата следва да се тълкува във връзка с чл. 24 от същия
закон, установяващ съдържанието на упражняването на адвокатската професия и чл.
25 от ЗА, уреждащ учредяването на представителната власт на адвоката по отношение
на неговия клиент и при съобразяване на специалните разпоредби на Закона за защита
на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В този
смисъл, съдът споделя тезата, че адвокатът има право на достъп по делата именно с
цел упражняване на дейността си, което води до необходимост от представителство и   защита на някоя от страните, което изисква доказване на факта на представителство.
Адвокатът става представител на страна именно по силата на пълномощното за това, вкл. и в хипотезата на устно упълномощаване.
Предоставянето на приоритетно право на достъп по делата на адвоката, по
аргумент от качеството му на такъв, без наличие на представителна власт, идва в
противоречие с други защитими лични права, вкл. и конституционно закрепеното
право в чл. 32, ал.1 от Конституцията. Приоритетът на личните права съгласно
цитирания текст – неприкосновеност на личния живот на гражданите, правото на
защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство
върху неговата чест, достойнство и добро име е противопоставен приоритетно на
правото на получаване на информация, което също е конституционно закрепено право
по чл. 41, ал.1 от Конституцията, но при спазване на ограничението по чл. 41, ал.2 – за
незасягане на чужди права, защитени със закон, каквито са правото на неприкосновеност на личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен
живот, защитата на човешкото достойнство и неприкосновеност на личността“.

И още: „Не се установи и твърдяното противоречие с установения принцип на
публичност на процеса по смисъла на чл. 121, ал.3 от Конституцията.
Публичността представлява основен принцип, въз основа на който се уреждат
обществените отношения, свързани с функционирането на съдебната система –
чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република Б., чл. 5 от Закона за съдебната
власт (ЗСВ), чл. 12 от АПК, чл. 11 от ГПК, чл. 20 от НПК. Проявление на този
принцип са правилата, които например регламентират публичност на
съдебните заседания – чл. 132 от ЗСВ, чл. 20 от НПК; незабавно публикуване на
съдебните актове – чл. 64 от ЗСВ, заседанията на пленума и на колегиите на
Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в
случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно
наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона
за защита на класифицираната информация – чл. 33, ал. 6 от ЗСВ. Предвидени
са и специални правила, които предвиждат публичност относно личностите,
които осъществяват съдебната власт като гаранция за възможност да се
формира общественото мнение относно работата на съдилищата . Успоредно с
това обаче в нормативната уредба са предвидени и механизми за защита на
други защитими права и интереси, а именно личните данни на физическите
лица, правото на личен и семеен живот, защита на човешкото достойнство и
неприкосновеността на личността, национална сигурност, разкриване и
наказване на престъпления.
Самият конституционен текст предписва публично разглеждане на делата,
освен когато законът е предвидил друго. Следователно, този принцип и норми
се явяват неотносим към събирането на информация чрез справки и преписи по
делата, а гарантира правото на присъствие на гражданите и без оглед на техни
лични интереси в провежданите производства, в частност – в открити съдебни
заседания и правото на уведомяване за изхода от тях“.

Защо съдът отменя останалите ограничения?
„Основателно се явява второто възражение в жалбата по оспорване на т. 12.8 от
Правилата. Споделя се тезата, че към момента на издаване на процесната Заповед липсва
нормативна регламентация по този въпрос в действащия Правилник.
Действително, липсва такава предвидена възможност /за фотографиране/ в
разпоредбите на чл. 87 във връзка с чл. 88 от ПАРОВАС, но липсва и забрана за
това. Не се установява такава нормативна забрана в някой от действащите
материални закони. Приема се тезата с оглед това, че в рамките на
правомощието на В. е да уреди тази непълнота, което сторено с новата
разпоредба на чл. 78, ал.2 от действащия Правилник за администрацията в
съдилищата / ДВ, бр. 68 от 22.08.2017г./.
По тези съображения и предвид разпоредбата на чл. 142, ал.2 от АПК, съдът
намира, че следва да съобрази разпоредбата, макар и последващо приета и да
отмени т.12 от Правила за административно обслужване на граждани и
юридически лица, утвърдена със Заповед № РД-01-2239/13.06.2017г. на
Председателя на СГС“.