DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът прие на второ четене промените в съдебния закон
Въпреки критиките на магистрати, ВСС, Съвета за съдебна реформа, депутати, бонуси в спецправосъдието ще има! Това реши окончателно мнозинството в парламента на второ четене днес със 78 „за“, 21 „против“ и 9 „въздържали се“.
Резултатът – съдиите, прокурорите и следователите у нас се разделят според полагаемите им се материални стимули. Всички от системата могат да бъдат „поощрявани“ от ВСС за работа в условия на натовареност, но само на спецсъдиите, спецпрокурорите, спецследователите и техните служители ще се полага екстрата до 6 заплати годишно за „резултатна“ работа на базата на правила, разработени от ВСС. Промяната влиза в сила от 1 януари 2018 г., а в проектобюджета не са заложени средства за изпълнението й (около 4 млн.лв.).
Тази, както и други поправки в Закона за съдебната власт бяха внесени от седем депутати от ГЕРБ, Обединени патриоти, ДПС и „Воля“ начело с председателя на правната комиися Данаил Кирилов. Като въпросните бонуси пряко бяха обвързани с прехвърлянето на делата за „високата корупция“ на спецправосъдието (станало с тазгодишни промени в НПК, които ще задействат на 5 ноември).
В пленарна зала днес Хамид Хамид (ДПС) изложи следния мотив: „Смятаме, че е правилно. Парите не са на калпак, а по индивидуална оценка и правила, приети от ВСС. Тези съдилища и прокуратури трябва да се борят срещу корупцията, няма по-ефективен стимул и по-ефективна антикорупционна мярка от допълнителното възнаграждение и стимули!“. Интересно, защо този аргумент не беше изтъкван и по-рано, когато с въпросните дела се занимаваха съдиите от СГС и прокурорите от СГП и никой не се сещаше за подобни „антикорупционни мерки“?
Промяната в отстраняването – на косъм
Вълнение настъпи за поправката, свързана с отстраняването на магистрати и внесена между първо и второ четене след сериозни критики на Венецианската комисия (и след писмо на правосъдния министър Цецка Цачева до правната комисия). Единият от вносителите Данаил Кирилов почти се закани да оттегли промяната, понеже „съдийска организация“ била критикувала редакцията на последното заседание на Съвета за съдебна реформа. „Това заслужаваше радикални мерки, но няма да го сторим!“, обяви Кирилов.
Със 75 „за“, 20 „против“ и 28 „въздържали се“ текстът все пак мина. Ако беше станало обратното днес пленумът на Върховния касационен щеше да обсъжда дали да не сезира КС и за отстраняването на магистратите.
Историята с този текст е известна – първо миналата година в ЗСВ изрично бе записано, че съдии, прокурори и следователи се отстраняват от съответната колегия на ВСС при обвинение за престъпления, пряко свързани с тяхната магистратска дейност. А в останалите случаи при искане на главния прокурор колегията преценява дали се налага отстраняване. През юли тази година (по предложение пак на депутати) режимът бе променен без ясни обяснения и се оказа, че стига да има искане от главния прокурор, колегиите са длъжни да гласуват отстраняване, независимо от повдигнатото обвинение. А Венецианската комисия обяви, че това е удар по съдийската независимост, защото поставя съдиите в пряка зависимост от прокуратурата.
В крайна сметка сега се връща предишното положение с допълнителни корекции. Така при обвинения за престъпления от общ характер, не свързани пряко с магистратската дейност, колегията на ВСС „може“ да отстрани магистрата, като преди това „може“ и да го изслуша. Срокът за отстраняване е година и половина при тежко престъпление и 8 месеца в останалите случаи, като през това време се получава минимална работна заплата. След изтичането на срока отстраненият може да поиска възстановяване, а отказът подлежи на обжалване пред ВАС. Когато е постановено задържане под стража, магистратът се смята за отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на акта, с който се постановява мярката.
„Аз няма да подкрепя! Излиза, че обвинен за престъпление магистрат може да правораздава и да решава човешки съдби. Не мисля, че всяка препоръка на Венецианската комисия следва да се приема безкритично от българския парламент. Комисията надали може да си представи, че тук има магистрати, които шофират пияни и правораздават след това!“, обяви Християн Митев от патриотите.
„Аз и колегата Ана Александрова сме убедени в правото, смисъла, основанието на действащия чл. 230, приехме го наскоро, обяснявахме го на Венецианската комисия – не бива изначално да казваме, че прокурорите са недобросъвестни и преследват съдии, както и не можем да кажем, че съдиите по дефиниция са добросъвестни, а във всички случаи извършилият престъпление магистрат не бива да правопраздава. Но колегите от Венецианската комисия изпитват определено безпокойство от този текст“, каза Данаил Кирилов.
На въпрос от БСП дали миналогодишният режим на отстраняване е създал проблеми, председателят на правната ковисия отговори, че той няма такива данни.
Общите събрания аут от командироването „по изключение“
Парламентът окончателно гласува занапред „по изключение“ магистрати да могат да бъдат командировани и на незаета длъжност, за която се обявява конкурс. При това положение няма да важат ограниченията срокът на командироване да е не повече от 12 месеца, както и забраната за повторно командироване на същата длъжност.
И още – в тези случаи решението ще взема административният ръководител на съда, в който ще се командирова, без становище на общото събрание, както е за „обичайните“ командировки. Това ще важи за командировките в районен, окръжен, военен съд, апелативен, върховен съд.
По-особен става режимът на командирването в спецсъдилищата. И за първоинстанционния, и за апелативния спецсъд ще командирова председателят на апелативния спецсъд. Новото е, че той вече може да взема кадри и от районни, окръжни и апелативни съдилища от цялата страна, стига да има съгласието на техния пряк ръководител.
От БСП възразиха, че поправките удрят съдийското самоуправление.
„Преди няколко години, водени от див популизъм от една група, която за щастие вече я няма в българския парламент, блокирахме щатното запълване на съдилищата. Няма забрана да се вземе мнението на общото събрание, но да задължим ръководителя да чака едно становище, което може и да не дойде..“, скочи Хамид Хамид.
„Проявлението на самоуправлението по никакъв начин не се ограничава. Опасенията са, че може да се стигне до блокиране на един процес който трябва да има гъвкавост и адекватност. Става дума за събрание на съдиите, които са приемащи, не са работили досега с предлагания за команзроване, нека не създаваме едно такова „ревю“. Ние бяхме и все още сме най-ревнивите последователи на съдийското самоуправление и не бихме се съгласили с неговото ограничаване. Но трябва да сме обективни и точни в анализа и да дадем на административния ръководител правомощията да вземе решение. Убеден съм, че повечето биха се допитали до общото събрание, стига да имат време и с оглед конкретната ситуация“, каза Данаил Кирилов.
Миналия петък Съветът за съдебна реформа, председателстван от министъра на правосъдието, се обяви категорично както срещу „бонусите“ в спецправосъдието, така и срещу изключването на общите събрания от командировките „по изключение“. Съветът даде мандат на Цецка Цачева да представи становището му в пленарна зала.
Днес обаче правосъдният министър я нямаше – заради ангажименти с годишната министерска среща ЕС-Западни Балкани. В залата бе зам.министър Десислава Ахладова, но въпроси към нея нямаше.
