След първата оставка в кабинета „Борисов“-3 – тази на здравния министър Николай Петров r прокуратурата се активизира. И даде заявка да „преразгледа“ постановения през лятото отказ за образуване на досъдебно производство за злоупотреби във ВМА. Начело на Военномедицинската академия от средата на 2014 г. до май тази година бе именно Николай Петров.
Похватът не е непознат, но предизвиква въпроси. Във всякакви посоки.
Министър Петров подаде оставка, а министър-председателят Бойко Борисов я прие, съобщи вчера правителствената информационна служба. Ден по-рано Би Ти Ви излъчи разследване как като шеф на ВМА Петров е възложил две обществени поръчки за общо 1.6 млн. лв. на фирми, представлявани от Явор Цонев – мъжа, от когото дъщеря му Руслана Петрова има дете. А зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че в този случай законът можело и да е бил спазен, оставал простор за обсъждане на „моралната страна“.
Целият сюжет се върти около извнънпланов одит на ВМА за периода 1 януари 2014 г. – 31 януари 2017 г., изготвен от вътрешната дирекция на Министерството на отбраната. Забележителното е, че той не констатира печелене на обществени поръчки от „свързани“ лица, прокуратурата отказва разследване и никой не обжалва. Компетентната за „свързаностите“ Комисия за конфликт на интереси пък очевидно изобщо не е била сезирана, изтъкна днес пред БНР правозащитникът и адвокат Александър Кашъмов.
Оставката обаче раздвижи нови събития. Дойде следното съобщение от прокурорския пресцентър:
„На 29.03.2017г. във Военно-окръжна прокуратура – София е постъпил одитен доклад за извършен извънпланов одитен ангажимент за даване на увереност във ВМА-София относно оценка на законосъобразността и ефективността на извършените дейности по управление и контрол на бюджетните и други средства за периода 01.01.2014г. – 31.01.2017г., изготвен от Дирекция „Вътрешен одит“ при Министерство на отбраната.
В доклада се съдържат констатации както за нарушения на Закона за обществените поръчки / ЗОП/, така и за реализиране на значителни икономии през одитирания период от страна на ръководството на ВМА.
В одитния доклад липсват констатации, че поръчките с възложител ВМА са печелени от фирми, ръководени от свързани лица.
Чрез програмата за случайно разпределение, за наблюдаващ прокурор е определен майор Адалберт Живков Кръстев – военен прокурор при ВОП-София. Възложена е проверка, която е извършена от военен следовател.
Военният следовател е приключил проверката с мнение да бъде отказано образуването на досъдебно производство, поради това, че няма данни за осъществен състав на престъпление от общ характер.
На 07.06.2017г. военният прокурор майор Живков е отказал да образува наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
На 08.06.2017г. постановлението е изпратено на Министъра на отбраната и на Началника на ВМА. Постановлението не е обжалвано по съответния ред.
Поради появилите се в медиите коментари относно съдържанието на одитния доклад, Военно-апелативна прокуратура е изискала преписката за служебна проверка над законосъобразността на постановения от ВОП – София първоинстанционен прокурорски акт.
За резултатите от осъществения служебен контрол от Военно-апелативна прокуратура, обществеността ще бъде информирана своевременно“.
Казано с две думи – сега горната прокуратурата ще преглежда решението на долната, един от възможните резултати е да го отмени и да тръгне разследване.
Ако има нарушения – нека. Но ако изначално е било така, излиза че всички отговорни институции по трасето досега са си затваряли очите. Има и друг възможен отговор – доскорошният здравен министър много не се е харесал на някой от „силните“ на деня, включително и сред парламентарните сили.
Съмнения около случващото се бяха изговорени и от Александър Кашъмов.
„Няколко неща правят впечатление в случая. Важен е фактът и може би беше прецедент, че в
обществото имаше на ранен етап голяма част от информацията, а именно – миналата седмица
Министерство на здравеопазването публикува документи, в това число одитния доклад и
постановление на Военната прокуратура по случая. На следващо място, въпросът дали има
конфликт на интереси се решава от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси, като компетентната институция е Комисията за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси, която така или иначе нямаше възможност да се произнесе по този случай.
Това, което е не по-малко важно е, че в момента тече дебат в парламента по така наречения
„антикорупционен законопроект“, който всъщност ще замести цялата тази уредба и който
вътре в себе си урежда и конфликта на интереси – и големият въпрос е достатъчно ли е ясно и
за обществото, и за висшите държавни служители какво е конфликт на интереси, така че да
може на ранен етап да се действа в тези случаи.
Това, което виждаме, е, че обществото има една изостряща се все повече чувствителност за конфликт на интереси, което е добре, но заедно с нея – ръка за ръка, трябва да върви и съответната регламентация и съответните практики на Комисията, които да дават ясен знак за това какво е позволено и какво не е позволено.
И разбира се, трябва да се знае определението на конфликт на интереси в закона – всяко изпълнение на публична длъжност, което може да бъде в частен интерес, може да повлияе върху
безпристрастното и обективно изпълнение на пълномощията, може да се сметне за конфликт на
интереси.
Това, което трябва да се знае и това ще бъде важно за новия закон, който трябва да се приеме в
най-скоро време, е, че тази комисия трябва да действа на ранен етап, че трябва да бъдат
проверявани случаите с лица, заемащи висши държавни длъжности – като министри, като народни представители.
Прекалено високите изисквания и отиването отвъд реалното понятие за конфликт на
интереси развързва ръцете на тези, които са по върховете на властта да противодействат на ключови фигури в политическия живот, които биха могли, да речем, да бъдат носители на реформи. За това също трябва да се внимава, защото борбата с конфликта на интереси не е самоцел – тя има за цел да осигури безпристрастността и независимостта на управляващите, а не да им пречи да си вършат работата.“