Последни новини
Home / Законът / Конституционният съд със “смесени чувства” допусна тълкуване за СЕТА

Конституционният съд със “смесени чувства” допусна тълкуване за СЕТА

Defakto.bg

Общо 10 “особени мнения” по искането на президента Румен Радев

С доста “смесени чувства” Конституционният съд е допуснал до разглеждане искането на президента да разтълкува норми на основния закон в светлината на “смесените търговски споразумения” на ЕС. Конкретен повод е СЕТА – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и неговите държави, срещнато на нож от мнозина в Европа. Наред с друго, то предвижда и “специален” ред за уреждане на спорове между държави и инвеститори, естествено – по-благоприятен за инвеститорите.

Първата процедура по произнасянето на нашия КС – допускането на искането за разглеждане по същество, вече е откроила разнобой, става ясно от определението на Конституционния съд, публикувано на неговата интернет-страница. При наличието на общо 12 съдии, в случая има цели 10 “особени мнения”, включително на председателя на КС Борис Велчев и на докладчика Мариана Карагьозова. Крайният резултат: в едната си част президентското искане е допуснато, в другата – отклонено. Сега да дадат своите мнения са поканени проф. д-р Огнян Герджиковпроф. д-р Снежана Начева, проф. д–р Георги Близнашки, проф. д-р Пенчо Пенев, проф.д-р Пламен Киров, проф. д-р Жасмин Попова, проф. д-р Николай Натов, проф. д-р Благой Видинпроф. д-р Атанас Семов и доц. д- р Юлия Захариева.

Като се има предвид, че производствата в КС се развиват на два етапа – допускане и решаване, остава само да гадаем какви ли мнения и съображения ще имат конституционните съдии в решаващата част. Когато се стигне до нея, разбира се.

Основният въпрос пред КС е дали споразумения като СЕТА трябва изрично да бъдат ратифицирани от българския парламент или не, на принципа за приоритет на правото на ЕС?

По повод друго “смесено споразумение” – за свободна търговия със Сингапур, Съдът на ЕС в Люксембург вече постанови:  споразумения, свързани с непреки чуждестранни инвестиции и уреждащи спорове между инвеститор и държава не са от изключителната компетентност на ЕС и могат да се сключват само съвместно с държавите-членки.

В някои държави от ЕС по въпроса предстоят референдуми.

Ето определението на Конституционния съд:

Допуска  за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията относно смесени международни договори на ЕС, какъвто е ВИТС, по следните тълкувателни питания:

  1.  При какви условия смесените споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета държава, стават част от вътрешното право на Република България и придобиват предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи?
  2.  Зависи ли временното прилагане, предвидено в смесени споразумения, от изпълнението на условията по чл. 5, ал. 4 от Конституцията (Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат)?
  1.  Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията с оглед на това:

3.1. Прилага ли се чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията към смесените споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета държава?

3.2.  Как следва да се разбира изразът „правомощия, произтичащи от тази Конституция“, употребен в чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията – само до правомощия, предвидени в Конституцията, или като правомощия, уредени в Конституцията и законите?

3.3. Прилага ли се чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията за смесени споразумения, които предвиждат създаване на институции, в които участва ЕС, но не участват държавите членки, при условие че в компетентността на тези институции се включват правомощия, произтичащи от Конституцията?

Отклонява искането за даване на задължително тълкуване по т.4 от искането относно смесени международни договори на ЕС, какъвто е ВИТС, по следните тълкувателни питания:

  1. Как следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 20 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията и съотношенията между тях с оглед на:

4.1.  За защитата на кои конституционни ценности могат да се допускат отклонения от чл. 19, ал. 2 от Конституцията (Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя)?

4.2.  Допускат ли се изключения и при какви условия от принципа за равнопоставеност на икономическите субекти при осъществяване на стопанска дейност, за да се постигне балансирано развитие на отделни райони от територията на Република България?

4.3.  В какви предели са допустими отклонения от принципа на чл. 19, ал.2 от Конституцията при предимство в прилагането на международен договор съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията?“

Конституира като заинтересовани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет”.

Що се отнася до “особените мнения”, те най-общо сеподелят на две: според съдиите Георги Ангелов, Филип Димитров, Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков искането не е трябвало да бъде допускано, защото няма наличен правен спор и се изземват правомощия на парламента.

Според съдиите Борис Велчев, Гроздан Илиев, Константин Пенчев, Мариана Карагьозова, Стефка Стоева искането на президента е трябвало да бъде допуснато в пълния му вид

About De Fakto

Проверете също

Одобрените кандидати за младши съдии, прокурори и следователи писмено заявяват желание за назначения

Спечелилите конкурсите за младши съдии, прокурори и следователи юристи трябва писмено да заявят желанието си …

ВКС назначи три експертизи за адвокатските избори в София

Три експертизи назначи днес Върховният касационен съд (ВКС) по делото за избора на ръководни органи …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.