От днес: Делата срещу „високата корупция“ отиват в спецправосъдието

Критикуваните и оспорвани промени в НПК влизат в сила

От днес са в сила новите правила на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които прехвърлят делата за „високата“ корупция на специализираните съд и прокуратура.

Промените, предложени от кабинета и гласувани от парламентарното мнозинство през лятото, разпореждат, че това важи за разследванията и процесите срещу 11 категории лица: депутати, министри, магистрати, членове на ВСС и на Инспектората, шефове на държавни агенции и комисии, както и на НОИ, НАП, митниците, Бюрото за контрол над СРС, комисията за гражданска конфискация, та чак до кметовете и техните заместници. И важи за широк кръг от престъпления: длъжностно присвояване, подкуп, престъпления по служба, безстопанственост, сключване на неизгодни сделки и т.н.

В закона бе записано също, че поправките влизат в сила три месеца след обнародването им. Срокът изтичаше на 5 ноември, но тъй като денят се падна в неделя, те са в сила от днес.

През това време не бяха дадени съдържателни обяснения кое е наложило въпросното „прехвърляне“ на обществено чувствителните дела, нито има официална статистика за техния брой. От Софийския градски съд, който досега се занимаваше с повечето от тези казуси, преброиха 26 такива дела, като над 20 от тях ще се довършат по досегашния ред. В искане до ВСС за повече щатове шефът на спецсъда Георги Ушев пък е изтъкнал прогнозни очаквания за „наплив“ на близо 2000 дела. Междувременно, за да компенсират спецпрокурорите и съдиите за новите им ангажименти, депутатите гласуваха бонуси специално за тях – ще бъдат стимулирани с до 6 заплати годишно за показани резултати, каквото и да означава това.

Очаква се Върховният касационен съд да оспори промяната на подсъдността пред КС като противоконституционна.

Влизащите в сила промени в НПК въвеждат също разпоредително съдебно заседание, в което трябва да се изчерпват всички въпроси, свързани с евентуалното връщане на делото на прокуратурата. Те заличават текстовете, които даваха възможност на обвиняемите сами да поискат насрочване на делото им в съда, за да не остават „вечни обвиняеми“, а при изпълнени определени изисквания съдът бе длъжен да го постанови. Вместо това се предвиждат мерки за „ускоряване“ на досъдебното и съдебното производство, според които обвиняеми и подсъдими „могат“ да поискат забързване на правосъдието спрямо тях.