Общо 10 „особени мнения“ по искането на президента Румен Радев
С доста „смесени чувства“ Конституционният съд е допуснал до разглеждане искането на президента да разтълкува норми на основния закон в светлината на „смесените търговски споразумения“ на ЕС. Конкретен повод е СЕТА – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и неговите държави, срещнато на нож от мнозина в Европа. Наред с друго, то предвижда и „специален“ ред за уреждане на спорове между държави и инвеститори, естествено – по-благоприятен за инвеститорите.
Първата процедура по произнасянето на нашия КС – допускането на искането за разглеждане по същество, вече е откроила разнобой, става ясно от определението на Конституционния съд, публикувано на неговата интернет-страница. При наличието на общо 12 съдии, в случая има цели 10 „особени мнения“, включително на председателя на КС Борис Велчев и на докладчика Мариана Карагьозова. Крайният резултат: в едната си част президентското искане е допуснато, в другата – отклонено. Сега да дадат своите мнения са поканени проф. д-р Огнян Герджиков, проф. д-р Снежана Начева, проф. д–р Георги Близнашки, проф. д-р Пенчо Пенев, проф.д-р Пламен Киров, проф. д-р Жасмин Попова, проф. д-р Николай Натов, проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Атанас Семов и доц. д- р Юлия Захариева.
Като се има предвид, че производствата в КС се развиват на два етапа – допускане и решаване, остава само да гадаем какви ли мнения и съображения ще имат конституционните съдии в решаващата част. Когато се стигне до нея, разбира се.
Основният въпрос пред КС е дали споразумения като СЕТА трябва изрично да бъдат ратифицирани от българския парламент или не, на принципа за приоритет на правото на ЕС?
По повод друго „смесено споразумение“ – за свободна търговия със Сингапур, Съдът на ЕС в Люксембург вече постанови: споразумения, свързани с непреки чуждестранни инвестиции и уреждащи спорове между инвеститор и държава не са от изключителната компетентност на ЕС и могат да се сключват само съвместно с държавите-членки.
В някои държави от ЕС по въпроса предстоят референдуми.
Ето определението на Конституционния съд:
„Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията относно смесени международни договори на ЕС, какъвто е ВИТС, по следните тълкувателни питания:
- При какви условия смесените споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета държава, стават част от вътрешното право на Република България и придобиват предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи?
- Зависи ли временното прилагане, предвидено в смесени споразумения, от изпълнението на условията по чл. 5, ал. 4 от Конституцията (Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат)?
- Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията с оглед на това:
3.1. Прилага ли се чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията към смесените споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета държава?
3.2. Как следва да се разбира изразът „правомощия, произтичащи от тази Конституция“, употребен в чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията – само до правомощия, предвидени в Конституцията, или като правомощия, уредени в Конституцията и законите?
3.3. Прилага ли се чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията за смесени споразумения, които предвиждат създаване на институции, в които участва ЕС, но не участват държавите членки, при условие че в компетентността на тези институции се включват правомощия, произтичащи от Конституцията?
Отклонява искането за даване на задължително тълкуване по т.4 от искането относно смесени международни договори на ЕС, какъвто е ВИТС, по следните тълкувателни питания:
- Как следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 20 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията и съотношенията между тях с оглед на:
4.1. За защитата на кои конституционни ценности могат да се допускат отклонения от чл. 19, ал. 2 от Конституцията (Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя)?
4.2. Допускат ли се изключения и при какви условия от принципа за равнопоставеност на икономическите субекти при осъществяване на стопанска дейност, за да се постигне балансирано развитие на отделни райони от територията на Република България?
4.3. В какви предели са допустими отклонения от принципа на чл. 19, ал.2 от Конституцията при предимство в прилагането на международен договор съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията?“
Конституира като заинтересовани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет“.
Що се отнася до „особените мнения“, те най-общо сеподелят на две: според съдиите Георги Ангелов, Филип Димитров, Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков искането не е трябвало да бъде допускано, защото няма наличен правен спор и се изземват правомощия на парламента.
Според съдиите Борис Велчев, Гроздан Илиев, Константин Пенчев, Мариана Карагьозова, Стефка Стоева искането на президента е трябвало да бъде допуснато в пълния му вид