Адвокат Наташа Добрева е представлявала България на конференция по права на човека в Дъблин. За читателите на De Fakto тя споделя впечатленията си от форума.
На 8 ноември 2017 г. в Дъблин се проведе световна конференция по репродуктивно здраве и права на човека, организирана от Ирландски Съвет по Граждански Права. Правозащитници от Ирландия, Аржентина, Индия, Египет, Великобритания, ЮАР, Колумбия, Унгария и САЩ представиха съответната национална уредба на правото на семейно планиране и достъпа до здравни услуги, включително до контрацептивни средства. В хода на конференцията бе съставен доклад, описващ законодателства и добри практики в различни държави, сред които и България.
България се отличава със своя изключително либерален и напредничав подход по въпроса за семейно планиране, на фона на стряскащи нарушения на правата на жените в други държави. Например, в Ирландия, Полша, Аржентина и Египет действа изрична забрана за прекъсване на бременност, в Ирландия лекарите дори носят наказателна отговорност за издаване на направление за прекъсване на бременност в друга държава. В Чили доскоро абортът е забранен, дори ако износването на бременността застрашава живота на жената. В Индия, Колумбия и ЮАР гражданите масово не познават правата си и достъп до репродуктивно здравеопазване на практика има само малка част от населението, което разполага с финансови възможности. В Испания момичета под 18 години не могат да взимат самостоятелно решения относно развитието на бременността си, а техните родители решават вместо тях. В Италия 70% от гинеколозите отказват да извършват аборт по религиозни и морални убеждения. В САЩ жените са принуждавани първо да чуят биенето на сърцето на плода, преди да вземат решение дали да прекъснат бременността.
За разлика от тези негативни примери, в България гражданите имат признато право на свобода на решение относно своето репродуктивно здраве. Например, решенията относно момента на раждане на първо дете, броя на децата и разстоянията между бременностите е изцяло предоставен на жената, която износва бременността, а не на нейните родители, лекарски комисии, съдии или други трети лица. Законодателят е усвоил демократичното разбиране, че за жените нежеланата бременност е равносилна на изтезание.
Прекъсването на бременност по желание е законно гарантирана възможност до 12-та гестационна седмица и от 2016 г. се заплаща от бюджета на НЗОК.
Участниците в конференцията напомниха, че правото на жените и момичетата да взимат автономни решения относно собствени си тела и репродуктивни функции е в самото ядро на техните основни човешки права – на равенство, на уважение към личния живот и интимна сфера, на физическата и психическа неприкосновеност. Равенство в репродуктивното здравеопазване включва достъп без дискриминация до евтини (ако не безплатни) и качествени контрацептиви. Държави, в които жените имат право на аборт по желание и им е осигурен достъп до информация и до противозачатъчни средства имат най-ниски нива на прекъсване на бременност. За съжаление, според Световната здравна организация, около 225 милиона жени са лишени от достъп до модерни контрацептиви. Споделените на тази конференция мнения и препоръки мотивират възможни следващи стъпки за България, като инвестиция в сексуалното образование на младите момичета и момчета и, по-важното, предвиждане на държавно финансиране на противозачатъчните средства.
Въпросът е дали е ефективно!