Всички ефективни присъди в държавата вече са секретни*

В разрез със закона никой освен престъпниците няма да знае кой на какво е осъден дори на първа и втора инстанция

Тенденцията за тотално засекретяване на дейността на трите власти достигна нови висоти. Присъдите по наказателните дела на всички инстанции, с които подсъдимите се осъждат на затвор, вече са тайна. Това е решила комисията „Професионална квалификация и информационни технологии“ на Висшия съдебен съвет.

В разрез със закона тя е наредила на всички съдилища да преустановят публикуването в онлайн регистрите на присъди, с които е наложено ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“. Това се вижда от протокола от заседанието на комисията на 1 ноември. От няколко съдилища потвърдиха пред „Сега“, че са получили препис от този протокол и вече изпълняват указанията. Реално за това, че някой е осъден ефективно, вече ще се разбира едва ако и след като той бъде вкаран в затвора.

Комисията на ВСС се позовава на скандалните последни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в сила на 5 ноември. Както „Сега“ написа, в тях има забрана съдебните решения на последна инстанция да се качват онлайн, преди прокуратурата да уведоми съда, че осъденият е арестуван. Идеята била да се намали рискът от бягство на престъпниците и да се гарантира, че осъдените ще лежат в затвора. Абсурдността и безсмислеността на промяната идва от това, че осъдените не чакат на онлайн регистрите, за да видят наказанието си, а ще бъдат уведомени най-малкото от адвокатите си. Комисията своеволно разширява обхвата на закона и до присъдите на първа и втора инстанция, които не са окончателни и могат да се обжалват.

Всички юристи, с които „Сега“ се свърза, са категорични, че става дума за непозволено разширително тълкуване на закона от комисията на ВСС, която няма такова право. Членове на ВСС заявиха, че са възмутени от действията на колегите си.

Комисията на ВСС, която е взела решението за ограничаването на публичността, се ръководи от бившата прокурорка Калина Чапкънова. В нея влизат още двама прокурори – Гергана Мутафова и Светлана Бошнакова, и трима съдии – Боряна Димитрова, Даниела Марчева и Севдалин Мавров. На заседанието на 1 ноември, когато е взето абсурдното решение, Мавров е отсъствал. „Сега“ опита да се свърже с Чапкънова, но телефонът й беше изключен. Колежката й Мутафова, която отговори на обаждането, твърдеше, че на 1 ноември комисията не е вземала такова решение.

„Това е потресаващо непропорционална мярка, която не може да постигне никаква цел, освен да лиши обществото от право на информация“, заяви адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Според него така от обществото тотално се скрива начинът, по който се движи борбата с престъпността, и това дали се раздава справедливост. „Каква генерална превенция ще се осъществява, когато хората няма да знаят кой на какво се осъжда, как ще действа възпиращият ефект на присъдите? Това е пълен абсурд – хем се ограничава правото на обществото на достъп до информация, хем не се вземат мерки, за да се възпрепятстват бягствата на осъдени хора, т.е. обществото губи два пъти, губи на квадрат“, смята той.

„Във века на комуникациите разумът е да има мигновена топла връзка между съда, който постановява решението, и прокуратурата. Това може да стане за секунди и е въпрос на елементарна организация. По стар тоталитарен рефлекс, вместо да се предприемат такъв тип действия, се предпочита да се ограничи основното конституционно право на достъп до информация. В нашата държава, когато възникне проблем, тези, от които зависи решаването му, тръгват да го решават чрез ограничаване на правата на хората, а не чрез подобряване на организацията и капацитета на институциите“, каза пред „Сега“ адвокат Михаил Екимджиев.

И върховни съдии, до които „Сега“ се допита, обясниха, че „законът казва друго“ и комисията на съвета не е права. „Нещо са объркали колегите“, казаха те. Според тях ограничението се отнася само за присъдите на трета инстанция.

Промените на НПК, свързани с публикуването на съдебните актове, са сред текстовете, прокарани скоростно преди лятната ваканция на парламента. Специално тази поправка е внесена между двете четения от трима депутати от ГЕРБ – Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. „Решаването на проблемите с бягството от правосъдието изисква комплексен подход. Възможностите за прилагане на мерки за принуда във висящия наказателен процес не могат да препятстват осуетяването на изпълнение на наказанията, наложени с влязла в сила присъда. Затова се предлага отложеното им оповестяване“, пише в мотивите им.

БЕГЪЛЦИ

От 1 януари 2015 г. до 1 януари 2017 г. 821 осъдени са успели да избягат след обявяването на присъдата им. 471 от тях са арестувани и изпратени в затворите. Останалите 350 души са в неизвестност. В дългата върволица бегълци са дупнишките братя Галеви и Илиан Тодоров от Перник, осъден за две убийства пред дискотека „Соло“. Там е бившият полицай Александър Вълков, осъден за убийство след процес, проточил се 17 г. При това преди 2 г. Вълков лично чу окончателната си 7-годишна присъда във върховния съд и прокуратурата не направи нищо за задържането му.

*Източник : в.Сега, автор Доротея Дачкова

Акцентите са на De Fakto