DeFakto.bg DeFakto.bg
Гражданин на държава извън ЕС, член на семейството на гражданин на Съюза, може да се ползва от право на пребиваване в държавата членка, в която последният е пребивавал, преди да придобие гражданството й, наред с гражданството си по произход.
Условията за предоставяне на правото на пребиваване не трябва да бъдат по-строги от предвидените с Директивата относно правото на свободно движение на гражданите на Съюза, казва Съдът в днешното решение.
Казусът
Г-н Toufik Lounes, алжирски гражданин, влиза в Обединеното кралство през 2010 г. с шестмесечна виза на частно посещение. След като този срок изтича, той остава незаконно на британска територия. През 1996 г. г-жа Ormazábal, испанска гражданка, отива в Обединеното кралство, за да следва. Оттогава тя пребивава там и от 2004 г. работи там на пълно работно време. През 2009 г. тя придобива британско гражданство по натурализация, като запазва и испанското си гражданство.
През 2014 г. Lounes и Ormazabal сключват брак и след това Lounes подава молба за издаване на карта за пребиваване в Обединеното кралство като член на семейството на гражданин на ЕИП (Европейското икономическо пространство).
С писмо от 22 май 2014 г. британският министър на вътрешните работи го уведомява, че отхвърли тази молба, защото според британския закон за транспониране на Директивата относно правото на свободно движение на гражданите на Съюза1 от момента, в който е придобила британско гражданство съпругата Ormazábal вече не се счита за „гражданка на ЕИП“. Следователно г-н Lounes не можел да иска издаването на карта за пребиваване като член на семейството на гражданин на ЕИП.
Съпругът обжалва решението пред Висшия съд на Англия и Уелс) заради съмненията си, че това решение и британското законодателство са съвместими с правото на Съюза. И тази юрисдикция отправя въпрос до Съда на ЕС в Люксембург.
Ето решението на случая, съобщено от пресцентъра на Съда:
В днешното си решение Съдът посочва, че Директивата не предоставя никакво самостоятелно право на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на държава извън ЕС, а само права, производни от правата, които съответният гражданин на Съюза има вследствие от упражнената от него свобода на движение.
На следващо място Съдът отбелязва, че съгласно Директивата от предоставените с нея права се ползват всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в „държава членка, различна от тази, на която са граждани“, както и членовете на техните семейства, които ги придружават или се присъединяват към тях. Съдът също така подчертава, че Директивата, която урежда условията за упражняване на правото на гражданите на Съюза свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, няма как да урежда пребиваването на гражданите на Съюза в държавата членка, на която са граждани, защото по силата на принцип на международното право те имат безусловно право на пребиваване там.
Ето защо Съдът приема, че Директивата урежда само условията за влизане и пребиваване на гражданите на Съюза в държавите членки, различни от държавата членка, на която те са граждани, и че следователно тази директива не позволява да се изведе производно право на пребиваване в полза на гражданите на държава извън ЕС, членове на семейството на гражданин на Съюза, в държавата членка, на която последният е гражданин.
Поради това, макар в настоящия случай да е безспорно, че г-жа Ormazabal е упражнила свободата си на движение, когато напуска Испания, за да отиде в Обединеното кралство през 1996 г., и че е имала качеството „бенефициент“ по смисъла на Директивата до придобиването на британско гражданство, Съдът отбелязва, че оттогава г-жа Ormazabal пребивава в една от държавите членки, чието гражданство има, и се ползва там, в съответствие с международното право, от безусловно право на пребиваване.
Ето защо Съдът постановява, че от момента, в който г-жа Ormazabal е придобила британско гражданство, Директивата повече не може да урежда пребиваването ѝ в Обединеното кралство и следователно тази директива вече не е приложима към нейния случай.
Този извод не се поставя под въпрос с факта, че г-жа Ormazabal е упражнила свободата си на движение с преместването и пребиваването си в Обединеното кралство, и че е запазила испанското наред с британското си гражданство, защото от момента на придобиване на последното гражданство г-жа Ormazabal вече не пребивава в „държава членка, различна от тази, на която [е] граждани[н]“, по смисъла на Директивата, и следователно повече не попада в обхвата на понятието „бенефициент“ от посочената директива. С оглед на това съпругът ѝ, г-н Lounes, не може да се ползва от производно право на пребиваване в Обединеното кралство въз основа на Директивата.
Според Съда обаче следва да се провери дали на Lounes може да бъде признато производно право на пребиваване в тази държава членка въз основа на член 21, параграф 1 ДФЕС, съгласно който всеки гражданин на Съюза има правото свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. В тази насока Съдът припомня, че гражданин на държава извън ЕС, член на семейството на гражданин на Съюза, може в някои случаи да се ползва от производно право на пребиваване, когато предоставянето на такова право е необходимо, за да се гарантира ефективното упражняване от съответния гражданин на Съюза на свободата му на движение и на правата, които последният черпи от цитираната разпоредба.
Съдът постановява, че полезното действие на правата, предоставени на гражданите на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС, и по-специално правото те да водят нормален семеен живот в приемащата държава членка заедно с членовете на своето семейство, изисква всеки гражданин на Съюза в положение като това на г-жа Ormazabal да може да продължи да се ползва от посоченото право в приемащата държава членка след като е придобила гражданство на тази държава членка наред с гражданството си по произход, и по-специално да може да гради семеен живот със съпруга си, гражданин на трета държава, като на последния бъде предоставено производно право на пребиваване.
В този аспект според Съда тълкуването в обратния смисъл, от една страна, би довело до третирането на г-жа Ormazabal по същия начин като британски гражданин, който никога не е напускал Обединеното кралство, пренебрегвайки факта, че тя е упражнила свободата си на движение със заселването си в тази държава членка и че е запазила испанското си гражданство. От друга страна, да се приеме, че гражданин на Съюза в положението на г-жа Ormazabal би бил лишен от правото да води нормален семеен живот в приемащата държава членка, защото е търсил по пътя на натурализацията по-тясна интеграция в тази държава членка, би било в разрез с логиката за постепенно интегриране в обществото на приемащата държава членка, насърчавано с член 21, параграф 1 ДФЕС.
1 Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
2 Вж. член 3, параграф 1 от Директива 2004/38.
