DeFakto.bg DeFakto.bg
Какви са пределите на доказване на престъпленията по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс (НК)? Този въпрос е отправил главният прокурор Сотир Цацаров към Наказателната колегия на ВКС, а там са образували Тълкувателно дело № 7 за 2017 г.
Точната формулировка на питането е: “Какви са пределите на доказване на прекия умисъл и специалната цел като елементи на субективната страна на престъпните състави по чл. 282 от НК?”
Чл. 282 от НК обявява за престъпление по служба действията на “длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици”. По този текст прокуратурата често преследва и министри, шефове на агенции, комисии и прочие “отговорни” длъжностни лица, сиреч “високата” престъпност.
Налице е обаче съдебна практика, заявява Цацаров. И пояснява – според едни съдебни състави за доказване на специалната цел (набавяне на облага или причиняване на вреда – б.р.) е достатъчно да са събрани обективни фактически данни за поведението – действията или бездействията на длъжностното лице и механизма за извършването на деянието. Без да са необходими преки доказателства за преследваната цел.
Според други съдебни състави обаче се изисква не само доказване на противоправното поведение по служба на конкретното длъжностно лице, но и установяване на взаимоотношенията му с потенциално увредения или облагодетелстван. Т.е. искат се преки доказателства, че допуснатите нарушения не са случайни и изолирани, резултат на стечение на обстоятелствата. Иначе обвинението се обявява за несъставомерно.
За докладчик по тълкувателното дело е определена съдия Милена Панчева от Наказателната колегия на ВКС.
