Париж-София

Ива Йолова
Близо 10 часа – от 3 следобед до среднощ, продължи изпращането на Ирина Бокова на 10 ноември в сърцето на Париж. В сградата, където осем години българката управлява най-голямата организация от системата на ООН, близо 1 500 души се включиха в церемониите в нейна чест при прощаването й с поста.
Нямах намерение да пиша
репортаж от минало събитие,
но за него трябва да се чуе ясно в България, с трогателни детайли и от очевидец. ЮНЕСКО – тази студена, строга, дисциплинирана, суховата в същността си световна организация, каквато се полага да бъде подобна институция, беше взривена от необичайни емоции и сърдечна топлота – прегръдки, целувки, песни, овации. Формално изпращането мина в три части – от трибуната на 39-та Генерална конференция на ЮНЕСКО, която тече от средата на октомври в Париж; специална церемония в чест на Ирина Бокова, и огромен прием на финала…

Поне 50-ина пъти се чу обръщението „скъпа Ирина“ – най-напред в похвални слова на представители от всички континенти, участници в Генералната конференция. „Светът има нужда от съветите ви…“, „Най-успешната жена…“, „Вие ще останете завинаги първата жена…“, „Едно огромно „Благодаря“ и „На добър час“… са само незначителна част от изразената на различни езици почит към българката. Прозвучаха и думи от нашия посланик в Париж и от културния ни министър, уви – единствените държавници от родината на честваната с толкова почести от света Бокова.
На фона на оценките и топлотата, изречени и показани във видео поздрави от настоящи и бивши президенти и министър председатели, шефове на могъщи световни институции, звезди на киното и музиката – това бе трогателно нищожно и оскърбително за достойнството на страната ни. Като една-едничка солена сълза в океана. В това се уверихме 30-тината гости от България на Ирина Бокова – няколко бивши министри, известни социолози, журналисти или просто приятели, подкрепили я по пътя й във висшата дипломация.
И след официалната част – още два часа в изпълнената до край зала на ЮНЕСКО продължи „Церемонията в чест на Ирина Бокова“. Огромни екрани показваха видеокадри от пътуванията на българката в горещи точки на света: поразени от природни бедствия или терористични атаки културни паметници, срещи в училища за бедни, за момичета или дискриминирани жени в различни точки на планетата, участия във важни международни форуми или няколко от стотиците отличавания на лидерката на ЮНЕСКО по света. Хаити, Колумбия, Судан, Тамбукту, Ангола, Кабул, Пакистан, Непал, Япония, Ирак, Самоа… „Имах привилегията да обиколя света“, казва самата тя, но май не са много онези, които знаят какво означава подобна привилегия – часове по малки ветровити летища, гостувания в лагери и класни стаи, държани на мушката от терористи или религиозни фанатици, срещи със световни лидери и крале, звезди на киното и музиката, но и с жертви на насилие, глад, бедност… Защото „защитавайки културното наследство на човечеството, ние защитаваме не някакви сгради, а самите хора.“, смята тя.

Водещите – звездата на Би Би Си Зейнаб Бадауи и заместника на Ирина в ЮНЕСКО Ерик Фалт прегърнаха сърдечно виновничката за тържеството и показаха невероятни артистични дарби. А от сцената за нея свири Световният оркестър за мир – формация от 13 виртуозни музиканти от 4 континента, танцуваха момичета от китайски танцов ансамбъл – глухонеми таланти, постигнали изключителен синхрон и грация, испански оркестър, алжирски певец, нашата Невена Цонева с невероятната родопска песен „Излел е Дельо хайдутин“ в акомпанимент на гайда /не можеше ли България да участва в чест на именитата си сънародничка с по-мощен и по-озвучен по света свой талант!/… И след всички тях – мароканският певец Абдерахим Суири подлуди залата с популярния хит „Айша“, в който арабското име бе заменено с „Ирина“. 50-ина пъти той изпя „Ирина, ne t’en vas pas / „не си отивай“ – превод от френски/, а залата му пригласяше…
И на финала – един безкраен прием. Над 1000 души – в огромното фоайе на ЮНЕСКО, а в ресторанта на 7-я етаж още 100-ина лични гости на Бокова, сред които и ние – нейните сънародници. Да почетат българката в раздялата й с поста бяха дошли принцесата на Мароко Лейла Мериам, сестра на крал Мохамед VI, Великата херцогиня на Люксембург Мария Тереза, Елизабет Гигу – дългогодишен министър на правосъдието, сега председател на комисията по външна политика във Френския парламент, световната звезда на електронната музика Жан-Мишел Жар, парижката ни интелектуалка Юлия Кръстева… Много политици, дипломати, артисти от всякакви раси и точки на планетата. Всички искаха да се снимат с Ирина, да я прегърнат … 4 часа виновницата за това внимание не можа да подвие крак, нито да помръдне от мястото си, нито да вкуси хапка или капка от кулинарните и пивки вълшебства, предложени на гостите.
Каквото и да говорят зложелателите й у дома

Ирина Бокова остава в историята като първата жена, оглавила ЮНЕСКО, първият източноевропеец, ръководил /и то в два мандата/ най-голямата агенция на ООН, първата българка/българин печелил световен лидерски пост в организация със 195 страни-членки. Без политически игри и сметки, както при основните й конкуренти и в двата избора, без мерене на „гео“ мускули, територии, джобове. И да е ясно дори за най-яростните й противници – заради авторитет, завоюван въпреки всичко това, с лични качества и гигантска работа, а не поради някакъв „мандат“, който „се пада“ на държавата ни по силата на факта, че е член на организацията. /Какъвто, например, е случаят с нашите еврокомисари./
Ирина Бокова преведе ЮНЕСКО през един от най-трудните периоди: когато след приемането на Палестина през 2011-а като равноправен член /не по каприз на Генералната директорка, а с решение на Генералната конференция/ по силата на два закона в САЩ в полза на Израел, организацията се лиши от 240 млн. долара – финансовият принос на Вашингтон. За справка – двегодишният общ бюджет на ЮНЕСКО е 650 млн. долара… Тогава крехката на вид дипломатка бързо навлезе в икономическите лабиринти, а всички знаем колко чувствителни са хората, особено пък в световни институции, към „орязани“ пари и щатове. Обяви и фонд за спешно подпомагане, чрез който успя – главно с личен авторитет и усилия, да събере 75 млн. долара за преодоляване на кризата. „ЮНЕСКО е най-бързо реформиращата се организация в ООН“, отчете британски одит 3 години след като българката бе поела лидерския пост.
„Авторитетът ми тук в организацията не е пострадал, а след като приключат възможните проверки, всичко ще си дойде на мястото“, лаконично коментира Бокова поредния скандал, в който у нас някои се опияняваха да омотаят името й. Всъщност, поводът дойде отвън – от британския „Гардиън“, френския „Монд“, общо 12 медии и организации, сред които и нашият „Бивол“, с разследване за периода 2012-2014, според което европейски политици са били подкупвани от азербайджанския елит, а в замяна са помагали за имиджа на управляващата фамилия Алиеви. Съпругът на Бокова – Калин Митрев, наш представител в Европейската банка, получил от силните на деня в Азербайджан 425 хил. евро. Името на Ирина се прокрадна в разни /най-често у дома/ тълкувания с прозрачния намек, че като шеф на световната организация „поощрявала“ властите в бившата съветска република с награди, че и с изложба в ЮНЕСКО.

Както много неща в магическия сюрреализъм, в който живеем, „компютрите“ се оказват „компоти“. Бокова наистина е връчила на вицепрезидентката на Азербайджан Мехрибан Алиева /в качеството й на Посланик на добра воля в организацията/ медала „Моцарт“ през 2010-а, две години преди въпросното разследване. Но през периода, споменат в него, и след това на два пъти е награждавала с отличия „за свобода на печата“ журналисти борци за граждански права в родината им, лежали за дейността си в затвора – Ейнула Фетулаев през 2012, прекарал 4 години зад решетките, и Хадиджа Исмаилова, осъдена на 7 години и освободена от тъмницата 2 седмици след наградата от ЮНЕСКО през 2016-а. Каква ти тук подкрепа за „режима“ на Алиеви! И макар че всичко това може да се види на сайта на ЮНЕСКО, у нас само в.“Сега“ и сайта „Гласове“ го съзряха. Колкото до Митрев май някакви проверки още текат, но се разбра, че е получил парите за консултантски услуги преди да се присъедини към Европейската банка и не ги е укрил, а е платил данъците за тях в България. За откритата в ЮНЕСКО азербайджанска изложба пък най-малко Генералната директорка е отговорна – всяка страна-членка може да участва с подобни изяви и това се решава колективно и на друго ниво.
„Всичко вече е зад гърба ми, останало е в миналото“, каза ми Ирина Бокова в Париж ден след триумфалното й изпращане в ЮНЕСКО. Лаконичният коментар бе по повод срамния номер на българските управници с двете кандидатури за генерален секретар на ООН. Всеки човек, без капаци на очите и сърцето – идейни или хлопнати заради лични несправедливости и обиди, ще разбере! Как може да опази своя авторитет действащият лидер на най-голямата организация във въпросното ООН, ако тръгне да спори със своето правителство или да опровергава доноси и лъжи от родината си! И въпреки че бе напъхана от „своите“ в най-недостойната ситуация, Бокова успя да излезе достойно от битката – втора след избраника португалеца Антониу Гутериш и преди други авторитетни кандидати от мощни държави. А у нас мнозина ръкопляскаха на Кристалина Георгиева, оставила България без еврокомисар /и то – по важен ресор/ близо година, за да се втурне към длъжността си на висш чиновник в Световната банка. Всъщност, това е добре за световните и националните дела, защото „йес“ дипломацията никога не е вършила благородна, камо ли родолюбива работа. А банкерските дела са важни, но нямат нищо общо с хуманизма и пр. подробности от тежкия бит на една помиряваща човечеството световна организация.
„Голямата дипломация е въпрос и на лично доверие между лидери“, каза ми преди 4 години в интервю Ирина Бокова. Бяхме говорили за срещите й в Ню Йорк с Барак Обама, с Хилари и Бил Клинтън, за близкото й познанство с бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, работата й със световни учени, изследователи, актьори, музиканти.
Но голямата дипломация се оказва голяма хапка, погледната от родната камбанария. Да се чудим ли защо нито премиерът, нито някой от по-видните ни ГЕРБ-управници, е счел за нужно да удостои с присъствието си парижкия триумф на тяхната сънародничка Бокова! От чувство за вина – Дай боже!, но е невъзможно. Чувството за вина и срам е подминало тия географски ширини. Виж, защо новоизбраният ни президент не я почете поне с един видео поздрав както куп държавни глави и крале от 4 континента, остава въпрос без отговор.
Ама тя е от комунистически род, а ние сме демократи, гордо се бият в гърдите най-активните й противници у нас. Стига вече, баста! Минаха 30 години от тоя наш „нежен преход“ към мечтаната демокрация, а ние все се оправдаваме за небивалиците си, вторачени назад. На колко неосъществени амбиции и провали, свързани с потомци и питомци на политически велможи от миналото, а и от настоящето ни, се нагледахме! Ирина съумя да реализира предпоставките на съдбата /а от години вече – въпреки тях/ в успех и личен авторитет, и то – със световно признание. Непростимо късно е да се научим да ценим в тази малка България умовете и талантите, без да ги оплитаме в собствените си комплекси и омрази. Инак няма измъкване от самоубийственото ни блато!
А какво е направила Бокова за България – ще попитат други. Дори само това, че допринесе с авторитета и делата си светът да чуе добре името на страната ни, не е малко. Правят го и българските певци, музиканти, художници, спортисти, покорили световни сцени и арени. За които, обаче, мнозина нашенци обичат да клюкарстват и избиват свои комплекси в социалните мрежи по всеки кривнал от успеха повод, пък и без повод.
Но от фактите по-ясно доказателство няма. Два дни преди триумфалното изпращане на Ирина в ЮНЕСКО Генералната конференция утвърди България в Изпълнителния съвет на организацията /с втория по брой на гласовете резултат на страна сред общо 58/. Което едва ли щеше да се случи без успешните мандати на българката.
Преди да напусне поста Ирина Бокова подписа документ за продължаване на срока с нови 6 години на създадения от нея в София Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. В мрежата на творческите градове – вече над 100 от цялата планета – под закрилата на световната организация, влязоха София /град на киното/ и Габрово /град на занаятите/. А към „нематериалните съкровища“ на човечеството се присъединиха още няколко родни традиции – освен гласовете на Бистришките баби, ритуалите „Нестинарство“ и „Сурва/Сурва, производството на Чипровски килими, фолклорният фестивал в Копривщица.
Нека криворазбрани родолюбци пишат срамни писма до световни институции! Същите тези институции ръкопляскат на крехката българка, показала железен характер и „нежната мощ на един нов хуманизъм“ /така е озаглавена почетната книга с нейна реч на прощаване в ЮНЕСКО/ – в особено труден за човечеството, културното му наследство, образование и духовно просвещение период.
А в света продължават да я ценят и награждават.

Десетина дни преди парижките чествания Бокова бе получила почетно отличие в един от най-авторитетните университети на Великобритания – Кингс колидж /Кралския колеж/ в Лондон.С решение на испанското правителство преди месец й бе присъден орден „Алфонсо Хел Сабио“ за изключителни постижения като ръководител на най-голямата агенция на ООН. Дава се „за изключителни заслуги в областта на образованието, културата, науката и научните изследвания“ и предстои да й бъде връчен на официална церемония в Мадрид. През септември президентката на Кот д,Ивоар я отличи по време на Международния ден, посветен на грамотността, с титлата Велик офицер на Националния орден на Кот д’Ивоар. В самия ден на честването в Париж парагвайският външен министър връчи на българката най-високият им държавен орден. На 30 ноември Бокова ще лети за Вашингтон, където Икомос (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), най-голямата в света неправителствена организация по опазване на културното наследство, дава гала-вечеря в нейна чест под председателството на Джон Кери. През януари Ирина ще бъде в Рим за втората среща на консултанстския съвет към Мирослав Лейчак, председател на Общото събрание на ООН, където е по негова лична покана редом с изтъкнати световни личности като професорът по икономика Джефри Сакс, бившият премиер на Швеция Карл Билд, носителят на Нобел за мир Жозе Рамус-Орт, съветникът на Обама и старши директор за Европа в Съвета за национална сигурност на САЩ Карен Донфрид, бившият зам.генерален секретар на ООН Жан-Мари Геено и още няколко висши дипломати и специалисти с богат опит на световната сцена, обединени от общата идея за мир, просперитет и стабилност на планетата.Бокова вече е член на Управителния съвет на Колизеума в Рим; в Американски университет ще ръководи програма за лидерството на жени; в Южно-корейски институт пък я канят за почетен декан на катедра за социални науки. Бившият лидер на ООН Бан Ки Мун основава свой център за хуманни каузи, в който е поканил Ирина. Неправителствена организация,създадена м.г. в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк за борба срещу екстремизма, също я иска в ръководството си… Както и различни фондации за опазване на културно наследство и борба за всеобщо образование и грамотност, срещу насилието над жени и пр.Достойно продължение за ролята на българката в световната културна и научна дипломация, опазването на паметниците и духовните съкровища на човечеството, борбата срещу екстремизма, насилието и всякакви други хуманни каузи. „На добър час, Ирина!“ И не забравяй България, защото и в България много хора те ценят и обичат.

*Ива Йолова бе неизменен отговорен редактор на отдел Култура във вестниците „Труд“ и „Преса“. Тя е носител на множество награди а сериозна журналистика. Автор е на великолепната книга „По думите ще ги познаете“ , в която е концентрирала 49 биографични очерци за именити българи, представители на различни сфери на българското изкуство, сред които Валери Петров, Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Динков, Йордан Радичков, Никола Анастасов, Ивайло Петров, Виктор Пасков.
Скъп гост на представянето на книгата бе актьорът Никола Анастасов, уви, вече при тези, заради които Ива реши да направи книгата. „Мнозина от представените в книгата ми вече ги няма, а искам да се помнят „, каза Йолова при представянето на томчето през 2016 г.
Всичко нсписано е прекрасно.Но, под снимата където пише за мароканската принцеса Lalla Maryem, това не е тя.Тя е с къса черна коса.
Kолко струва един такъв репортаж,освен чудесната командировка до Париж с коктейлите и т.н.Питам за един приятел.Той е мн сериозен журналист,но вече за тях няма работа,да се преориентира в този журналистически жанр!
Мила Анелия, пожелаваме на вашия приятел да успее, така, че да посети Париж и други подобни дестинации на собствени разноски, така, както направи Ива Йолова, уверяваме ви. Да извоюва такъв авторитет, че да бъде канен на подобни световни събития. Хубав ден!